Решение № 1551 от 15.12.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1551 гр. Пазарджик, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20255220102880 по описа за 2025 година

Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК

Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК, от „.....................“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, район Триадица, жк. .........................., представлявано от Б. И. Н.- управител, против Д. Е. М., ЕГН- ********** от гр. Пазарджик, с цена на иска – 1077.70 лева.

Подадена е искова молба от ищцовото дружество, в която се твърди, че на 29.03.2024г., ищцовото дружество сключва, в качеството на кредитодател с ответника по делото, в качеството на кредитополучател, Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 481802. Договора е сключен при условията на ЗПФУР. Сключването на самия договор се извършил въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде 1 одобрен, той получава на личния си имейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин: клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори имейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. По принцип преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записва.

По този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

При кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер:

*** и следният имейл: [email protected]. Активиращият код е 7094. Сключването на договора чрез електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Приложим но повод дефиницията на това, какво е електронен документ е чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г.

Съдът, следва при преценка на доказването на факта на сключването на договора, да се придържа към акта на ЕС. Прилагат снимки от видеозапис и самия видеозапис за идентификация на лицето. Предоставят аудиозапис по повод сключването на договора. Прилагат по два броя дискове - за съда и за ответната страна, с доказателствената стойност на оригинални договори за кредит, съгласно чл. 184, ал. 1, изр 2 от ГПК. Моли съда да се назначи техническа експертиза, която да отговори на въпроса: изпълнена ли е процедурата по кандидатстване за договор за кредит № 481802? Подробно въпросите са разви ти по-долу. Твърди се, че в хода на кандидатстване кредигополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Доколкото няма сигнал, че документът за самоличност е откраднат то е явно, че именно ответника е предоставил снимките. Предоставена е и справка от сайта на МВР. Като е видно, че тя е активна. Съответно не би следвало да е обект на престъпление.

Доколкото в такъв случай би следвало да е неактивна. Предоставяме снимки от видеоразговора. По време на него се извършва идентификация па клиента.

По този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от 2 него начин. Сочи се, че гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 850.00 лв. /осемстотин и петдесет лева/. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора кредитодателят се задължава да преведе на кредитополучателя сума в размер на 850.00 лв. /осемстотин и петдесет лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора предаването на сумата следва да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин. В случая тя е преведена по банкова сметка с титуляр ответникът М., а именно: в „.............“ ЕАД с IBAN ************************* Моли съда, в случай на оспорване и с цел спестяване на процесуално време на основание чл. 192 от Г1I K да задължите:

„.............“ ЕАД да предостави справка дали по сметка с IBAN *************************титуляр е ответника М., както и дали по нея й е била преведена сума в размер на 850.00 лв. от „.....................“ ЕООД, на какво основание и на коя дата. В случай на отказ за служебно снабдяване, моли съда да се назначи съдебно счетоводна експертиза, която да отговори на следите въпроси: Преведена ли е сума в размер на 850.00 лв. по банкова сметка в „.............“ ГАД с IBAN ************************* Кой е титуляр на банковата сметка? Моли съда, за целта вещото лице да се снабди със съдебно удостоверение да извърши справка в „.............“ ЕАД, дали банковата сметка с IBAN *************************е с титуляр Д. М. ако не е, то кой е титуляра, както и дали е постъпвала сума в размер на 850.00 лв. от „.....................“ ЕООД, като в случай че е, на какво основание и на коя дата е извършен превода?. Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в размер на 850.00 лв., разпределено на 17 вноски, всяка от които в размер на 50.00 лв. за периода 28.04.2024 г. 21.08.2025г. няма плащания за главницата по договора за кредит. Изпратен е имейл, чрез който на датата на получаването му надлежно е обявена предсрочна изискуемост. Възможността за обявяване па предсрочна изискуемост но имейл е предвидена в гл. IX, т. 5 от Общите условия към договора. В случай, че се приеме, че няма надлежно обявена такава, то приложение следва да намери приложение т. 1 от ТР № 8 от 20171. по т.д. 8 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС съгласно което се уважава искането за установяване на вземания, които са непадежирали към датата на входиране на заявлението и за които не е обявена надлежно предсрочна изискуемост. Размера на вземането подлежащо на уважение следва да се определи към момента на формиране на сила на присъдено нещо. Съгласно т.

3

2 от цитираното решение обстоятелството, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са отграничени падежирали от непадежирали вноски не е условие иска да бъде обявен за недопустим. Въз основа на горното и в случай, че приемете, че вземането не е надлежно обявено за предсрочно изискуемо, моля да определите като изискуеми всички вземания за главница към момента на формиране на сила на присъдено нещо. С оглед процесуалните срокове към датата на постановяване на решението е почти сигурно всички вноски за главница ще са падежирали. Следователно и въз основа на цитираното и задължително, тълкувателно решение, към момента на постановяване на решението следва да се уважи цялата ни претенция за главница но заявление и по настоящата искова молба. Поради това претендират главница за периода: остатъка от вноската за 28.04.2024 г.

21.08.2025г. в общ размер на 850.00 лв. При изплащане на вноските по кредита клиента трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на договора. Договорната лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него лихвения процент е в размер на 40.15 %. Няма плащания за договорна лихва. Същата е падежирала, което е основанието за изискуемостта й. Затова претендират договорна/възнаградителна лихва за периода 29.03.2024 г. до 24.03.2025г. в размер на 227.70 лв. Сочи се, че доверителят му прави опити за уреждане на отношенията между страните но извънсъдебен ред. Същите са безуспешни, като ответникът не погасява задълженията си съгласно договореното.

Вследствие ищецът депозира пред Районен съд Пазарджик заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. В резултат е образувано ч.гр.д. № 1366/2025г. Длъжникът не е открит на постоянен и настоящ адрес, нито е установен работодател чрез който да му се връчат книжата. Поради това връчване е осъществено по правилата на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез залепване на уведомление. Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът ни е указал да предявим установителен иск, за да докажем вземането си, след като довнесем дължимата държавна такса. Поради това за нас се поражда правен интерес да заведем настоящето дело. Към датата на входиране на настоящата искова молба Кредитополучателят дължи на Кредитодателя сумата от 1 077.70 лв., от които: 850.00 лв. главница по предоставения кредит и 227.70 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода 29.03.2024г. до 24.03.2025г., ведно със законната лихва върху претендиралата сума от датата 4 на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума. Претендират съдебни разноски в заповедното производство в размер на 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и платената държавна такса за образуване на заповедно производство в размер на 21.25 лв.. Претендират разноските в настоящето производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.

Оформен е петитум с който се иска от съда, след като се убеди в истинността на твърденията да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Д. Е. М. с ЕГН **********, че същият дължи на “.................” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Б. Н. чрез юрк. А. Г. сумата от 1 077.70 лв., от които: 850.00 лв. главница по предоставения кредит и 227.70 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода 29.03.2024 г. до 24.03.2025 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума. За Вземането има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1366/2025г. на Районен съд Пазарджик.

Моли съда да осъди ответника да заплати направените и присъдени разноски в заповедното производство в следния размер: 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и платената държавна такса в размер на 21.25 лв. Моли съда, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да осъди ответника да заплати направените от ищцовото дружество разноски в настоящото производство включително държавна такса и такса за изисканите експертизи.

Моли съда, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да осъди ответника да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

5

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 във вр. с чл.238,ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника М.. Последният не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото съдебно заседание и не е поискал разглеждането на делото да стане в негово отсъствие. С определението си по чл.131 от ГПК, съдът е указал на ответника последиците от неявяването в съдебно заседание и възможността срещу него да бъде постановено неприсъствено решение. Представените по делото писмени доказателства са достатъчни да обосноват извод за вероятна неоснователност на предявения иск. Предвид гореизложеното, искът следва да бъде уважен, като в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски.