Определение № 284 от 07.02.2025, Районен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 284 гр. гр. Хасково, 07.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20235640102031 по описа за 2023 година

Постъпили са молби вх. рег. № 13911/03.09.2024г. и вх. Рег. № 13912/03.09.2024г., с които пълномощникът на ответника адв.С. прави искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В молбата се сочи, че искането за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските с правно основание чл.248 от ГПК касае само разноските в заповедното производство, доколкото тези в исковото такова са влезли в сила за ищеца, а за ответника не е налице правен интерес да инициира такова искане. По силата на закона и правната доктрина исковото производство по чл.422 от ГПК било продължение на заповедното производство и по съществото си било неделимо. При отхвърляне на установителния иск като неоснователен изцяло следвало, че и заповедното производство по него е изцяло неоснователно. Съгласно чл.78 от ГПК отговорността за разноски била на страната, която е загубила делото. За спечелилата страна нямало такава отговорност. В конкретния случай на страната, на която е правото и спечелила делото била вменена отговорност за разноски, което било неправилно и незаконосъобразно и следвало решението в тази му част да бъде изменено.

В случай, че съдът не възприеме изложените доводи за недължимост на разноските в заповедното производство, се прави искане за изменение на размера на присъденото адвокатско възнаграждение поради прекомерност.

Предоставянето на депозирането на заявление по чл.410 от ГПК на адвокат 1 при наличие на множество щатни юрисконсулти на трудово възнаграждение при мобилния оператор било злоупотреба с право и водило до некоректно обременяване на гражданите с допълнителни разноски, които в случая освен, че са по-големи от самото вземане водили и до неоснователни съдебни спорове. Освен изготвянето на заявлението по образец – чл.410 от ГПК и депозирането му в съда всички останали процесуални действия в заповедното производство били извършени от юрисконсултите на дружеството. Предвид гореизложеното се иска решение в този смисъл.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК е депозиран отговор на молбата за изменение на решението в частта на разноските от страна на пълномощника на ищеца, с който се оспорва молбата като неоснователна и се твърди, че правилно съдът е изложил мотиви в този смисъл.

С оглед данните по делото съдът счита, че искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от надлежна страна, но разгледано по същество се явява неоснователно. В мотивите на съдебното решение съдът е изложил доводи относно присъждане на разноските по делото, като е приел, че доколкото плащането на търсените в заповедното производство суми е направено от ответника едва след издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Също така доколкото се касае до вземания на ищеца срещу ответника, възникнали повече от две години преди иницииране на заповедното производство, съдът е приел, че ответникът е станал причина за образуване на заповедното производство и е дал повод за същото, поради което следва да поеме отговорността за направените от заявителя разноски в това производство. Същевременно с изплащане на търсените в заповедното производство суми, макар и след издаване на заповедта за изпълнение, ответникът признава, че дължи търсените от него суми, което сочи на извод за основателност на претенцията на заявителя, което също определя, че отговорността за направените от заявителя разноски следва да се поеме от длъжника. Предвид гореизложените съображения, които не се различават от вече изложените такива в съдебното решение, настоящият съдебен състав счита, че правилно е възложена отговорността за направените от заявителя разноски в заповедното производство на ответната страна.

По отношение на направеното възражение за прекомерност на 2 заплатеното от заявителя адвокатско възнаграждение в заповедното производство, предвид липсата на правна и фактическа сложност, а и предвид попълването на заявление по утвърден формуляр, същото се явява неоснователно. Към момента на присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение посоченото и заплатено от заявителя такова е в минималния размер, който е бил предвиден в приложимата към онзи момент правна норма.

Няма основание да се ревизира решението на заявителя да упълномощи адвокат, който да го представлява в заповедното производство предвид наличието на достатъчно на брой юрисконсулти, доколкото това не подлежи на контрол от страна на съда. Следва да се вземе предвид също така, че възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не е направено своевременно към момента на приключване на производството в първоинстанционния съд, т.е. в хода на устните състезания, а се прави едва в настоящия момент.

Предвид гореизложените съображения съдът счита, че следва да се остави без уважение така подадената молба за изменение на решението в частта на разноските, респ. за намаляване на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение поради неговата прекомерност, като неоснователна.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молби вх. рег. № 13911/03.09.2024г. и вх. рег. № 13912/03.09.2024г., с които пълномощникът на ответника Н. М. Х. с ЕГН:********** от **********, адв. А. С. прави искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Ц.С.

3