Решение № 5277 от 25.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5277 гр. София, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110146088 по описа за 2023 година

Фирма е предявило срещу Г. В. Г., Р. В. С. и В. В. П. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответниците да бъде признато за установено, че дължат в условията на разделност на ищеца при квоти Г. В. Г.

– 6/12, Р. В. С. - 3/12 и В. В. П. - 3/12 от следните суми: сумата от 1875.93 лв., представляваща доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /административен адрес/, аб. № ******** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 28.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 336.40 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.01.2020 г. до 07.11.2022 г., сумата от 43.38 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 28.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 9.23 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 07.11.2022 г, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 64964/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради 1 което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Г. В. Г., Р. В. С. и В. В. П. са депозирали отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорва се ищецът да е доставял топлинна енергия, както и се оспорват посочените квоти. Оспорва се претенцията за лихва за забава, като основана на неравноправна клауза. Прави се възражение за погасяване на сумите по давност. Претендират се разноски. Пред съда процесуалният представител на ответниците поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма изразява становище по предявените искове, като счита същите за основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор № **** от 31.07.2001 г., сключен между Фирма и етажната собственост с адрес /административен адрес/, съгласно който е договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуална сметка. Като по делото е представено и удостоверение с изх. № 68-00-1068 от 30.08.2012 г. от „ГИС София“ ЕООД, съгласно което стар адрес /административен адрес/ е идентичен с настоящ адрес /административен адрес/

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно 2 е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 134 от 29.11.2021 г., том III, рег. № 8541, дело 448 от 29.11.2021 г., съгласно който Р. В. С. като собственик на 3/12 ид. ч., В. В. П. като собственик на 3/12 ид. ч. и Г. В. Г., като собственик на 6/12 ид. ч. продават на С.Е.М. следния свой съсобствен недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 681034.704.564.6.24 с адрес /административен адрес/. Представен е нотариален акт за прехвърляне собствеността на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 162 от 27.12.2019 г., том III, рег. № 9461, дело 440 от 27.12.2019 г., съгласно който В.Г.Г. прехвърля на сина си Г. В. Г. собствената си ¼ ид. ч. от следния своя съсобствен с приобретателя и с трети лица недвижим имот, а именно ап. 24, находящ се в /административен адрес/. Съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 177 от 06.12.2017 г., том II, рег. № 35916, дело № 283 от 06.12.2017 г., Е.В.Ц. дарява сестрите си Р. В. С. и В. В. П., при равни квоти за всяка една от тях собствената си 1/6 ид. ч., придобита по наследство от следния свой съсобствен с дарените недвижим имот, а именно ап. 24, находящ се в /административен адрес/. Представен е и нотариален акт за собственост апартамент по чл. 55 от ЗПИНМ № 108 от 20.11.1969 г., том XXXIII, дело 6508/69 г., съгласно който Р.В.Д. и М.П.Д. са придобили собствеността върху апартамент /административен адрес/. От представеното удостоверение за наследници с № 5987 от 20.10.2014 г. издадено от Столична община се установява, че М.П.Д. е починал на 25.04.2007 г., като е оставил за наследници по закон: Р.В.Д. – съпруга починала на 31.05.2007 г., С.М. Г.а – дъщеря и В.М.П. – син починал на 19.09.2013 г. и наследен от Е.В.Ц. – дъщеря, Р. В. С. – дъщеря, и В. В. П. – дъщеря.

С оглед на гореизложеното в разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че ответниците са имали качеството потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при настъпване на законоустановения факти, прекратяващи облигационните отношения. Видно от нотариален акт за собственост апартамент по чл. 55 от ЗПИНМ № 108 от 20.11.1969 г., том XXXIII, дело 6508/69 г. Р.В.Д. и М.П.Д. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот в режим на семейна имуществена общност.

Доколкото М.П.Д. е починал на 25.04.2007 г. и Р.В.Д. е починала на 31.05.2007 г. те са оставили за наследници своите деца С.М. Г.а и В.М.П., които от този момент са придобили по ½ ид. ч. от процесния недвижим имот.

Тъй като В.М.П. е починал на 19.09.2013 г. същият е бил наследен от Е.В.Ц. – дъщеря, Р. В. С. – дъщеря, и В. В. П. – дъщеря, които са придобили по 1/6 ид. ч. Съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 177 от 06.12.2017 г., том II, рег. № 35916, дело № 283 от 06.12.2017 г., Е.В.Ц. дарява сестрите си Р. В. С. и В. В. П., при равни квоти за всяка една от тях собствената си 1/6 ид. ч., придобита по наследство от следния свой съсобствен с дарените недвижим имот, а именно ап. 24, находящ се в /административен адрес/, от който момент Р. В. С. и В. В. П. са придобили по 3/12 ид. ч. от процесния недвижим имот. По отношение на ответника Г. В. Г. към момента на продажбата на процесния апартамент на 29.11.2021 г. той е притежавал 6/12 ид. ч. от същия, което се установява от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 134 от 29.11.2021 г., том III, рег. № 8541, дело 448 от 29.11.2021 г. В същото време не се установява, че същият е притежавал тези ид. ч. през целия процесен период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. Г. В. Г. се явява наследник на С.М. Г.а /притежаваща ½ ид. ч. от имота/, който обстоятелства са изрично 3 посочени както в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 134 от 29.11.2021 г., том III, рег. № 8541, дело 448 от 29.11.2021 г., така и в нотариален акт за прехвърляне собствеността на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 162 от 27.12.2019 г., том III, рег. № 9461, дело 440 от 27.12.2019 г., в които изрично е посочено, че към същите е предоставено удостоверение за наследници на С.М. Г.а. Още повече, че с втория нотариален акт за прехвърляне собствеността на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 162 от 27.12.2019 г., том III, рег. № 9461, дело 440 от 27.12.2019 г. В.Г.Г. прехвърля на сина си и съсобственик Г. В. Г. собствената си ¼ ид. ч. от следния своя, а именно ап. 24, находящ се в /административен адрес/, т. е. към този момент и двамата са притежавали по ¼ ид. ч. от имота в качеството на наследници на Светлана Г.а.

От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия са ответниците по силата правото на собственост и на наследствено правоприемство. Ответниците следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от тях идеални части, а именно Р.

В. С. - 3/12 ид. ч. и В. В. П. - 3/12 ид. ч., а Г. В. Г. – ¼ ид. ч. за периода от 01.05.2019 г. до 26.12.2019 г, и за 6/12 ид. ч. за периода от 27.12.2019 г. до 30.04.2021 г. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в не било представено свидетелство от метрологична проверка от 08.2019 г. на общия топломер, като същият бил сменен с друг през м.05.2020 г., като за периода от м.08.2019 г. до м.04.2020 г. нямало доказателство за годността на общия топломер, поради което СТЕ не можела да потвърди изчислената сума за този периода в размер на 1269.45 лв. В процесния имот е имало 4 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО и 2 бр. щранг лира без техническа възможност за монтаж на уред. Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация била изчислена по формулата приложена в Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на база пълна отопляема кубатура 177 куб. м. Съгласно заключението за процесния период нямало изчислена ТЕ за общи части. През процесния период имало служебно 1 бр. монтиран водомер за топла вода. Съгласно заключението за процесния период ТЕ изравнителните сметки са изчислени съобразно Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми през процесния период възлиза на 376.49 лв., от която сума била приспадната сумата от 1269.45 лв., която сума не можела да бъде потвърдена поради липсата на доказателства за годност на общия топломер.