Решение № 3946 от 10.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3946 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20261100500507 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Ц. Н. Н. срещу решение от 29.09.2025 г. по гр.д. №77666/2024 г. на Софийския районен съд, 119 състав, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149, чл.150 и чл.153 ЗЕ сумата от 983,82 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, аб.

№299099, за периода от 29.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 31.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 25,60 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от 29.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 31.12.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот по наследство, както и че ответникът М. Н. Н. е вещен ползвател на същия. Поддържа, че методиката, уреждаща формулата за определяне на количеството топлинна енергия, е отменена, както и че няма основание за присъждане на сумите за дялово разпределение. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. оспорва същата.

Третото лице-помагач „Нелбо” АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените срещу ответника Ц. Н. Н. искове за главниците за топлинна енергия и дялово разпределение са отхвърлени за 1 разликата над посочените по-горе размери, и в частта, в която са отхвърлени изцяло предявените искове за мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, не е обжалвано от ответника М. Н. Н. в частта, в която са уважени предявените срещу нея искове за главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, и не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените срещу ответника М. Н. Н. искове за главниците за топлинна енергия и дялово разпределение са частично отхвърлени, и в частта, в която са отхвърлени изцяло предявените искове за мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, поради което решението е влязло в законна сила в тези му части.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.

Ответникът Ц. Н. Н. в срока за отговор по чл.131 ГПК не е оспорила изрично обстоятелството, че е била собственик или ползвател на процесния апартамент през процесния период. От представените по делото нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №182, т.LLІІ, н.д. №20533/03.11.1995 г., удостоверение за наследници, изх. №РСЛ24УГ01-1225/3/01.07.2024 г., издадено от СО, район „Слатина“, удостоверение за наследници, изх. №РСЛ25-ТД26-584/04.04.2025 г., издадено от СО, район „Слатина“, е установено при 2 условията на пълно и главно доказване, че ответникът е била собственик на 1/3 ид.ч. процесния апартамент през периода 29.07.2022 г. - 30.04.2024 г., като отговаря за същия период и за 1/2 част от задълженията на наследодателя и Л.Г. Н., която е имала квота в съсобствеността от 1/3 ид.ч., или за посочения период е пасивно легитимирана да отговаря за 1/2 част от начислените суми.

Неоснователно е възражението на въззивника, касаещи приемането на наследството на своя наследодател. На първо място, приемането на наследството, с оглед разпоредбата на чл.48 ЗН, е необходимо, за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения, каквато хипотеза е налице в процесния случай единствено по отношения задълженията на наследодателя Л.Г. Н.. В случая ответникът не е твърдял, а и не са налице данни по делото същата да е направила отказ от наследството на Л.Г. Н., нито да не е приела наследството, оставено от нея. Действително, съгласно чл. 48 ЗН наследството не преминава по право и автоматично към наследниците. При откриване на наследството със смъртта на всеки от наследодателите, лицата, които имат право да наследяват, се призовават към наследяване, като придобиването на наследството става с приемането му /изрично или мълчаливо/ и има обратно действие – от датата на откриване на наследството.

В случая обаче и въпреки предоставената от първоинстанционния съд възможност не е посочено от ответника твърди ли да не е приела наследството на свой наследодател и кой, не е оспорен изрично фактът на приемане на наследството от страна на ответника. В случая не е заявено надлежно оспорване на приемането на наследството с въведени относими фактически твърдения, а само общо е посочено, че липсват доказателства за това.

Неоснователно е и възражението на въззивника, че единствено другият ответник по делото М. Н. Н. е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като същата е вещен ползвател на имота. В производството пред СРС липсват каквито и да е доказателства, а и няма наведени твърдения в тази насока, в полза на другия ответник М. Н.

Н. да е съществувало право на ползване по смисъла на чл.56 ЗС.

При тези данни следва да се приеме, че между страните е възникнало преди и към процесния период облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на специалните нормативни актове, както и че за същия период ответникът отговаря и за 1/2 част от задълженията на наследодателя и Л.Г. Н., както правилно е приел и СРС.

Неоснователни са и доводите на въззивника, касаещи отмяната на Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост с посочените решение №7276/03.07.2023 г. по адм.д. №746/2021 г. по описа на ВАС и решение №1037/10.02.2025 г. по адм.д. №85/2024 г. по описа на ВАС. Съгласно чл.195 ал.1 АПК, подзаконов нормативен акт се счита за отменен от датата, в която съдебното решение влезе в сила. В ТР/2016 г. на ОС на ВАС се уточнява, че за периода от приемането на акта до неговата отмяна чрез съдебно решение, актът се счита за законен и поражда валидни правни последици. Освен това, съдът може да определи дължимата сума въз основа на количеството потребена и отчетена топлинна енергия по реда на чл.162 ГПК.

Съгласно чл.61 ал.1 Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, дяловото разпределение на ТЕ между потребителите в сграда в режим на ЕС се извършва възмездно.

Съгласно чл.22 ал.2 ОУ, клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. В настоящия случай услугата „дялово разпределение“ безспорно е извършена /по делото са събрани доказателства, че за топлоснабдения имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от третото лице-помагач отчети на уредите, носещи подписа за потребител/.

С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло в обжалваната му част.

3

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА реш е н и е №17407 от 29.09.2025 г., постановено по гр.д.

№77666/2024 г. по описа на СРС, ГО, 119 състав, в обжалваната част.

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Нелбо” АД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4