Определение № 5446 от 03.12.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5446 гр. Варна, 03.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Б. като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502564 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба, с вх.№ 91953/04.11.2025г. по регистратурата на ВРС, подадена от Д. И. Х., чрез пълномощника му против разпореждане № 37360/25.09.2025г. постановено по гр.д.№ 15451/2024г. по описа на ВРС, с което съдът е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист в полза на децата Р... Д... Х.а и А... Д... Х., чрез тяхната майка и законен представител М. П. М. срещу Д. И. Х. за присъдените в тяхна полза издръжки за минало време в размер на по 4200 лева дължима за периода от 05.12.2023г. до 05.12.2024г., присъдени с решение № 2979/07.08.2025г. постановено по гр.д.

№ 15451/2024г. по описа на ВРС.

Жалбоподателят Д. Х. твърди, че на 24.10.2025г. е бил уведомен със съобщение, изпратено по образувано срещу него като длъжник изпълнително дело № 20253110402142 по описа на СИС-Варна, че е наложен запор на банковите му сметки за принудително събиране на вземания за присъдена в негова тежест издръжка на децата му – както занапред, така и за минало време в размер на по 4200 лева за всяко от децата Р... и А.... Заявява, че счита разпореждането за издаване на изпълнителен лист за присъдената издръжка за минало време за недопустимо и неправилно, тъй като е издадено въз основа на невлязло в законна сила решение, което е обжалвано от жалбоподателя в цялост. Отделно от това посочва, че в петитума на исковата молба не се съдържа искане за допускане на предварително изпълнение на решението, с което е присъдена издръжка за минало време. Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане, както и да бъде обезсилен издадения изпълнителен лист за присъдената издръжка за минало време. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна М.

1

П. М. в качеството на майка и законен представител на децата Р... Х.а и А... Х., чрез процесуалния си представител. Заявява становище за неоснователност на частната жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното разпореждане. Позовава се на установената съдебна практика, според която при присъждане на издръжка със съдебно решение, законът допуска предварителното му изпълнение, поради което изпълнителен лист се издава независимо от подадената срещу решението жалба. Моли за оставяне на подадената жалба без уважение както и за присъждане на сторените по делото съдебноделоводни разноски.

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 407, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – разпореждане, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр.чл.407, ал.1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 2979/07.08.2025г. постановено по гр.д.№ 15451/2024г. по описа на ВРС, съдът е осъдил Д. И. Х. да заплати в полза на детето Р... Д... Х.а и в полза на детето А... Д...

Х., чрез тяхната майка и законен представител М. П. М., издръжка за минало време в размер на по 4 200 лева, дължима за периода от 05.12.2023г. до 05.12.2024г., на основание чл.149 от СК и е допуснал предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

С молба от 24.09.2025г. М. М., чрез пълномощника си е сезирала съда с искане за издаване на изпълнителен лист за размера на присъдената по делото издръжка за минало време в полза на двете деца. С обжалваното разпореждане от 25.09.2025г. ВРС е разпоредил да се издаде искания изпълнителен лист.

ВОС, за да се произнесе съобрази следното:

За да издаде изпълнителен лист, съдът трябва да се увери, че кредиторът има право на принудително изпълнение, което следва от изпълнителното основание. Поради това изпълнителният лист се издава въз основа на изпълнително основание. Съгласно чл.404, т.1 от ГПК на принудително изпълнение подлежат решенията, които подлежат, или по които е допуснато предварително изпълнение. Изпълнителният лист съгласно чл. 406, ал. 1 от ГПК се издава след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Съдебното решение от 07.08.2025г. е редовен от външна страна акт, съставляващ изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист за присъдените с него суми, под формата на издръжка за минало време на ненавършилите пълнолетие деца. Със съдържанието си същото установява подлежащо на изпълнение вземане срещу частния жалбоподател, сочен като длъжник. Кредитор на вземането съгласно акта е майката, в качеството й на родител и законен представител на децата Р... и А....

В случая изпълнителният лист е издаден въз основа на първоинстанционно съдебно решение, което не е влязло в законна сила, но същото подлежи на предварително 2 изпълнение съгласно разпоредбата на чл.242, ал.1 от ГПК, доколкото присъденото с него вземане е за издръжка. Цитираната норма е императивна и задължава първоинстанционния съд да постанови предварително изпълнение, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Т.е. предварителното изпълнение на решенията, с които се присъждат вземанията, изброени в чл.242, ал.1 от ГПК е правна последица, която настъпва по силата на закона, без да е налице необходимост съда да извършва преценка дали да допусне или да не допусне предварително изпълнение. Предвид на това неоснователно се явява възражението в жалбата, че липсвало искане от страна на ищците за допускане на предварително изпълнение на решението в частта досежно издръжката за минало време.

Самата молба за издаване на изпълнителен лист има характер и на искане за постановяване на предварително изпълнение на първоинстанционното решение в частта за издръжката.

Доколкото в настоящия случай е присъдена издръжка, без законодателят да прави разлика дали същата е присъдена занапред или е за минало време, то е изпълнена хипотеза на посочената законова разпоредба, поради което вземането срещу ответника подлежи на предварително изпълнение независимо от предприетото обжалване на съдебния акт, с който е присъдена.

Следователно, обжалваното разпореждане е законосъобразно като постановено при наличие на предпоставките на чл.404, т.1 от ГПК, поради което ВРС правилно е уважил молбата за издаване на изпълнителен лист. Обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде потвърдено.

Искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски е направено от М. М., но поради липса на доказателства за сторени такива, съдът не присъжда разноски.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 37360/25.09.2025г. постановено по гр.д.№ 15451/2024г. по описа на ВРС, с което е уважена молбата на М. М. за издаване на изпълнителен лист за присъдената в полза на децата Р... Д... Х.а и А... Д... Х. издръжка за минало време в размер на по 4200 лева за всяко дете дължима за периода от 05.12.2023г. до 05.12.2024г. от Д. И. Х., присъдени с решение № 2979/07.08.2025г. постановено по гр.д.№ 15451/2024г. по описа на ВРС и е издаден изпълнителен лист.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5446 гр. Варна, 03.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Б. като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502564 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба, с вх.№ 91953/04.11.2025г. по регистратурата на ВРС, подадена от Д. И. Х., чрез пълномощника му против разпореждане № 37360/25.09.2025г. постановено по гр.д.№ 15451/2024г. по описа на ВРС, с което съдът е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист в полза на децата Р... Д... Х.а и А... Д... Х., чрез тяхната майка и законен представител М. П. М. срещу Д. И. Х. за присъдените в тяхна полза издръжки за минало време в размер на по 4200 лева дължима за периода от 05.12.2023г. до 05.12.2024г., присъдени с решение № 2979/07.08.2025г. постановено по гр.д.

№ 15451/2024г. по описа на ВРС.

Жалбоподателят Д. Х. твърди, че на 24.10.2025г. е бил уведомен със съобщение, изпратено по образувано срещу него като длъжник изпълнително дело № 20253110402142 по описа на СИС-Варна, че е наложен запор на банковите му сметки за принудително събиране на вземания за присъдена в негова тежест издръжка на децата му – както занапред, така и за минало време в размер на по 4200 лева за всяко от децата Р... и А.... Заявява, че счита разпореждането за издаване на изпълнителен лист за присъдената издръжка за минало време за недопустимо и неправилно, тъй като е издадено въз основа на невлязло в законна сила решение, което е обжалвано от жалбоподателя в цялост. Отделно от това посочва, че в петитума на исковата молба не се съдържа искане за допускане на предварително изпълнение на решението, с което е присъдена издръжка за минало време. Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане, както и да бъде обезсилен издадения изпълнителен лист за присъдената издръжка за минало време. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна М.

1

П. М. в качеството на майка и законен представител на децата Р... Х.а и А... Х., чрез процесуалния си представител. Заявява становище за неоснователност на частната жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното разпореждане. Позовава се на установената съдебна практика, според която при присъждане на издръжка със съдебно решение, законът допуска предварителното му изпълнение, поради което изпълнителен лист се издава независимо от подадената срещу решението жалба. Моли за оставяне на подадената жалба без уважение както и за присъждане на сторените по делото съдебноделоводни разноски.

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 407, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – разпореждане, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр.чл.407, ал.1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 2979/07.08.2025г. постановено по гр.д.№ 15451/2024г. по описа на ВРС, съдът е осъдил Д. И. Х. да заплати в полза на детето Р... Д... Х.а и в полза на детето А... Д...

Х., чрез тяхната майка и законен представител М. П. М., издръжка за минало време в размер на по 4 200 лева, дължима за периода от 05.12.2023г. до 05.12.2024г., на основание чл.149 от СК и е допуснал предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

С молба от 24.09.2025г. М. М., чрез пълномощника си е сезирала съда с искане за издаване на изпълнителен лист за размера на присъдената по делото издръжка за минало време в полза на двете деца. С обжалваното разпореждане от 25.09.2025г. ВРС е разпоредил да се издаде искания изпълнителен лист.

ВОС, за да се произнесе съобрази следното:

За да издаде изпълнителен лист, съдът трябва да се увери, че кредиторът има право на принудително изпълнение, което следва от изпълнителното основание. Поради това изпълнителният лист се издава въз основа на изпълнително основание. Съгласно чл.404, т.1 от ГПК на принудително изпълнение подлежат решенията, които подлежат, или по които е допуснато предварително изпълнение. Изпълнителният лист съгласно чл. 406, ал. 1 от ГПК се издава след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.