Решение № 1757 от 26.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1757 гр. Варна, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20213100502356 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Срещу Решение № 260999/19.03.2021 г., постановено по гр. дело № 3835/2020 г. по описа на ВРС, са постъпили следните въззивни жалби:

1.) Въззивна жалба от П. ИЛ. ИВ., чрез процесуален представител адв.

Б.Б., с която решението се обжалва в частта, с която е отхвърлен иска на жалбоподателя за осъждане на ответника „ЕП К." ООД, ЕИК **********, гр.

В.Т. да му заплати разликата над присъдената сума от 30 000 лева до целия предявен размер от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили в резултат на трудова злополука от 26.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 26.09.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ.

В жалбата са изложени доводи за неправилност, поради нарушения при приложението на материалния закон и процесуалните правила, и необоснованост на съдебния акт в обжалваната част по съображения, че с оглед установения с Разпореждане № *104-04-72/11.10.2019 г. на ТП на НОИ – В.Т. трудов характер на злополуката по чл. 55, ал. 1 от КСО и констатираните със СМЕ травматични увреждания, обуславящи постоянно разстройство на здравето неопасно за живота и затруднение на хватателните движения на дясната ръка, определеното от първоинстанционния съд 1 обезщетение не съответства на принципа на справедливост, установен в чл.

52 от ЗЗД. Сочи, че не е отчетено от първоинстанционния съд, че ищецът е изпитал много силни болки при настъпване на злополуката, както и че въпреки млада си възраст, никога няма да се възстанови, тъй като е настъпилия резултат е необратим. На следващо място жалбоподателят оспорва извода на първоинстанционния съд, че е налице груба небрежност по смисъла на чл. 201 ал 2 от КТ, тъй като е изпълнявал преките заповеди на началника на склада Н. И., на когото заедно с Ж.К. непосредствено след настъпване на трудовата злополука е издадено наказателно постановление.

Нещо повече, именно за да опази своя живот и здраве, към момента на настъпване на злополуката ищецът е бил в процес на предизвестие. По гореизложените съображения моли за отмяна решението в обжалваната част и уважаване на иска с присъждане на извършените разноски в производствата пред двете съдебни инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „ЕП К.“ ООД, чрез процесуален адв. Д.М., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна, като излага съображения, че определеният размер на възнаграждението от 30 000 лева е прекомерен с оглед установеното съпричиняване от страна пострадалия, поради което отправя искане същата да бъде оставена без уважение.

2.) Въззивна жалба от „ЕП К.“, ЕИК **********, гр. В.Т., чрез процесуален представител адв. Д.М., срещу решението, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на П. ИЛ. ИВ., сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили в резултат на настъпилата на 26.09.2019 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 26.09.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ.

В жалбата се излага становище за неправилност на съдебното решение в посочената част по съображения, че макар първоинстанционния съд коректно да е определил съпричиняването от страна на пострадалия, размерът на първоначално определеното обезщетение, преди неговото редуциране, от 60 000 лева е прекомерен и не съответства на реално претърпените болки и страдания, както и на приложимата съдебна практика. Счита, че в хода на производството не са доказани такива неприятни изживявания, които да обосновават присъждане на обезщетение в толкова висок размер. Сочи, че вещото лице е установило в заключението си по проведената СМЕ, че първоначално пострадалият изпитвал болка, но впоследствие тя затихнала, като отрекъл твърденията на ищеца относно продължителността на изпитваните болки и страдания, както и че е ползвал обезболяващи месеци по-късно. Останали недоказани и твърденията на свидетелката, майка на пострадалия, че пръстите на последния се разкървявали на мястото, където били зашити. Предвид изложеното счита, че присъденото обезщетение е прекомерно и противоречи на принципа на справедливостта, установен с чл.

2

52 от ЗЗД, поради което моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а иска да бъде отхвърлен до размер на доказаните от ищеца неимуществени вреди. Отправя искане за присъждане на разноски в първоинстанцнионното и въззивното производства.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от П. ИЛ. ИВ., представляван от адв. Б., с който въззивната жалба се оспорва и се претендира същата да бъде оставена без уважение по твърдения, че присъденото възнаграждение е в занижен размер.

В проведеното открито съдебно заседание в производството адвокат Б. изразява становище по същество на спора, съгласно което първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице груба небрежност и че довереникът му сам се е качил на мотокара, доколкото имало доказателства, че това бил установен в предприятието начин на работа. Във връзка с несъгласието му с това последният е депозирал молба за напускане и няколко дена не са му стигали за да изтече предизвестието. Не било налице нарушение на трудовата дисциплина, доколкото работника изпълнявал неправомерна заповед на ръководството. Получените увреждания по същността си обхващали три отделни телесни повреди, факт, който следва да бъде отчетен при определяне на обезщетението. Поради изложеното отправя искане за отмяна на решението с уважаване на иска и присъждане на разноски.

Пълномощникът на насрещната страна адвокат М. в пледоарията си по същество заявява, че поддържа въззивната си жалба и подадения отговор.

Счита, че първоинстанционния съд правилно е признал наличие на вина и съпричиняване, доколкото били налице елементарни нарушения на правилата за безопасност, за които на ищеца бил проведен инструктаж. По съображения за прекомерност на присъденото обезщетение моли за неговото редуциране.

В представената по делото писмена защита от „ЕП К.“ ООД, с която страната сочи, че от доказателствата по делото е безспорно установен трудовия характер на злополуката. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си, че пострадалият с поведението си е допринесъл за настъпване на инцидента при допусната груба небрежност. Оспорва становището на насрещната страна относно характера и интензитета на травмите и конкретното неблагоприятно отражение в живота му, поради което претендира редуциране на размера на определеното обезщетение с присъждане на разноските, извършени пред двете съдебни инстанции.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред Варненския районен съд е образувано по предявени от П. ИЛ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „В." № **, вх. *, ет. *, ап. **, чрез процесуалния му представител - адв. Б.Б., срещу „ЕП 3

К." ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. В.Т., ул.

„Н." № *, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

200, ал. 1 и ал. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 60000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили в резултат на настъпилата на 26.09.2019 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 26.09.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 411.88 лв. /след допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на предявения иск вместо първоначалния за сумата 1800 лв./, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие на злополуката, изразяващи се в пропуснати ползи - разликата между възнаграждението, което е получавал преди злополуката и обезщетението, което е получавал от НОИ, за периода 26.09.2019 г.-31.03.2020 г.

В исковата си молба ищецът излага твърдения, че от 12.06.2019 г. е бил в трудово правоотношение с ответното дружество „ЕП К." ООД, при което бил назначен на длъжност „складов работник". На 26.09.2019 г. по повод изпълнението на възложената му от ръководителя работа претърпял тежка трудова злополука, при която получил необратими увреждания на дясната ръка, изразяваща се в травматична ампутация на два и повече пръста на ръката /частична/. Поддържа, че вследствие на тези увреждания до края на живота си няма да може да се възстанови напълно и да продължи живота си пълноценно, като възвърне в пълнота движения на ръката си. Сочи, че особено силно го засяга този дефицит на движения, тъй като не може да започне каквато и да е била работа, изискваща действия и с двете ръце.

Твърди, че на посочената датата отишъл на работа в 09:00 часа в склада на фирмата в гр. Варна. С колегата му М. започнали да подготвят заявките. За да подготвят част от първата заявка, трябвало да се свалят няколко кашона от втория етаж на рафтовете. За тази цел преместил стакера до рафтовете. Н. И. началник-склад поел управлението на машината и му казал, че ще го вдигне до втория етаж на рафтовете, за да вземе кашоните. Ищецът му заявил, че това не е безопасно и не е позволено, но той му отговорил, че така са го правели винаги, и че той знае както прави. Стъпил на вилите на стакера и Н. го издигнал, за да вземе нужните кашони. Взел два от тях, сложил ги пред себе си и се подпрял на тях за стабилност, тъй като нямало къде да се хване.

При спускането обаче загубил равновесие и се хванал, където успял. Изпитал ужасна болка и изкрещял. Излага твърдения, че след това няма ясни спомени и не може да каже точно какво и в каква последователност се е случило. След няколко минути разбрал, че се е хванал там, където вървят ролките и пръстите му са премазани.

Ищецът излага твърдения, че още след постъпването му на работа бил попитан дали го е страх от високо и е бил накаран да се качи на вилките на стакера за да може колегата му да провери дали ще може да го вдигнат с него. Тогава разбрал, че това е обичайна практика във фирмата, тъй като видял, че всички колеги го правят. Твърди 4 още, че при постъпване на работа не му бил проведен инструктаж, а единствено му предоставили книга за да се подпише. След инцидента бил транспортиран до МБАЛ „Св. Анна- Варна" АД, където претърпял операция, изразяваща се в травматична ампутация на два и повече пръста на дясната ръка /частична/. Бил изписан от болницата на 30.09.2019 г., но твърди, че лечението му продължава и до сега. И до настоящия момент усеща силни болки в дясната ръка, постоянно е на болкоуспокояващи, които дори вече не му действат. Не може да се обслужва сам и бързо се уморява. Не може да пише, тъй като няма захват с дясната си ръка. Всичко това оказало изключително негативно влияние върху психическото му състояние понижило се самочувствието му и увереността в собствените му сили. Сочи, че злополуката е призната за трудова с разпореждане от 11.10.2019 г. на ТД на НОИ гр. В.Т. Поддържа, че увреждането на пръстите му довело до временната му неработоспособност, в резултат на което претърпял и съответни имуществени вреди под формата на пропуснати ползи. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени с присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ЕП К." ООД, чрез процесуалния му представител - адв. Д.М., с който поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва обстоятелствата, че между страните е било налице трудово правоотношение, по силата на което ищецът е бил назначен и е работил на длъжност „складов работник", с място на работа - Варна, съответно че управителят на дружеството е изпълнил изискването на закона за деклариране на трудова злополука. Оспорва обстоятелствата, при които е настъпила злополуката. Твърди, че началникът на склада Н. И. изрично е предупредил ищеца, че не е това начинът да се свалят кашоните от втория етаж, но той въпреки това на своя глава се качил на стакера. Поддържа, че подобно своенравие от страна на пострадалия се е случвало и друг път.