Решение № 920 от 23.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 920 гр. София, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20221110211295 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Б“ ООД, ЕИК срещу наказателно постановление № 135/ 28.07.2022 г., издадено от и.д. директор на РИОСВ София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 10 000 лева, на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от Закона за управление на отпадъците, за нарушение на чл. 29, ал. 2, пр. 3 от ЗУО.

В жалбата са изложени съображения, че атакуваният акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което се претендира неговата отмяна. Поконкретно се твърди, че в производството са допуснати множество процесуални нарушения, а именно, че констативния протокол, въз основа са издадени АУАН и НП не е подписан в присъствието на управителя или от лице, което има представителна власт. Намерено е за процесуално нарушение и обстоятелството, че за посочената в констативни протокол дейност, едновременно на дружеството са дадени предписания и е санкционирано, което е намерено за недопустимо. Претендира се, нарушение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, доколкото АУАН е връчен на лице без представителна власт.

Твърди се, че АУАН и НП не отговарят на изискванията откъм съдържание.

Сочи се, че инкриминираното деяние не е осъществено от обективна страна.

Жалбоподателят редовно призован, представлява се от адв. П, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, представлява се от адв.

1

Митева, която оспорва жалбата и намира НП за законосъобразно и правилно, поради което претендира същото да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено по делото следното:

На 11.01.2022 г. св. Б. М. –мл. експерт, отдел ККФОС, дирекция КПД и И.

М. – гл. експерт, отдел ККФОС, дирекция КПД при на РИОСВ, във връзка с постъпили сигнали с вх. № С-397/02.011.2021 г. извършили проверка на обект за производство на мебели, находящ се в с. М, ул. „М р“ № , стопанисван от „Б“ ООД. Проверката на място констатирала, че от производствената си дейност „Б“ ООД генерира отпадъци от дървесина, трици, талаш, фурнири, ПДЧ, опаковки /опасни и неопасни/, утайки от бои, стружки от черни и цветни метали. За отопление на сградите се използвали котли на твърдо гориво с номинална топлинна мощност съответно: 4 бр. котли – 406 kW, 1 бр. котел – 260 кW, 4 бр. котли – около 200 Kw всеки. В момента на извършване на проверката било констатирано, че производствените отпадъци от дървесина, трици, талаш, изрезки от пдч, се изгарят в 9 бр. котли на твърдо гориво. На производствената площадка в сграда № 2 била налична дробилка, която надробява изрезките и плоскостите от отпадъчната дървесина, предназначена за изгаряне. Надробените отпадъци се съхранявали в чували тип „биг бег“. Проверяващите констатирали, че отпадъчните изрезки, трици и талаш притежават опасни свойства, тъй като са обработени с бои, лакове и разтворители. На място съставили Констативен протокол и дал и предписание да се преустанови изгарянето на производствените отпадъци. По време на проверката присъствал Г К – административен отговорник на „Б“ ООД .

На 24.02.2022 г. св. И. М. съставила АУАН № 39/24.02.2022 г. за нарушение на чл. 29, ал. 2, пр. 3 от ЗУО. В съставения АУАН отразила, че отпадъчните изрезки, трици и талаш, които са обработени с бои, лакове и разтворители и притежават опасни свойства, представляват опасен отпадък по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗУО. АУАН бил връчен на Т К, упълномощен представител на жалбоподателя, съгласно пълномощно, рег. № 11850/03.12.2020 г., в което изрично, в т. 14 е посочено, че упълномощена да подписва и получава документи /постановления, актове и други/, ангажиращи „Булдекор“ ООД с административно-наказателна отговорност. В АУАН било отбелязано, че жалбоподателят ще внесе възражения в срок, но такива на били депозирани.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и НП № 135/28.07.2022 г., от Р П-М, и. д. директор на РИОСВ-София, с което н а жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 10 000 лева, на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от Закона за управление на отпадъците, за нарушение на чл. 29, ал. 2, пр. 3 от ЗУО Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства - показанията на св. Б. М. и И.

М.; от приложените и приети по делото писмени доказателства: АУАН № 39/24.02.22 г.; Констативен протокол № ККФОС-БМ-03 от 11.01.2022 г. ;

2 сигналпълномощно; Заповед № РД 97/24.09.2021 г. на директора на РИОСВ , Заповед № РД-69/17.06.2020 г. на директора на РИОСВ, Заповед № РД69/17.06.2020 г. на директора на РИОСВ.

Съдът кредитира посочените доказателства като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод относно гореизложената фактическа обстановка. В тази връзка съществени са показанията на разпитаните по делото инспектори от РИОСВ, които излагат обективно възприятията им при извършената проверка, както и това, че са установили, че жалбоподателят използва 9 бр. котли, в които изгаря отпадъци от производствената дейност на фирмата. Същите са непротиворечиви, взаимодопълващи се и не се опровергават от останалия доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира в цялост и ги поставя в основата на фактическите си изводи.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира за установено от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Актът и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от ЗАНН срокове. Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения в хода на производството. Въпросът за подписа под Констативен протокол № ККФОС-БМ-03 от 11.01.2022 г. не е значим за настоящото производство, доколкото значимата фактическа обстановка се установява от съвкупния приобщен доказателствен материал. Неоснователно е оплакването, че АУАН е връчен на лице без представителна власт, доколкото от материалите по делото се установява, че Таня Коцева е упълномощен представител на жалбоподателя, съгласно пълномощно, рег. № 11850/03.12.2020 г., в което изрично, в т. 14 е посочено, че е упълномощена да подписва и получава документи /постановления, актове и други/, ангажиращи „Б“ ООД с административно-наказателна отговорност. В АУАН и НП е посочена и дата и място на нарушение, доколкото същите съвпадат с дата и мястото на извършената проверка. Неоснователно е и оплакване, че с Констативен протокол № ККФОС-БМ-03 от 11.01.2022 г. били дадени предписания да се преустанови изгарянето на производствените отпадъци и в същото време жалбоподателят бил санкциониран, тъй като санкцията е наложена във връзка с констатираното нарушение.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира за доказано по несъмнен начин, че на 11.01.22 г. в обект за производство на мебели , находящ се в с. М, ул. „М р“ № , стопанисван от „Б“ ООД се е извършвало изгаряне на дървесни отпадъци, трици, талаш, изрезки от ПДЧ, но не е установено дали е станало в нарушение на реда, предвиден ЗУО.

Съдът намира, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На „Б“

ООД е вменено осъществяването на нарушение по чл. 29, ал. 2, пр. 3 от ЗУО, съгласно който:

"... Забранява се изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците... ". С 3 процесното НП на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУО, съгласно която норма се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано третиране на опасни отпадъци. Съгласно правилото на § 1, т. 12 от ДР на ЗУО опасни отпадъци са тези, които притежават едно или повече опасни свойства, посочени в приложение № 3. В съставения АУАН актосъставителят е приел, че отпадъчните изрезки, трици и талаш, които са обработени с бои, лакове и разтворители и притежават опасни свойства са „опасен отпадък“. Идентично от обективна страна е и изложеното в тази насока от АНО при издаване на НП. Съдът намира, че и двата органапроверяващ и административнонакзващ, не се установили по ясен и несъмнен начин кое свойство на тези производствени отпадъци го определя като опасно, поради което съдът не може да направи по категоричен начин извод, че става дума за опасен отпадък. В НП е обосновано, че отпадъчните изрезки, трици и талаш, които са обработени с бои, лакове и разтворители и притежават опасни свойства са „опасен отпадък“, но не е налице мотивировка съобразно действащото Приложение № 3 към § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на ЗУО, а именно съобразно съответната група на отпадъците.

Нормата изрично регламентира, че когато дадени отпадъци съдържат едно или повече вещества, класифицирани съгласно един от кодовете за клас и категория на опасност и кодовете на предупрежденията за опасност, посочени в таблиците за отделните групи, отпадъците се оценяват, когато това е целесъобразно и пропорционално, съгласно методите за изпитване. В случая, за да се определят едни отпадъци като опасни, следва да е налице описание на техните свойства, за да може да се прецени дали същите попадат в посоченото приложение № 3 към ЗУО.

Видно е, че няма никаква привръзка, която да сочи по какъв начин изрезките от производството на мебели, трици и талаш, представляват опасни отпадъци по смисъла на закона. Доколкото административнонаказателното производство е строго формално, следва всички елементи от фактическия състав да бъдат конкретно и точно описани и същите да съответстват на правните норми, които се сочат за нарушени.

При така установеното съдът намира, че за жалбоподателя е налице неяснота, свързана с твърдяното осъществяване на административното нарушение по чл. 29, ал. 2 от ЗУО, което е довело до ограничаване възможността му да разбере обвинението и съответно възпрепятства организирането на защитата му по него, поради което атакуваното НП следва да бъде отменено.

При този изход на производството право на разноски има жалбоподателят, който претендира такива в размер на 1830 лева, сторени за адвокатско възнаграждение, за които е представил доказателства, че действително е сторил. Съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения /изм. бр. 88 от 2022 г., в сила от 04.11.2022 г./, минималният размер на адв. хонорар е в размер на 1300 лева. В тази връзка съдът след като съобрази 4 фактическата и правна сложност на делото намира, че възражението за прекомерност на разноските е неоснователно, а договореният и заплатен от жалбоподателя хонорар е съответен на сложността на делото, поради което претенцията следва да се уважи в цялост.

Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 135/ 28.07.2022 г., издадено от и.д. директор на РИОСВ - София, с което на „Б“ ООД, ЕИК е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 10 000 лева, на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от Закона за управление на отпадъците, за нарушение на чл. 29, ал. 2, пр. 3 от ЗУО.

ОСЪЖДА РИОСВ – гр. София да заплати на „Б“ ООД, ЕИК сумата от 1830 /хиляда осемстотин и тридесет/ лева сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София град, в 14-дневен срок от датата на съобщаване на страните за неговото изготвяне.