Решение № 4683 от 16.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4683 гр. София, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100511874 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 15556 от 13.08.2024 г. по гр.д. № 63537/2023 г. Софийски районен съд, 45 състав признал за установено в отношенията между страните по предявените от М. И. К., ЕГН **********, действащ като ЕТ „Майкъл 65 – М. И. К.“, ЕИК 121183189, и Е. Г. К., ЕГН **********, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, че М. И. К., действащ като ЕТ „Майкъл 65 – М. И. К.“, и Е. Г. К. не дължат солидарно на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата 951.18 евро - главница, сумата 76.24 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 07.06.2010 г. до 04.01.2011 г., сумата 44.42 евро, представляваща лихва за забава за периода от 05.07.2010 г. до 25.01.2011 г., ведно със законната лихва от 26.01.2011 г. до окончателното плащане, сумата от 41.93 лв., представляваща разноски за държавна такса, и сумата от 202 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3399/2011 г. по описа на СРС, 67 състав, въз основа на който е образувано изп.д. № 936/2011 г. по описа на ЧСИ Н.К., с район на действие СГС, поради обстоятелството, че вземанията са погасени 1 по давност. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 187.22 лв.; На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати разноски в размер на 800 лв. – на ищеца К., и в размер на 1 000 лв. – на ищцата К..

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съдът неправилно приел, че процесното вземане е погасено по давност, като тълкувал превратно разпоредбата на чл. 456 ГПК. Тъй като с молбата за образуване на изп.д. № 20117890400936 по описа на ЧСИ Н.К., peг. № 789 на КЧСИ, взискателят направил възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, което не било оттеглено впоследствие при заменянето му с новия взискател – цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, то взискателят можел да се ползва от извършените от съдебния изпълнител действия по изп. д. № 20117890400613 и № 20117890400790, и двете по описа на ЧСИ Н.К., които също били годни да прекъснат давността и за вземанията, предмет на изп.д. № 20117890400936.

Според чл. 457, ал. 1 ГПК, присъединеният взискател имал същите права в изпълнителното производство, каквито има и първоначалният, като последица от присъединяването било, че може да се ползва от извършените изпълнителни действия, а това важало и за изпълнителните действия, които ще се извършат за в бъдеще. С молбата за образуване на изп.д. № 20117890400936 взискателят направил възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, включително и искане за присъединяване. Освен това били обединени две изпълнителни производства, като по този начин на длъжника били спестени разноски. Това било направено на принципа за процесуална икономия и по аналогия от възможността за служебно обединяване на искови производства от съда по арг. от чл. 213 ГПК. В случая следвало да се отчетат извършените по изп. д. № 20117890400613 и изп.д. № 20117890400790 изпълнителни действия срещу длъжници, с които срокът на погасителната давност бил прекъсван. По първото дело били налагани запори и възбрана, а по второто били удържани суми в периода 2011 г. – 20.05.2019 г., на която дата задължението по изп.д. № 20117890400790 било погасено изцяло.

Впоследствие удръжките от длъжниците продължили по процесното изп.д. № 20117890400936 в периода от м. 06.2019 г. до м. 08.2020 г., а след това взискателят депозирал молби с искане за прилагане на конкретни 2 изпълнителни способи, с което била прекъсвана както давността, така и срока на перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД се било присъединило като взискател с вземанията си по изпълнителен лист, като по арг. от 457, ал. 2 ГПК всяко изпълнително действие, независимо кой взискател го е поискал, водело до прекъсване на давността по отношение на всички присъединени кредитори. Освен това съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК на ВКС, погасителната давност се прекъсвала от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, т.е. дори да се приеме, че в хода на изпълнителното производство е настъпила перемпция в даден момент, същата била без правно значение за прекъсване на давността. Давност не била текла и в периода 13.03.2020 г. – 14.05.2020 г. по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците и § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г.).

Давностен срок не течал и докато трае съдебният процес относно вземането – чл. 115, б. „ж“ ЗЗД. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемите страни М. И. К., в качеството му на ЕТ „Майкъл 65 – М.

И. К.“, и Е. Г. К. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорват жалбата и молят съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендират разноски за въззивното производство. Правят евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

3

С исковата молба съдът е сезиран със субективно активно и обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат солидарно на ответника сумата 951.18 евро - главница, сумата 76.24 евро възнаградителна лихва за периода от 07.06.2010 г. до 04.01.2011 г., сумата 44.42 евро - лихва за забава за периода от 05.07.2010 г. до 25.01.2011 г., ведно със законната лихва от 26.01.2011 г. до окончателното плащане, поради погасяване по давност на вземанията. Твърди се, че за сумите е издаден изпълнителен лист от 28.04.2011 г. по гр.д. № 3399/2011 г. на СРС, 67 състав въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Въз основа на изпълнителния лист първоначалният взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД инициирал образуването на изп.д. № 20117890400936 по описа на ЧСИ Н.К., рег. № 789 на КЧСИ, а след цедиране на вземанията „Еос Матрикс“ ЕООД било конституирано като взискател по молба от 18.09.2019 г.

Атакуваното решение е валидно, но частично недопустимо. С искове за сумата от 41.93 лв., представляващи разноски за държавна такса, и сумата от 202 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение първостепенният съд не е бил сезиран, поради което решението в тази части е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Отделно от това, видно от отбелязванията на гърба на изпълнителния лист, сумите за разноски са били погасени чрез плащане, поради което дори установителни искове по чл. 439 ГПК за тези суми да бяха предявени, същите биха били недопустими поради липса на правен интерес.

В останалата му част първоинстанционното решение е допустимо, а като краен резултат – правилно по следните съображения:

По отношение на вземане, за което е налице издадена заповед за изпълнение, влязла в сила в хипотезата на чл. 416, ал. 1, пр. 1 ГПК - поради неподаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е приложима нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Същата предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Това важи за всички съдебно установени вземания, вкл. за лихвите. В този смисъл е и трайната практика на ВКС (решение № 118 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., ІІІ ГО, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV ГО, решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д.

№ 1722/2021 г., ІV ГО, решение № 50295 от 23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 4 г., ІV ГО и др.) - давността за вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение в хипотезата на чл. 416, ал. 1, пр. 1 ГПК е петгодишна и започва да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Чл. 116 ЗЗД предвижда, че давността се прекъсва: с признаване на вземането от длъжника (б. „а”), с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство (б. „б”), и с предприемане на действия за принудително изпълнение (б. „в”). Прекъсване на погасителната давност може да настъпи само когато тя е започнала да тече, но все още не е изтекла.

Според чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Съгласно Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, под „съдебен процес” по смисъла на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД следва да се разбира не само исковия, но и изпълнителния процес, поради което погасителна давност не тече и докато трае изпълнителният процес относно вземането.

С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд е обявено за изгубило сила. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС.

Според т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В хипотезата на чл.

116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на 5 пазач, насрочването и извършването на продан и т.н., до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от исковия процес, в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).

Разпечатката съдържа 32 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/62328217-358f-4c5c-b8fb-3327cf96defc