Решение № 322 от 15.12.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. ЛЕВСКИ, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря СОНЯ Й. ПАТАЗОВА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20254410100461 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРЕДЯВЕНИ са обективно съединени искове с правно основание чл.

128, т.2 от КТ, чл. 224, ал.1 от КТ.

В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от В. Н. К., с ЕГН**********, с адрес: ****, срещу МОДА СТИЛ 2022 ООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Ц.И.К..

В исковата молба се твърди, ищцата е работила по трудов договор №050/08.04.2024г., сключен на 08.04.2024 г. между нея и ответното дружество, на длъжността ЧИСТАЧ/ХИГИЕНИСТ, с място на работа ****, като първоначално работното й време било 4-часово, при основно месечно трудово възнаграждение 467лв. и допълнително възнаграждение за „придобит трудов стаж и професионален опит 0,6 % за всяка година трудов стаж при този работодател и за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия" и с право на основен платен годишен отпуск по чл. 155 от КТ за срок от двадесет работни дни. Твърди, че с Допълнително споразумение, сключено на 01.09.2024 г. към горепосочения Трудов договор, трудовото й възнаграждение било променено и считано от 01.09.2024 г. станало 933 лв. при работно време 8 часа.

Сочи, че изпълнявала съвестно и точно служебните си задължения. Тъй като работодателят спрял да изплаща трудовото й възнаграждение, а и през месец февруари цехът в **** спрял да работи и останала фактически без работа, депозирала писмено заявление за напускане и със Заповед №045/10.03.2025 г. на работодателя, считано от 10.03.2025 г. било прекратено трудовото й правоотношение, като в нея било определено на осн. чл.224, ал.1 1 от КТ да й бъде изплатено обезщетение в размер на 753,90 лв. за неизползван платен годишен отпуск за 14 работни дни. Нито то било изплатено, нито трудовите възнаграждения за месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2024 г.

Твърди, че никога не е получавала фиш за заплатата, поради което не знаела какви суми са й начислявани за допълнителни възнаграждения, надбавки и др.начисления (ако има такива), поради което към настоящия момент за размер на претендираното от нея неизплатено брутно трудово възнаграждение посочва известната й само сума за основното трудово възнаграждение: за м.август 2024 г. - 467 лв.; за м.септември 2024 г. - 933 лв.; за м.октомври 2024 г. - 933 лв.; за м.ноември 2024 г. - 933 лв.; за м.декември 2024 г. - 933 лв.

Размерът на лихвата за забава върху всяко едно от тях, считано от датата на изискуемостта - първо число на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението - до датата на депозиране на исковата молба в съда (27.05.2025 г.) била: за неизплатеното брутно тр. възнаграждение за м.август 2024г.- 47,39лв. за периода 01.09.2024г. - 26.05.2025г. вкл.; за неизплатеното брутно тр. възнаграждение за м.септември 2024г. 84,07лв. за периода 01.10.2024г. - 26.05.2025г. вкл.; за неизплатеното брутно тр. възнаграждение за м.октомври 2024г. 73,12лв. за периода 01.11.2024г. - 26.05.2025г. вкл.; за неизплатеното брутно тр. възнаграждение за м.ноември 2024г. 62,52лв. за периода 01.12.2024г. - 26.05.2025г. вкл.; за неизплатеното брутно тр. възнаграждение за м.декември 2024г. 51,57лв. за периода 01.01.2025г. - 26.05.2025г. вкл.; или общо дължимата се сума за неизплатеното брутно трудово възнаграждение за месеците август - декември 2024 г. вкл. била в размер н а 4199 лв., а общо дължимата се сума за лихвата за забава от датата на изискуемостта на всяко задължение до датата на депозиране на ИМ била 318,67 лв., които суми претендира и моли да бъде осъден ответникът да й изплати.

Претендира на осн.224, ал. 1 от КТ и моли да бъде осъден ответникът да й заплати и сумата 753,90 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 14 работни дни, и лихвата за забава върху нея в размер на 22,26 лв., считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 10.03.2025г. - до 26.05.2025 г. вкл.

Моли да бъде осъден ответникът да й заплати и законната лихва върху двете главници, считано от 27.05.2025 г. - датата на завеждане на настоящата искова молба в съда - до окончателното изплащане на сумите.

2

Претендира разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК, вр. чл. 38, ал.2 ЗА.

Посочва банкова сметка.

Представя писмени доказателства. Направени са доказателствени искания да бъде задължен ответникът да представи трудовото досие на ищцата и да назначи съдебно – икономическа експертиза, която след като се запознае с исковата молба и направи необходимите проверки в счетоводството на ответника да отговори на поставените въпроси.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника. Не е изразено становище по иска и не са направени доказателствени искания.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Направено е и е прието изменение на предявените искове относно размера на дължимото обезщетение, като искът в тази му част си счита предявен: за месец август 2024г. – 475,41 лв. за месец септември 2024г. – 924,82 лв. за месец октомври 2024г. – 949,79 лв. за месец ноември 2024г. – 955,13 лв. за месец декември 2024г. – 955,39 лв.

Общо брутно трудово възнаграждение в размер на 4260,54 лв.

Направено е и е прието изменение на размера на предявения иск в частта за дължимите суми за лихва за забава върху неизплатеното нетно възнаграждение, като искът в тази му чест се счита предявен както следва: за месец август 2024г. – 33,38 лв.; за месец септември 2024г. – 56,43 лв.; за месец октомври 2024г. – 49,67 лв.; за месец ноември 2024г. – 41,25 лв. и за месец декември 2024г. – 32,56 лв.

Общо 213,29 лв. лихва за забава върху нетното трудово възнаграждение от датата на изискуемостта на всяко задължение до датата на депозиране на исковата молба.

Не се спори и съдът намира за безспорно установено, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника от 08.04.2024 г., с място на работа ****.

Със Заповед №045/10.03.2025 г. на работодателя, считано от 10.03.2025 г. било прекратено трудовото й правоотношение.

От показанията на свидетелката П. – дъщеря на ищцата се установява, че майка й е работела при ответника и са спрели да й изплащат трудово възнаграждение.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно – икономическа експертиза се установява, че полагащото се брутно възнаграждение на ищцата за периода м.август до м.декември включително е в размер на 4260,54 лв. Неизплатеното нетно възнаграждение по месеци е съответно за м. август 2024г. – 368,91лв., за м. септември 2024г. – 716,62лв., за 3 м. октомври 2024г. – 737,02лв., за м. ноември 2024г. – 741,17лв и за м. декември 2024г. – 741,37лв. Общия размер на неизплатеното нетно възнаграждение на В. Н. К. е в размер на 3305,09лв.

Вещото лице е изчислило размера на лихвата за забава върху всяко неизплатено възнаграждение, считано от датата на изискуемостта му до 26.05.2025 г., която възлиза в размер на 213,29лв. Установява се, че за периода от 09.04.2024г. до 10.03.2025г. полагаемият платен годишен отпуск на ищцата е 19 дни, от които 15 дни за 2024г. и 4 дни за 2025г. През 2024г. В. К. е използвала 5 дни платен годишен отпуск, съгласно представени молби за отпуск. За периода 09.04.2024г. до 10.03.2025г. има неизползван платен годишен отпуск общо 14 дни. Дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 14 дни неизползван платен годишен отпуск е в размер на 753,90лв.

Лихвата за забава върху неизплатените обезщетения е в размер на 22,26лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като добросъвестно и компетентно, дадено съобразно поставените задачи, което не е оспорено от страните.

Съдът приема за безспорно установено, че ищецът е работел по трудово правоотношение в ответното дружество.

В разпоредбата на чл. 128, т.2 от КТ е регламентирано основно задължение на работодателя като страна по трудовото правоотношение да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Установява се, че на ищцата не е изплатено брутно трудово възнаграждение в общ размер на 4260,54 лв. Лихвата за забавено плащане до датата на предявяване на иска е в размер на 213,29 лв.

Размерът на обезщетението по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 753.90 лв., като лихвата за забава върху не е 22,26лв.

Предвид горното, предявените искове се явяват основателни и доказани така както са предявени с оглед приетото изменение на иска.

Направено е искане за постановяване на предварително изпълнение на решението по чл. 242 ГПК. Нормата на чл. 242, ал.1 от ГПК не визира всички видове обезщетения, а само тези за работа. Обезщетенията, предмет на настоящото производство са за суми за обезщетение от прекратяване на трудово правоотношение. Те са регламентирани в Глава Х КТ, Раздел III – „Други видове обезщетения“ и свързани с полагането на труд, сред които са и процесните, за които съдебната практика приема, че са „за работа“, поради което искането е основателно и следва да бъде уважено.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата сумата от 800.00 лв., представляваща възнаграждение за осъщественото от нея процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело на основание чл.

38, ал.2 ЗА.

Следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на РС Левски 4 направените деловодни разноски в размер на 400 лв. за заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице, както и да заплати д.т. върху размера на уважените искове, а именно д.т. в размер на 270.42 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА МОДА СТИЛ 2022 ООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Ц.И.К., ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. К., с ЕГН**********, с адрес: ****, ****, сумата от 4260.54 лв., представляваща дължимо се и неизплатено трудово възнаграждение за периода от месец август 2024г. до месец декември 2024г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.05.2025г. до окончателното й изплащане; сумата от 213.29 лв., представляваща лихвата за забавено плащане, от датата на изискуемостта – първо число на месеца, следващ месеца, за който се дължи до датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.05.2025г.; сумата от 753.90 лв., представляваща обезщетението по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.05.2025г. до окончателното й изплащане; сумата от 22,26 лв., представляваща лихва за забава върху нея, за периода от 10.03.2025г. – 26.05.2025г.

НА ОСНОВАНИЕ чл.242 ал.1 ГПК постановява предварително изпълнение на решението в частта за присъждане на неплатено трудово възнаграждение и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ.

ОСЪЖДА МОДА СТИЛ 2022 ООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Ц.И.К., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Е. Р. – АК Плевен, сумата от 800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА МОДА СТИЛ 2022 ООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Ц.И.К., ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 270.42 лв., както и деловодни разноски по сметка на РС Левски в размер на 400 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 5