Определение № 2343 от 08.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2343 гр. Пловдив, 08.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Борислав Терзиев като разгледа докладваното от Борислав Терзиев Въззивно частно гражданско дело № 20265300501962 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Д. К. срещу Определение № 7252/11.06.2026 г., постановено по гр. д. № 1202/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII гр. състав, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 1683/09.04.2026 г. в частта за разноските.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението. Жалбоподателят поддържа, че възлагането на разноски в тежест на потребителя противоречи на чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13 и на принципа на ефективност на правото на Европейския съюз. Позовава се на практиката на Съда на Европейския съюз, в частност на решенията по съединени дела C-224/19 и C-259/19 и по дело C714/22, като счита, че възлагането на разноски върху потребителя би могло да има възпиращ ефект при упражняването на предоставените му от правото на Съюза права. Иска отмяна на обжалваното определение, а при условията на евентуалност – намаляване на присъдените разноски. Направено е и искане при съмнение относно съответствието на националната уредба с правото на ЕС, да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Иска от съда отмяна на определение № 7252/11.06.2026 г. като неправилно и незаконосъобразно и алтернативно намаляване на присъденото възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „СтикКредит“ АД, с който частната жалба се оспорва като неоснователна.

Поддържа се, че цитираната от жалбоподателя практика на СЕС е неотносима към настоящата хипотеза, тъй като разноските са присъдени във връзка с уважен насрещен иск на дружеството по чл. 23 ЗПК за връщане на чистата стойност на предоставения кредит. Според ответника по жалбата в тази хипотеза са приложими общите правила на чл. 78 ГПК. Иска от съда 1 потвърждаване на определение № 7252/11.06.2026 г., като се остави без уважение жалбата на жалбоподателя.

Пловдивският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, намира следното:

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 ГПК, подадена е от легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното Определение № 7252/11.06.2026 г. Районен съд – Пловдив е оставил без уважение молбата на К. Д. К. за изменение на Решение № 1683/09.04.2026 г. по гр. д. № 1202/2025 г. в частта за разноските.

Първоинстанционният съд е приел, че макар практиката на СЕС относно разпределението на съдебните разноски в потребителските спорове да е задължителна и да следва да бъде съобразявана от националните съдилища, разглежданият случай не попада в приложното поле на разрешението, съгласно което потребителят не следва да бъде обременяван с разноски вследствие на частичното отхвърляне на претенцията му за връщане на суми, платени въз основа на неравноправни клаузи. Настоящият съдебен състав споделя този извод.

Действително, от практиката на Съда на Европейския съюз по приложението на чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13 следва, че националните процесуални правила относно съдебните разноски не могат да бъдат прилагани по начин, който прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на потребителя от правото на Европейския съюз. В този смисъл възлагането на част от разноските върху потребител, чийто иск за установяване на неравноправния характер на договорна клауза е уважен, не следва да води до възпиращ ефект спрямо ефективното упражняване на потребителските права. Настоящият случай обаче е различен.

Присъдените в полза на „Стик-Кредит“ АД съдебно-деловодни разноски в размер на 235,20 евро са свързани с предявен от кредитора и уважен насрещен иск по чл. 23 ЗПК за заплащане на част от неизплатената чиста стойност на кредита по Договор за паричен заем № 913520/16.12.2022 г. При недействителност на договора за потребителски кредит разпоредбата на чл. 23 ЗПК предвижда самостоятелна законова последица – потребителят връща единствено чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по него.

Следователно отговорността за разноски в случая не произтича от това, че потребителят е упражнил правото си да се позове на недействителността на договора или на неравноправния характер на договорни клаузи, нито представлява последица от частично неуспешно упражняване на предоставената му от Директива 93/13 защита. Тя е обусловена от изхода по отделна насрещна претенция на кредитора, насочена към възстановяване 2 единствено на действително предоставената и невърната чиста стойност на кредита.

Ето защо възлагането на разноски съобразно изхода по този насрещен иск не накърнява принципа на ефективност и не обезсмисля защитата, предоставена на потребителя от правото на Европейския съюз. Разширяването на разрешенията, дадени от СЕС относно разноските по исковете на потребителя и върху самостоятелната отговорност за разноски по успешно проведен срещу него насрещен иск, би довело до необосновано освобождаване на потребителя от общите последици на неоснователното му противопоставяне на самостоятелна и основателна претенция на насрещната страна.

Поради това в разглежданата хипотеза намират приложение общите правила на чл. 78 ГПК за разпределяне на отговорността за разноски съобразно изхода от спора, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Неоснователно е и искането за отправяне на преюдициално запитване. По поставения с частната жалба въпрос са налице достатъчно ясни критерии, изведени в практиката на Съда на Европейския съюз относно принципите на ефективност и равностойност и тяхното значение за националната уредба на съдебните разноски. Разрешаването на настоящия спор не налага ново тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, а преценка дали вече изведените принципи намират приложение към конкретната процесуална хипотеза. Поради това не са налице основания за отправяне на преюдициално запитване.

Неоснователно е и направеното при условията на евентуалност искане за намаляване на присъдените в полза на „Стик-Кредит“ АД съдебно-деловодни разноски в размер на 235,20 евро. Същите са присъдени съобразно изхода по предявения от дружеството и уважен насрещен иск по чл. 23 ЗПК, поради което отговорността за заплащането им се определя по общото правило на чл.

78 ГПК.

Не може да се приеме, че възлагането на тези разноски в тежест на потребителя противоречи на принципа на ефективност на правото на Европейския съюз. Присъждането им не е последица от упражнената от потребителя защита срещу недействителни или неравноправни договорни клаузи, а от уважаването на самостоятелна насрещна претенция на кредитора за връщане на чистата стойност на предоставения кредит. Поради това липсва основание присъдените в полза на „Стик-Кредит“ АД съдебно-деловодни разноски в размер на 235,20 евро да бъдат отменени или намалени.

По изложените съображения настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна, а Определение № 7252/11.06.2026 г. по гр. д. № 1202/2025 г. на Районен съд – Пловдив, XIII гр. с., е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7252/11.06.2026 г., постановено по гр. д. № 1202/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII гр. с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4