Решение № 541 от 10.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Чочева

Членове:

Теодора Стамболова

Петя Шишкова при участието на секретаря Галина В. Иванова в присъствието на прокурора И. Бл. Симов като разгледа докладваното от Теодора Стамболова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200933 по описа за 2025 година С присъда №6/30.01.24 г., постановена от ОС-Стара Загора /СтЗОС/, Втори наказателен състав по В.Н.О.Х.Д.79/23 г., е отменена оправдателна присъда №260000/ 20.09.22 г., постановена от РС-Раднево по Н.О.Х.Д.2/21 г., и подсъдимият К. Д. Ц. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.320 А вр.чл.342,ал.3 вр.ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от четири години.

Недоволен от така постановения съдебен акт на СтЗОС е останал представител на прокуратурата, който в депозирания от него протест е развил касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК, прилагайки и писмени доказателствени материали.

Иска изменение на присъдата на въззивната инстанция, с отмяна от страна на ВКС на приложението на чл.66,ал.1 НК поради неговото незаконосъобразно прилагане.

Недоволен от присъдата е останал и подсъдимият, който атакува същата чрез своя защитник, визирайки касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК.

Настоява за отмяна на атакувания съдебен акт и или оправдаване на дееца, или връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание пред ВКС представителят на прокуратурата поддържа протеста, като ревизира крайното искане, претендирайки постановяване на решение, с което не да се измени, а да се отмени присъдата на СтЗОС и делото да се върне за ново 1 разглеждане от друг състав на съда.

Подсъдимият, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него защитник поддържа жалбата и без да депозира надлежно допълнение км нея, претендира за непосочени в писмения документ допуснати процесуални нарушения от страна на контролирания съд, както и въвежда ново основание- явна несправедливост на наложеното наказание, предвид дълготрайността на отмерения изпитателен срок по чл.66,ал.1 НК.

Частните обвинители З. и А. К.и, редовно призовани, не се явяват и не депозират становище по протеста и жалбата.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращите го процесуални документи, аргументите по тях и предявените искания, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в светлината на регламента на чл.347 и сл.НПК намира за установено следното:

ПО ПРОТЕСТА НА ПРОКУРОРА:

1/ Преди да подходи към обсъждане на конкретните претенции на държавното обвинение, този съд се счита задължен да даде определени пояснения. Макар и производството да е образувано по реда на чл.346,т.2 НПК, тъй като се касае за нова присъда, постановена за първи път от окръжен съд /т.нар. обратна присъда/, сезиращият ВКС протест следва да е изцяло касационен такъв и да се съобразява с изискванията по провеждане на производство пред настоящата инстанция и с нейните правомощия. Никога не е имало спор,че върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела е съд по правото и при неналичие на изключението по чл.354,ал.5, изр.2 НПК, не се събират доказателства от нея. Настоящото разглеждане на делото е първо поред пред ВКС и следователно не може да се говори за присъствие на посоченото изключение. Твърде озадачаващо е в коментирания смисъл изявлението на представителя на ОП-Стара Загора, изложено в неговия протест, че няма искания по доказателствата. Просто казано, ако бе имал, то това не би се схождало с процедурните правила.

Същевременно, при изложена липса на искания по доказателствата, колкото и незаконосъобразно да е такова изявление изначално, към самия протест са приложени копия от определени документи, чието разчитане по същество се претендира да бъде сторено от ВКС. Те касаят изводи, относими към съдимостта на подсъдимия и сами по себе си представляват доказателствени материали, рефериращи към последиците от ангажираната му наказателна отговорност.

По-нататък, представителят на ОП-Стара Загора не ще да е наясно и с правомощията на ВКС като съд по правото при първо редовно разглеждане на делото пред него, след като претендира да се приложи разпоредбата на чл.354,ал.1,т.4 НПК и да се измени присъдата на СтЗОС, като се отмени по отношение на Ц. приложението на чл.66 НК. Най-общо казано, с протеста се иска утежняване положението на съденото лице, което далеч не се вмества в правомощията на ВКС за изменение на атакувания съдебен акт по силата на чл.354,ал.2 вр.ал.1 НПК, видно с прост прочит на сочената разпоредба. Ако доводите на държавното обвинение, отразени в ангажиращия настоящата инстанция документ, биха били основателни, доколкото е възможно въобще да бъдат обсъждани, то тогава би следвало да се иска отмяна на контролираната присъда и връщане на делото за ново разглеждане по реда ал.3 на чл.354 НПК, със съответно изискване за прилагане правилата на чл.355 НПК от новия състав, разглеждащ делото като въззивен съд.

2

Все пак корекция в цитирания смисъл е направена от представителя на ВП пред ВКС, което не е незаконосъобразно, тъй като не се накърняват правата на подсъдимия.

Затова настоящата инстанция ще се произнесе по допустимите аргументи в протеста.

2/ На второ място, за да бъде разбрана тезата на ВКС, основана на отправените претенции пред него, трябва да бъде взето отношение по поведението на СтЗОС по повдигнатия проблем. В диспозитива на присъдата, приложен на л.98 от въззивното дело, е отразено, че подсъдимият е осъждан. При обсъждане на смекчаващите отговорността обстоятелства /л.101/, контролираната инстанция обаче е приела чисто съдебно минало за дееца /последен абзац, лице на листа/, тъй като присъстват предпоставките по чл.88 А НК. Въпреки това, за да определи дължимото според нея наказание, тя е взела предвид /не е пренебрегнала, по нейни думи/ конкретно отразени осъждания на Ц. за конкретно вменени му престъпни деяния, за които изречение порано е изписано,че са покрити според правилата на реабилитацията. Казаното дотук показва, че не само СтЗОС е твърде объркан в собственото си становище дали подсъдимият е осъждан или не, но и по същество е отрекъл реабилитацията като съществен институт на наказателното право.

Тези дистинкции не са предмет на разглеждане от никоя от страните, включително и от защитника на подсъдимия. А сами по себе си биха могли да предизвикат размишления не само за нарушение на материалния закон, но и за съществено процесуално нарушение, рефлектиращо върху правото на защита на Ц., доколкото волята на съда дали той се явява осъждан или не е противоречива и няма мотиви за липсата на съдимост от една страна, а от друга-доколкото незаконосъобразно в негова вреда се преценяват осъждания, за които е прието че е налице реабилитация.

И на последно място в тази част на изложението, никой не повдига и съществен въпрос, който настоящата инстанция не може да се въздържи и да отмине; и който без съмнение е относим към положението на подсъдимия, но в негова полза- след като поначало СтЗОС е приел, че спрямо последния е налице реабилитация по силата на чл.88 А НК /в мотивите/, ерго, той е неосъждан; след като в санкционната част на умишлено извършеното престъпление по чл.320 А НК,за което е предаден на съд и осъден, се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до две години; и след като деянието е такова, че от него няма настъпили имуществени вреди, чието възстановяване или обезпечаване да е нужно, не следваше ли да се постави на задължително съдебно обсъждане необходимостта от приложение на разпоредбата на чл.78 А НК?

И ако за представителя на прокуратурата този въпрос не стои,тъй като той счита, че лицето е осъждано, то без съмнение би се очаквало да бъде поставен от подсъдимия и неговата защита с оглед правилно приложение на материалния закон по начина, по който е прието осъждането. Тогава разсъждения на защитника, изложени в съдебно заседание пред ВКС, дълъг ли е или не отмереният от съда изпитателен срок, за който е отложено изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода, биха били излишни. Отделен е въпросът допустимо ли е въобще обсъждане на последния сочен аргумент, след като липсва релевиране в касационната жалба на основанието по чл.348,ал.1,т.3 НПК. За това ще бъде взето отношение по-долу в решението.

3/ Основното възражение на прокуратурата, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС от държавния обвинител, е, че незаконосъобразно е приложена нормата на чл.66,ал.1 НК по принцип- поради осъжданията на дееца.

3

Това било така, според прокурора, тъй като не е налице реабилитация за осъждането по Н.О.Х.Д. 2390/11 г.по описа на РС-Стара Загора, по което е одобрено споразумение за лишаване от свобода на подсъдимия за срок от девет месеца, търпимо при първоначален строг режим, с определение, влязло в сила на 30.11.11 г., защото: в съответствие с нормата на чл.88 А,ал.1 вр.чл.82,ал.1 НК дължимият за изтичане срок с оглед казаното, в който деецът следва да не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, с предвидено наказание лишаване от свобода, би бил пет години; същевременно той е осъден със споразумение от 09.04.14 г. по Н.О.Х.Д.112/14 г. по описа на РС-Стара Загора, за извършено на 12.06.13 г. деяние по чл.343 В, ал.2 вр.ал.1 НК /този съд добавя-умишлено престъпление от общ характер, с предвидено наказание лишаване от свобода без минимум/, на пробация в размер на три години; твърди се, че наказанието е изтърпяно в периода 13.04.18 г.до 13.12.22 г.,като от 20.03.19 г. до 19.11.20 г. изпълнението на наказанието е било преустановено и тогава е извършено актуалното деяние.

Освен това, продължава прокурорът, според справката за съдимост, Ц. е осъден по Н.О.Х.Д.3071/14 г.по описа на РС-Стара Загора и за извършено на 18.03.15 г., /този съд добавя, сиреч преди изтичане на горепосочения петгодишен срок; делото е от 2015 г.,както правилно отбелязва прокурорът пред ВКС, няма как да е от година, предхождаща тази на извършване на деянието/, престъпление по чл.325,ал.1 НК /този съд добавя- умишлено от общ характер, с предвидено наказание лишаване от свобода без минимум/ със споразумение, определението по което е влязло в сила на 23.06.16 г.

Съгласно последното, наложеното наказание е пробация за срок от три години. Твърди се, че то се търпи от 19.12.22 г.и понастоящем /към 09.02.24 г.,когато е депозиран касационният протест/ не е изтърпяно.

Във връзка с тези доводи пред ВКС се представят документи, от които били видни направените изводи. За този съд е твърде неясно защо пред него се депозират доказателства относно това кога и по кои осъждания подсъдимият е търпял и изтърпял съответните му наложени наказания- вероятно поради неподчиненото на закона очакване на представителя на ОП-Стара Загора за директно произнасяне от страна на върховната съдебна инстанция по наказателни дела. Претендираните данни е следвало да бъдат набавени още в хода на досъдебното производство, за да бъде несъмнено обоснована съдимостта на дееца, а не само твърдяна. Ако не тогава, то в хода на висящото няколко години съдебно производство, прокурорът е следвало да представи сам или да поиска от съда набавяне на доказателствени материали в тази насока.

Който е да е той /прокурорът/, дали на първа или на втора инстанция, е принадлежал към институцията, изпълняваща наказанията пробация и лишаване от свобода и е следвало да бъда заинтересован да установява третираните обстоятелства пред съответния съд, отново с оглед безсъмнено доказване на съдимостта на дееца. Това донякъде е изпълнено едва с приложената на л.82 и сл.от второстепенното досие справка за съдимост, набавена впрочем по искане на СтЗОС, а не на прокурора.

Нехайност се разчита и в отношението в обсъжданата насока на решаващите съдилища, особено на постановилия осъдителна присъда Старозагорски окръжен съд.