Определение № 2236 от 12.09.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2236 гр. Бургас, 07.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501514 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 418, ал. 5 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №30695/16.08.2023г. на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Бургас, представлявана от директора Алина Райчева Конкьова против Разпореждане №8277/08.08.2023г., постановено по ЧГД №4614/2023г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК в частта му относно следните суми: 12,43 лв. – мораторна лихва върху главницата, изплатена на 11.11.2022г. за периода от 11.11.2022г. до 31.07.2023г., 6,93 лв. – мораторна лихва върху главницата, изплатена на 13.03.2023г. за периода от 13.03.2023г. до 31.07.2023г., както и сумата над 23,48 лв. до пълния предявен размер от 25 лв., представляваща разноски по делото.

В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Твърди се, че мотивите на заповедния съд не намират опора в закона, превратно и неправилно интерпретират постановките от ТР №4/18.06.2014г. по т.д.

№4/2013г. на ОСГТК и ТР №1/28.12.2005г. по т.д. №1/2004г. на ОСТК на ВКС, същите противоречат на трайно установената съдебна практика по такива казуси - както на БРС, така и на редица други районни съдилища в страната. Обосновава се, че цитираната тълкувателна практика е неотносима към процесния случай, доколкото в същата е коментиран конкретен вид документ – запис на заповед, посочен в т. 10 на чл. 417 от ГПК /нова редакция/, а влязлата в сила заповед на директора на ДСП Бургас за възстановяване на помощ, получена по реда на чл. 10б от ЗСПД е документ по т. 7. В действителност и двете тълкувателни решения допускат издаване на изпълнителен лист и за мораторната лихва от датата на падежа до датата на подаване на заявлението, ако в документа по чл. 417 от ГПК нейният размер е определен или определяем. В случая процесната заповед е административен акт, в който изрично е посочено, че се дължи и законоустановената лихва, а последната е определяема, съгласно чл. 86 от ЗЗД. Касае се за частно държавно вземане, установено с влязъл в сила административен акт, в който дължимостта на акцесорното вземане за лихва е обективирана в заповедта и е определяема по размер. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за претендираната в заявлението лихва и 1 разноски до пълния размер.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.418, ал.5 от ГПК, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите и съображенията, изложени в частната жалба, приложените по делото доказателства и като съобрази закона, установи от фактическа страна следното:

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК от Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Бургас срещу В. Х. В. за заплащане на сумата от общо 300 лв. главница, както и мораторна лихва, както следва: върху първата половина от главницата 150лв. – от 11.11.2022г. (деня на изплащане на помощта) до деня, предхождащ подаване на заявлението в съда – 12,43лв., върху втората половина от главницата 150лв. – от 13.03.2023г. (деня на изплащане на помощта) до деня, предхождащ подаване на заявлението в съда – 6,93лв., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането и държавна такса в размер на 25лв.

Към заявлението е приложена и Заповед за възстановяване на помощ, получена по реда на чл. 10б от ЗСПД № 0201-РД01-0061/12.05.2023г. на директора на ДСП гр. Бургас, като документ, удостоверяващ претендираното вземане.

С

Разпореждане

№8277/08.08.2023г. първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението само в частта за сумите: 12,43 лв. – мораторна лихва върху главницата, изплатена на 11.11.2022г. за периода от 11.11.2022г. до 31.07.2023г., 6,93 лв. – мораторна лихва върху главницата, изплатена на 13.03.2023г. за периода от 13.03.2023г. до 31.07.2023г., както и сумата над 23,48 лв. до пълния предявен размер от 25 лв., представляваща разноски по делото.

В мотивите си съдът е приел, че съгласно ТР №4/18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК и ТР №1/28.12.2005г. по т.д. №1/2004г. на ОСТК на ВКС не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението, тъй като в това производство съдът проверява само формалната доказателствена сила на изпълнителното основание и не може да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание. Счел е, че в представената към заявлението заповед е посочено, че получената от длъжника еднократна помощ следва да бъде възстановена в пълен размер, ведно със законоустановената лихва, дължима от датата на получаване на помощта, но размерът на лихвата не е определен и не е определяем по посочен в административния акт начин, поради което е отхвърлил заявлението в тази му част.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК предвижда, че заповед за изпълнение и изпълнителен лист се издава, когато документът по чл.417 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Основанието и предметът на вземането се определят въз основа на този документ.

Видно от съдържанието на Заповед № 0201-РД01-0061/12.05.2023г. на директора на ДСП гр. Бургас е наредено възстановяването на конкретна парична сума – главница в размер на 300 лв. и законоустановената лихва, дължима от датата на получаване на помощта, както следва – за първата половина от получената сума - 150лв, лихва от 11.11.2022г. и за втората половина от получената сума - 150лв., лихва от 13.03.2023г.

Съобразно чл.417, т.7 от ГПК, на който се позовава заявителят, документът, представляващ влязъл в сила акт за установяване на частно държавно вземане, следва да установява съществуване и изискуемост на заявеното вземане, т.е да съдържа данни относно размера на 2 задължението, основанието и лихвата за забава.

В конкретния случай, в приложената към заявлението заповед, размерът на претендираната мораторна лихва не е индивидуализиран с краен, а единствено със своя начален момент на дължимост. Това прави заявеното искане неопределено и неконкретизирано по период, като изводът на районния съд в тази насока е правилен. В това производство съдът проверява формалната доказателствена сила на изпълнителното основание, а в случая вземането не е конкретизирано по своя размер в него. Без значение е обстоятелството, че това е сторено в по-късен момент – в подаването на самото заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Само за пълнота, следва да се посочи, че изтъкнатата в частната жалба възможност за съда, при доказана по основание претенция, сам да определя по реда на чл. 162 от ГПК размера на същата, е неотносима в производството по чл. 417 от ГПК. Това би могло да бъде съобразено в производство по чл. 410 от ГПК или в исковото производство по чл. 422 от ГПК.

Ето защо, настоящата въззивна инстанция приема за правилен извода на районния съд, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение по смисъла на чл. 417 от ГПК за сумата 12,43 лв. – мораторна лихва върху главницата, изплатена на 11.11.2022г. за периода от 11.11.2022г. до 31.07.2023г., 6,93 лв. – мораторна лихва върху главницата, изплатена на 13.03.2023г. за периода от 13.03.2023г. до 31.07.2023г., както и сумата над 23,48 лв. до пълния предявен размер от 25 лв., представляваща разноски по делото.

Подадената частна жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №30695/16.08.2023г. на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Бургас, представлявана от директора Алина Райчева Конкьова против Разпореждане №8277/08.08.2023г., постановено по ЧГД №4614/2023г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК в частта му относно сумите: 12,43 лв. – мораторна лихва върху главницата, изплатена на 11.11.2022г. за периода от 11.11.2022г. до 31.07.2023г., 6,93 лв. – мораторна лихва върху главницата, изплатена на 13.03.2023г. за периода от 13.03.2023г. до 31.07.2023г., както и сумата над 23,48 лв. до пълния предявен размер от 25 лв., представляваща разноски по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3