Определение № 356 от 11.03.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 356 гр. Варна, 11.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20233100900649 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от Ю. М. С., с ЕГН **********, с адрес: *******, чрез адв.П. Н., с адрес: гр.Варна, ул.“Георги С.Раковски“ №27, ет.2, офис №4, против “Застрахователно дружество “Бул Инс““ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., действащо чрез адвокат М. И. Г., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 60000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и негативни психични изживявания, в резултат от травматични увреждания причинени при ПТП настъпило на 05.10.2019г. в с.Бозвелийско, общ.Провадия, обл.Варна, на кръстовището между ул.“Трета“ и ул.“Двадесет и четвърта“ където ищецът е блъснат от водача на лек автомобил **********, който към момента на инцидента е бил застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ с Полица №02119002133310, със срок на валидност от 31.07.2019г. до 30.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2023г.-датата на подаване на застрахователна претенция до окончателното й изплащане. Сочи се банкова сметка за доброволно плащане на претендираното обезщетение, а имено сметка с IBAN: **********.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което и на основание чл.367, ал.1 от ГПК съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответника.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който поддържа становище за неоснователност на иска. В същият срок ответникът е поискал привличане на трето лице помагач и е предявил обратен иск.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват релевираните с отговора възражения за неоснователност на претенцията.

1

В срока по чл.373 от ГПК ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа вече изложените си съображения.

По допустимостта на предявените искове:

Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявения главен иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

Искането на ответника за привличане на трето лице помагач, съответно за приемане разглеждането на обратен иск е направено своевременно по смисъла на чл.367, ал.4 от ГПК вр. с чл.219, ал.1 и ал.3 от ГПК, в надлежната форма и от активно легитимирано лице.

Предвид изложените твърдения, че виновния водач умишлено е предизвикал процесното ПТП, съдът намира, че при евентуален неблагоприятен за ответника изход на спора, на основание чл.500, ал.1, т.4 от КЗ той би имал регресии права, срещу третото лице помагач, т.е. че е налице правен интерес от привличането, поради което са налице предпоставките за положително произнасяне по искането.

По доказателствените искания на страните:

Представените от ищецът писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

Поисканата от ищецът съдебно психологическа експертиза, следва да се допусне, тъй като отговорите на формулираните от страната въпроси ще послужат за изясняване на спора от фактическа страна.

Следва да се допуснат поисканите от страните съдебни медицинска и автотехническа експертизи, тъй формулираната от страните задача е от значение за изясняване на спора от фактическа страна. С оглед наличието на взаимосвързаност на задачите на медицинското и автотехническото заключения, включително предвид нуждата от изясняване на механизма на настъпване на травмите у пострадалия, въпросните експертизи следва да се обединят /назначат/ като комплексна.

Следва да се уважи искането на страните за изискване на материалите по воденото наказателно производство, тъй като същите са от значение за изясняване на спора по настоящото дело. Ето защо следва да се изиска за послужване НОХД №1381/2022г. по описа на ОС Варна.

Искането на страните за събирането на гласни доказателства за установяване на претърпените неимуществени вреди и за съпричиняване на вредоносния резултат, следва да се уважи, с оглед факта, че показанията на свидетелите ще установяват относими за спора обстоятелства.

2

На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в производството.

Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на

ГПК-“Производство по търговски спорове“. делото по реда на

Глава

ХХХII от

КОНСТИТУИРА Т. Р. Т. , с ЕГН **********, с адрес: **********, като трето лице помагач на страната на ответника ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, на основание чл.219 от ГПК.

ПРИЕМА за разглеждане предявеният в условията на евентуалност от ответника по основният иск обратен частичен иск срещу ТЛП, с правно основание чл.500, ал.1, т.4 от КЗ против виновният водач, който е причинил умишлено ПТП, от застраховател спрямо когото са упражнени права от увреденото лице в резултат от произшествие, причинено от застрахован по застраховка “Гражданска отговорност“, а имено иск на ЗД “Бул Инс“ АД, против Т. Р. Т. за възстановяване на обезщетение до размера от 26000лв. от общо 60000лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.

УКАЗВА на третото лице помагач и ответник по обратният иск, че може да подаде становище по привличането му в процеса по главният иск, както и отговор на обратния иск, в срок до първото по делото о.с.з.

УКАЗВА на третото лице помагач, че становището и отговорът му следва да съдържат доводи по допустимостта и основателността на иска /главен и обратен/, по обстоятелствата, на които те се основават, както и трябва да посочи доказателства и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако пропусне тази възможност, той губи правото да направи това по-късно.

СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:

Постъпила е искова молба от Ю. М. С., против “ЗД “Бул Инс““ АД, с ЕИК 831830482, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 60000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и негативни психични изживявания, в резултат от травматични увреждания причинени при ПТП настъпило на 05.10.2019г. в с.Бозвелийско, общ.Провадия, обл.Варна, на кръстовището между ул.“Трета“ и ул.“Двадесет и четвърта“ 3 където ищецът е блъснат от водача на лек автомобил **********, който към момента на инцидента е бил застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ с Полица №02119002133310, със срок на валидност от 31.07.2019г. до 30.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2023г.-датата на подаване на застрахователна претенция до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът е пострадал в резултат от гореописаното ПТП, поради което около 22 ч. на 05.10.2019г. бил е приет в Клиника по неврохирургия към МБАЛ “Св.Анна-Варна“ АД. Сочи се, че след извършени прегледи, са установени мозъчно сътресение, счупване на големия туберкул на лявата раменна кост, счупване на костите на носа, двустранен околоочен хематом, кръвоизлив под конюнктивите на двете очни ябълки, ожулвания в областта на гръдния кош, левия долен крайник, кръвонасядане в областта на гръдния кош и лявата мишница. Сочи се, че пострадалият е изписан от болничното заведение на 08.10.2019г. Твърди се, че по повод пътният инцидент е образувано и водено наказателно производство, а именно ДП №239/2019г. по описа на РУ на МВР Провадия, Пр.пр.№1215/2019г. по описа на Районна прокуратура Варна, ТП Провадия и НОХД №173/2023г. по описа на Районен съд Провадия, приключило с влязло в сила споразумение по силата на което водача на л.а.********** е признат за виновен за настъпване на процесното ПТП, респективно за причиняване на травматични увреждания на ищецът, изразяващи се в счупване на голяма туберкулна лява раменна кост, обусловило трайно затруднение в движението на горния ляв крайник за период от около два месеца и счупване на горна челюст и дъгата на лява скула, обуславящи трайно затруднение във функцията на дъвчене и говора за около 1.5 - 2 месеца. Изрично се уточнява, че горе описаните травми са получени при инцидента на 05.10.2019г. и са обективирани в Медицинско удостоверение №1062/2019г., издадено от МБАЛ “Св.Анна-Барна“ АД и нямат връзка с травмите, причинени при нанесен на ищеца побой на 11.10.2019г., като последните не са предмет на настоящото производство. Поддържа се, че възстановяването на ищеца от получените при процесното ПТП травми, е било съпроводено от силни болки и страдания, като за един продължителен период от време той не е можел да се храни нормално и да използва лявата си ръка, което го е направило зависим от грижите на своите близки. Твърди се, че преживеният стрес е оказал негативно влияние и върху психическото и емоционално състояние на ищеца, който след инцидента е бил подтиснат, неспокоен и напрегнат. Сочи се, че поради естеството на травмите през периода на възстановяване ищецът не е можел да комуникира нормално с други хора, което е довело до ограничаване на социалните му контакти. Поддържа се, че болките и страданията, които е преживял ищецът не могат да бъдат измерен в пари, но все пак подлежат на репарация, като са развити подробни съображения за реда за определяне на дължимото обезщетение. Поддържа се, че деликтната отговорността на водача на л.а.********** към датата на процесното ПТП е била застрахована в ответното дружество със застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“. Твърди се, че ищецът е предявил пред ответното дружество писмена претенция на 31.05.2023г., като с отговор от 08.06.2023г. застрахователят е отказал 4 плащането на обезщетение, което е мотивирало предявяването на настоящия иск.

С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответникът, се поддържа становище за неоснователност на претенцията. Не се оспорва факта, че към датата на процесното ПТП, отговорността на водача на л.а.**********, е била застрахована при ответното дружество по застраховка “Гражданска отговорност“, както и че по искане на ищецът в ответното дружество е заведена преписка за изплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди. Оспорва се наличието на предпоставките за заплащане на обезщетение, като се поддържа, че ищецът не е получил твърдените от него увреждания в следствие от процесното ПТП, а че същите са резултат от нанесен му побой на 05.10.2019г. и последващ такъв на 11.10.2019г. В условията на евентуалност се поддържа, че дори в резултата от инцидента да са настъпили увреждания, то те не са с характер, интензитет и в обем, които да обосноват обезщетение в претендираният размер. Развити са доводи за приложимостта на критерият за справедливост визиран в чл.52 от ЗЗД и се поддържа, че търсеното обезщетение за неимуществени вреди в размер 60000лв. е необосновано завишено. Поддържа се още, че ищецът е съпричинил вредоносният резултат, тъй като е нарушил нормативно установените правила за движение на пешеходци и по конкретно чл.113 и чл.114 от Закона за движение по пътищата. В този смисъл и в условията на евентуалност се претендира за редуциране на размера на обезщетението при отчитане на приноса на пострадалият за настъпване на вредоносният резултат. На последно място се оспорва акцесорното искане за присъждане на лихва за забава, като се поддържа, че застрахователят не дължи такава.