Решение № 6057 от 07.06.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 53448/2021
- Вид
- Решение № 6057
- Подписан
- 07.06.2022
- Състав
- ПОЛИНА ЛЮБОМИРОВА АМБАРЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.125, т.8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 3 · Закон за движението по пътищата
- параграф 6, т.30 · Закон за движението по пътищата
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1 · Закон за общинската собственост
- чл.2, ал.1, т.2 · Закон за общинската собственост
- чл. 410 ,ал.1 т.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- § 1, т.19 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 6057 гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20211110153448 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК 121076907, против Столична Община, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 410, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 3286,24лв., представляваща вземане по застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, за вреди от ПТП , настъпило на 26.05.2016год., ведно със законна лихва от ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК– 10.06.2021год. до изплащане на вземането, за сумата от 1001,47 лв. –мораторна лихва за периода 10.06.2018 г.
– 10.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 16.06.2021 г. по ч.гр.д. № 33202/2021 г. по описа на СРС, 65 състав.
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК било образувано ч.гр. д. № 33202/2021год.. по описа на СРС, 65 състав и издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. В законоустановения срок по чл.414 ГПК ответникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правото 3 на вземане за посочените суми. Ищецът твърди, че на 14.09.2016 г. в гр.София е настъпило ПТП с участие на застрахован при него по застраховка „Каско на МПС“ – лек автомобил марка „Ауди“, модел „RS6“ с рег.№ СВ6187ВМ, управляван от В. Д.
Г.. Водачът на атомобила се движел по ул. „Балша“ пред № 5 в квартал „Иван Вазов“ и при разминаване с паркирали превозни средства попаднал в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно – капак на шахта. Твърди, че причина за ПТП е необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно – капак на шахта.
1
Посочва, че отговорност за ремонта и поддръжката на пътя, където е настъпило местопроизшествиетото има ответникът. Твърди, че е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размер на 3276,24лева, за ремонт на автомобила, като претендира и 10 лева ликвидационни разноски. Претендира от ответника заплащането на сумата от 3286,24 лева, ведно със законна лихва от ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК– 10.06.2021год. до изплащане на вземането, както и заплащане на сумата от 1001,47 лева – мораторна лихва за периода 10.06.2018 г. – 10.06.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът Столична Община в писмения отговор оспорва иска по допустимост, основание и размер. Счита, че не е процесуално легитимиран с довод, че канализационната шахта била собственост на „Софийска вода“ и това лице било отговорно за поддържането.
Счита исковата молба за нередовна, защото не били изложени твърдения за начина, по който е настъпило произшествието – кога е настъпило и при какви атмосферни условия, каква е била скоростта на движение на автомобила, къде по платното за движение се е намирала дупката и какви са били размерите , какви действия е осъществявал водачът преди, по време на възникване и след възникване на опасността. От друга страна не можело да бъде изведено основанието на исковата претенция – веднъж се твърдяло, че общината следва да отговаря като собственик на вещ/процесната улица/, за която не е положила дължимата грижа, а впоследствие се въвеждали твърдения, че отговорността на ответника следвала да бъде ангажирана в качеството му на възложител на работа. Ответникът поддържа, че не е налице валидно застрахователно правоотношение - представените по делото общи условия за застраховка „Каско“ не били подписани от страните. Нямало доказателства застрахователният договор да е влязъл в сила, защото по делото не били представени документи за заплатена премия. Не бил представен протокол за оглед и заснемане на МПС, който бил неразделна част от застрахователния договор. Не се доказвало да са настъпили твърдените вреди в посочените размери. Не бил представен протокол за ПТП. Не се установявал по несъмнен начин характерът и размерът на вредите. Застрахователят следвало да откаже изплащане на обезщетение. Прави възражение за съпричиняване и счита, че обезщетението следвало да бъде в по-малък размер от претендирания. Липсвали доказателства ищецът да е заплатил претендираната в производството сума. Счита, че липсвали данни да са сторени разноски във връзка с определянето на застрахователното обезщетение. Липсвали и данни за правното им основание. Столична община следвало да отговаря само за действително причинените вреди. Липсвали доказателства да е налице възлагане на работа от страна на Столична община на физически лица, при или по повод изпълнението, на която да са настъпили вреди. Ищецът не доказвал при условията на пълно и главно доказване вещта, от която твърди да са настъпили вреди, а именно шахта на ул.
„Балша“ пред № 5, да е собственост на ответника Столична община, респективно общината да отговаря за нейното поддържане. Не се доказвало също така тази вещ да е причина за твърдените увреждания – липсвали данни за състоянието на пътя, от които да се направи извод, че на същия имало необозначена и необезопасена шахта, която да е била в състояние да увреди процесния автомобил по посочения в исковата молба начин. Иска да бъдат 2 отхвърлени исковете като неоснователни и недоказани. Алтернативно моли да бъде намален размерът на претендираното обезщетение.
С определение от 28.01.2022год. е конституиран като трето лице помагач на страната на ответника „Софийска вода“АД ,ЕИК : 130175000 с адрес на управление, посочен в молбата за привличане,на основание чл.219,ал.1 от ГПК като на основание чл.219,ал.3 от ГПК е приет за съвместно разглеждане при условията на евентуалност предявения от Столична община срещу „Софийска вода“АД ,ЕИК : 130175000 иск с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 за заплащане на сумите, за които е уважена исковата претенция, вкл. съдебните разноски, за които Столична община би била осъдена по настоящото дело.
Ищецът по обратния иск обосновава правния си интерес с обстоятелството, че между Столична община и „Софийска вода“ АД е налице публично достъпен договор за концесия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на общината ,а оттам задължение на третото лице да поддържа такива съоръжения на процесния участък .
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът по обратния иск – „Софийска вода“ АД и трето лице помагач ,оспорва главния иск,който счита за недоказан и неоснователен.Оспорва механизма на настъпване на ПТП,тъй като сочи ,че на участъка ,на който се твърди да се е случило на пътното платно няма никаква шахта.Посоченото пропадане на задна дясна гума в шахта било възможно само ако се касае за такава за дъждоприемен оток.Също оспорва че няма протокол за ПТП,не може да се конкретизира мястото на събитието и времето на настъпването ,а така също дали с поведението си водача на МПС не е допринесъл с поведението си за настъпване на уврежданията.Също оспорва валидността на застрахователния договор.По предявения обратен иск счита ,че ако се установи ,че водача на процесното МПС е преминало върху дъждоприемна шахта ,то претенциите срещу „Софийска вода“АД са неоснователни,тъй като съгласно разпоредбата на чл.25,ал.3 от Наредба №4/14.09.2004год., отговаря само за частта на дъждоприемна шахта,която се намира под повърхността на уличното платно ,но не отговаря за поддръжката на надземната част на дъждоприемната шахта,в това число за целостта и изправността на решетката й.Сочи ,че процесната шахта не е включена в активите на дружеството ,а представлява елемент от пътното платно,за чиито изграждане,включително ремонт и поддържане отговаря съответната община.Направено е и възражение за погасителна давност на основание чл.110 от ЗЗД ,тъй като ищеца по главния иск е платил застрахователно обезщетение на 24.11.2016год.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
От представената по делото Комбинирана застрахователна полица № 0000547545 от 26.05.2016год., със срок на застрахователно покритие 27.05.2016год. до 26.05.2019год. се установява правоотношение между ЗАД „Армеец“ и „Порше Мобилити БГ“ЕООД по застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“ при Общи условия, с покрит застрахователен риск „Пълно каско“, с обект лек автомобил марка „Ауди RS6“ с рег.№ СВ6187ВМ.
Видно от Уведомление – декларация за щета от 14.09.2016г., подадено от водача В.Д. Генчев, застрахователят бил уведомен за настъпило събитие, като подателят е описал събитието по следния начин – на 14.09.2016г. при движение по ул. „Балша“ № 5 в кв.“Иван Вазов“ ,при разминаване с автомобили застъпил капак на шахта,който наранил задна дясна гума и джанта.
На 24.11.2016г. ищецът изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 3276,24лв., видно от преводно нареждане от 24.11.2016год. С Регресна покана от 19.12.2016г. поканил ответника Столична община да му заплати сумата от 3286,24лв., 3 представляваща платеното застрахователно обезщетение ,вкл. и ликвидационни разноски като поканата е заведена от Столична община на 22.12.2016год.
Няма доказателства по делото ответникът да е заплатил претенцията по регресната покана.
По делото е разпитан като свидетел водачът на лекия автомобил, В.Г. .От показанията на същия,които съда кредитира изцяло като логични ,последователни се установява ,че през 2016год управлявал процесния автомобил,като в кв.Иван Вазов ,при паркиране на заден ход застъпил един капак на шахта,който бил с метален обков и наранил гумата и джантата на колата.Шахтата била с правоъгълна форма,с остри ръбове на метален обков.Намирала се не на самата основна лента ,а на подход към паркинг,в средата на платното ,не до бордюра.Същата била с размери 1 метър на 1 метър ,като по-скоро била за електрически кабели ,а не за отходни води.
От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза се установява ,че съгласно уведомлението , по време на движение В.Г. с процесното МПС по ул.“Балша“ № 5 кв.Иван Вазов е застъпил капак на шахта,който наранил задна дясна гума и джанта. Вещото лице дава заключение, че така представения механизъм на ПТП обуславя настъпването на посочените щети, т.е. налице е причинно-следствена връзка между произшествието и вредите. В с.з. вещото лице допълва,че няма значение дали е била шахта за вода или за кабели,тя се е намирала на платното за движение,не е била обезопасена,има надигане на капака,което е увредило гумата с джантата. Стойността, необходима за възстановяване на автомобил „Ауди RS6“ с рег.№ СВ6187ВМ , определена на база средни пазарни цени към датата на произшествието е 3303 лв.Към момента на събитието ликвидационните разходи са били 15лв.
От правна страна ,съдът съобрази следното :
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т.
2 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД.
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д.№ 33202/2021год. по описа на СРС,65състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която в срока по чл. 414 от ГПК ответникът е възразил. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.