Решение № 287 от 07.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Пловдив, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Георгиева при участието на секретаря Боряна Костанева като разгледа докладваното от Таня Георгиева Търговско дело № 20265300900008 по описа за 2026 година

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 430 и чл. 432 от ТЗ, вр. с чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД .

Ищецът "Първа инвестиционна банка" АД /ПИБ АД/, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул.

"Цариградско шосе" № 111 П, представлявана от юрисконсулт З. П., моли да се признае за установено, че ответникът Д. П. А. с ЕГН **********, от с.****, дължи на банката сумата от общо 42 836,69 лв., от които: 42267,36 лв. – главница по Договор за банков кредит № 000LD-R-126456/19.04.2024 г.; 430,11 лв. – договорна лихва по т.4 от Договора за периода от 20.07.2025 г. до 09.09.2025 г. вкл.; 27.35 лв. – наказателна лихва по т.13, раздел ІІ от договора, дължима за просрочени плащания, начислена за периода от 09.06.2025 г. до 09.09.2025 г. вкл.; 111,87 лв. – законна лихва за периода от 10.09.2025 г. до 17.09.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК- 18.09.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, за което вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417ГПК и Изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 4972/2025 г. на Районен съд- Перник.

1

Претендира се присъждане на разноските в заповедното производство, както и сторените такива в исковото производство.

Твърди се в исковата молба, че по силата на посочения Договор за банков кредит № 000LD-R-126456/19.04.2024 г. ПИБ АД е предоставила на ответника, като кредитополучател, банков кредит в размер на 44910 лв. , който бил изцяло усвоен по откритата на името на кредитополучателя банкова сметка .

Съгласно раздел ІІ, т.4 от Договора ,кредитополучателят следвало да заплаща на банката годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията /СЛП/ в лева, прилаган от банката, увеличен с надбавка 6.2683 пункта.

Съгласно т.4.1 в случай, че кредитополучателят допусне просрочие над 30 дни, банката едностранно можела да увеличи годишния лихвен процент с 2 пункта.

Твърди се, че ответникът е изпаднал в просрочие, считано от 20.03.2025 г., като били просрочени шест вноски по главницата, считано от тази дата, като към 20.08.2025 г., размерът на просрочената главница възлизала на 1 643,54 лв. (840,33 евро). Били просрочени също така и две вноски по възнаградителната лихва, дължими съответно на 20.07.2025 г. и на 20.08.2025 г. Поради така допуснатото просрочие банката упражнила правото си, уговореното в т. 10.1.2. буква „а“ от Общите условия към договора, да обяви кредита за предсрочно изискуем, като отправила писмено уведомление до длъжника в този смисъл, което е било получено от ответника лично на 07.08.2025 г. Тъй като кредитополучателят не платил просрочените задължения в предоставения с тази покана срок доброволно, то вземанията по кредита станали предсрочно изискуеми, считано от 10.09.2025 г.

За вземанията си банката подала заявление и се снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, срещу която длъжникът подал възражение. Поради това с настоящата искова молба са предявени установителните искове по реда на чл. 422 от ГПК.

Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.

Не оспорва, че между страните е бил сключен процесният договор за заем в размер 44 910 лв., но възразява, че този договор е нищожен.

2

Посочва, че процесният кредит бил отпуснат за погасяване на задължения по предходен договор за кредит между същите страни- Договор № 006LD-R-024336/14.06.2022 г., като задълженията по този предходен договор за кредит не били ясно посочени в какво се изразяват – в главница, в лихва, в наказателни лихви, такси или други. Липсата на тази информация била от съществено значение за потребителя да прецени икономическите последици от сключването на новия договор, в резултат на който всички предходни негови задължения се превръщали в главница и се олихвявали като по този начин се влошавало икономическото му състояние.

На следващо място, процесният договор за кредит бил нищожен, поради липса на предмет и поради липса на основание, тъй като задължения по предходния договор за кредит не са съществували към датата на сключването му. В тази връзка, се прави възражение, че и предходният договор за кредит между страните е недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит, поради неспазване на императивното съдържание по чл. 11 от същия закон, както и поради нарушение на чл. 10, ал.

1 от Закона за потребителския кредит, тъй като бил съставен на шрифт помалък от 12. Договорът съдържал и неравноправни клаузи. Посоченият в него годишен процент на разходите не отговарял на действителния такъв.

Възразява за недействителност на процесния договор за кредит и поради противоречие на императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит, а именно на чл. 11 от този закон. Неравноправна била клаузата на чл. 4, т. 1 от договора за кредит, която предвиждала едностранна промяна на лихвения процент от страна на банката, което наред с това водило и до едностранно завишаване на годишния процент на разходите, което рефлектирало в неправилно посочени стойности и нарушение на чл. 11 от Закона за потребителския кредит. Неравноправна била и клаузата на чл. 7 от договора за кредит поради неяснота на начина, по който се формирала последната изравнителна вноска по кредита. Неравноправна била и клаузата на чл. 13 от този договор, с която била уговорена неустойка, тъй като предвиждала необосновано високо обезщетение при забавяне изпълнение по кредита. Налице била неяснота и относно предвидените в чл. 9 и чл. 8 от договора такси.

На следващо място, ответникът оспорва да е било налице 3 неизпълнение, което да е дало основание за обявяване на предсрочна изискуемост, като поддържа, че плащания по кредита са извършвани до месец август 2025 г. Освен това, посоченото като просрочено задължение на главницата от 1 643.54 лева, било несъществено с оглед общия размер на кредита, поради което и предвидената в чл. 10.1.2, буква „А“ от Общите условия към кредита хипотеза, при която е било възможно обявяване на предсрочна изискуемост на кредита при забава на което и да е плащане в срок от пет работни дни, се явявала неравноправна клауза. Оспорва също така да е получил поканата, с която е обявена предсрочна изискуемост на кредита.

На последно място, възразява, че не е получил чистата стойност на кредита, тъй като с тази стойност са погасени несъществуващи задължения по предходния договор за кредит.

Ищецът в допълнителната искова молба оспорва всички изложени от ответника възражения, за което излага подробни правни съображения. Твърди, че предходният договор за кредит между страните от 14.06.2022 г. е действителен, като клаузите в същия са били индивидуално уговорени между страните. Излага съображения по възраженията за неравноправност на клаузите от процесния договор за кредит, както и по възраженията за недействителност поради противоречие с добрите нрави, а също и поради липса на предмет и основание.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа всички свои възражения, като отрича договора от 19.04.2024 г. да е с индивидуално уговорени условия.

Съдът, като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

По подадено от ПИБ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 4972/2025 г. по описа на Районен съд-Перник, е издадена Заповед за изпълнение № 3194/19.09.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Д. П. А. да заплати на банката-кредитор следните суми: 42267,36 лв. – главница по Договор за банков кредит № 000LD-R-126456/19.04.2024 г.; 430,11 лв. – договорна лихва по т.4 от Договора за периода от 20.07.2025 г. до 09.09.2025 г.

4 вкл.; 27.35 лв. – наказателна лихва по т.13, раздел ІІ от договора, дължима за просрочени плащания, начислена за периода от 09.06.2025 г. до 09.09.2025 г. вкл.; 111,87 лв. – законна лихва за периода от 10.09.2025 г. до 17.09.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК- 18.09.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, както и 728,22 лв. – разноски за държавна такса и 50, 00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С Разпореждане рег.№ 19552/04.11.2025 г. , заповедният съд, след като е констатирал, че заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на 16.04.2025 г. и е подадено възражение по чл.414 ГПК в законоустановения срок, е указал на осн.чл.415, ал.1, т.1 ГПК на заявителя, че може да предяви установителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщаването.

Заявителят е уведомен чрез ЕПЕП на 05.11.2025 г. и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК - на 27.11.2025 г. е предявил иска / първоначално пред РС Пловдив/, предмет на настоящето съдебно производство.

В рамките на исковото производство между страните не се спори, че е бил сключен Договор за банков кредит № 000LD-R-126456/19.04.2024 г. между "Първа инвестиционна банка" АД, като кредитодател, и ответника Д.

П. А. като кредитополучател.

По силата на този договор банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 44910 лв. по посочена в договора разплащателна сметка за погасяване на задължения към ПИБ АД по предходен Договор № 006LD-R-024336/14.06.2022 г. за потребителски кредит / Раздел І, т.1 от процесния договор/. Срокът за усвояване на кредита е до 03.05.2024 г., а крайният срок за погасяване на кредита е 20.04.2034 г. / т.2 и т.3/.

За усвоените средства по кредита кредитополучателят се е задължил да заплаща на ПИБ АД годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията за лева (СЛП), прилаган от банката, увеличен с надбавка от 6.2683 пункта (т. 4 от договора).

Посочено е, че към датата на сключване на договора лихвеният процент, базиран на СЛП, прилаган от банката е в размер на 0,4159% годишно, а методиката на банката за определяне на референтен лихвен процент по смисъла на ЗПК – лихвен процент, базиран на СЛП, е неразделна част – 5 приложение към договора.

Погасяването на кредита е следвало да се извършва съгласно приложения погасителен план- на равни месечни вноски от 516, 50 лв. с падеж 20-то число на съответния месец, включващи главница и лихва в конкретно посочен за всяка вноска размер.

Според т. 4. 1 от договора, в случай, че кредитополучателят допусне просрочие над 30 дни, банката има право едностранно да увеличи годишния лихвен процент с 2 пункта. Уговорено е заплащането на дължимата лихва да става периодично в размер и на падежи, подробно описани в погасителен план – Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, като размерът на вноските и лихвените плащания, посочени в погасителния план, са изчислени на база действащия към момента на сключване на договора размер на СЛП, увеличен с надбавката по т. 4 от договора. Посочено е още, че при промяна на СЛП, за улеснение на кредитополучателя, банката запазва договорения размер на дължимите погасителни вноски, като на падежа на последната изравнителна вноска кредитополучателят се задължава да погаси остатъка от дължимата главница по кредита ведно с начислената лихва / т.7/.

Посочено е също, че при промяна на СЛП в размер, при който със сумата на дължимата лихва се надхвърля договорения размер на погасителната вноска, банката изменя погасителния план и уведомява кредитополучателя за променените погасителни вноски, като му изпраща новия погасителен план.

Според т. 8 на договора, към датата на сключването му годишният процент на разходите /ГПР/ е 7,46%, а общата дължима сума е 63000,09 лв., включваща общия размер на кредита по т. 1, както и всички известни на банката разходи по кредита, в т. ч.: лихви; такси и комисионни за откриване и обслужване на банковата сметка, по която се обслужва кредита; такса за договаряне на кредит в размер на 449,84 лв.; еднократна такса за кандидатстване съгласно Тарифата на банката. В т. 14 е посочено, че банката има право едностранно да промени общия разход по кредита, като го увеличи или намали, чрез увеличаване, съответно намаляване на един или повече от видовете разходи, съставна част от общия разход по кредита, ако е налице някое от обстоятелствата, предвидени в договора и Общите условия за кредити на физически лица.