Решение № 434 от 13.03.2023, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Пловдив, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20225330203319 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 157 от 19.05.2022 г., издадено от кмета на Община Пловдив, с което на „Елвекоелектромонтажи“ ЕООД с ЕИК *** на основание чл. 134, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1400 лева за нарушение на чл. 29, ал. 2 вр. чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУО.

В жалбата се излагат съображения, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Аргументите се свързват с липсата на нарушение от страна на дружеството жалбоподател от обективна страна, тъй като не е извършено от негов орган или служител твърдяното деяние, случаят не касае изхвърляне на отпадъци, а складирането на строителни материали. В съдебно заседание представител на дружеството моли да се отмени обжалвания акт и да бъдат присъдени разноски за представителство.

В проведеното открито съдебно заседание представител на въззиваемата страна счита наказателното постановление за законосъобразно и моли да се потвърди.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

Дружествата „Лохенгрин“ ООД, „Елвеко-електромонтажи“ ЕООД и „Холц“ ЕООД притежавали имоти с административен адрес ***.

1

Есента на 2021 г. „Лохенгрин“ ООД извършвало действия по реновиране на терена, който притежавало, като монтирали и вдигали бетон, паваж и пръст. За целта сключили договор с дружеството „Елвеко-електромонтажи“ ЕООД за наем на техника, както и се договорили за извършване на услуги по монтажните дейности. С договор за наем на строителна механизация от 01.11.2021 г. двете дружества постигнали съгласие „Елвеко-електромонтажи“ ЕООД да даде под наем на „Лохенгрин“ ООД камион – самосвал, оборудван с кран Атлас, 2,5 т., марка „Мерцедес“ модел „1617“ с рег. № **** за собствени нужди и за работа на обект „УПИ, намиращо се на адрес в ***“.

Договорили и цена и начин на плащане – по банков път.

В процеса на реновиране на имота на „Лохенгрин“ ООД се натрупали над очакваното количество материали, повече от които бетонни плочи, които започнали да пречат на работата. Затова управителят на дружеството, А.Ж., решил да ги премести на терен на близо, докато дойде каменотрошачка, която да ги рециклира, и така процесът на работа да продължи до пристигане на техниката. Във връзка с това бил използван наетия от „Елвеко-електромонтажи“ ЕООД камион с рег. № **** с водач от същото дружество. На 29.11.2021 г. наетата техника била натоварена с пръст, бетонни плочи и части от бетонни плочи, като разтоварила съдържанието в поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се на адрес *** и собственост на „Холц“ ЕООД. Общо с тази и друга техника били разтоварени около 50 куб.м.

В същия момент на близо бил А. С., пълномощник на дружеството „Холц“ ЕООД. Той забелязал техниката, която стоварвала масите пръст и бетонни плочи в имот на дружеството, на което бил пълномощник. Успял да заснеме регистрационния номер на товарния автомобил, както и да види водача му, който по облеклото разпознал като служител на „Елвеко-електромонтажи“ ЕООД. Той веднага подал сигнал до Пловдивски общински инспекторат (ПОИ) за нерегламентирано изхвърляне на строителни отпадъци, който бил заведен с вх. № 21ГТ-445/29.11.2021 г.

Във връзка с подадения сигнал на 03.12.2021 г. било извършено посещение в процесния имот, където били изхвърлени масите пръст и бетонни плочи, от служители на ПОИ, сред които и И. А.. Проверката започнала около 11:20 ч. в присъствието на А.

С. и констатирала изхвърлени отпадъци в насипно състояние, представляващи бетонни плочи и пръст, общо около 50 кубични метра. За проверката бил съставен констативен протокол № 110964/03.12.2021 г.

Няколко дни след проверката били взети обратно от „Лохенгрин“ ООД натрупаните в чуждия имот материали.

След направена служебна справка с органите на Пето РУ към ОД на МВР Пловдив по регистрационен номер се установило, че процесният товарен автомобил с рег. № **** е собственост на „Елвеко-електромонтажи“ ЕООД.

Въз основа на констатираното бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия А № 5473/20.01.2022 г., в който е отразено, че дружеството жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от ЗУО. Актът е съставен в присъствието на свидетел очевидец и представител на дружеството, на когото бил връчен лично. Последният е подписал АУАН с възражения, че констатираното не отговаря на фактите. Постъпило е писмено възражение срещу акта с вх. № 22ПОИ-101/28.01.2022 г. по описа на ПОИ.

Въз основана посочения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на дружеството нарушител била наложена на основание чл. 134, ал. 1 от ЗУО имуществена санкция в минимален размер на 1400 лв. за нарушение на чл. 29, ал. 2 вр. чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУО.

2

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели И. А. – актосъставител, А. С. – очевидец, и А.Ж., както и от писмените доказателства по делото – АУАН, писмено възражение вх. № 22ПОИ101/28.01.2022 г., констативен протокол серия А № 110964 от 03.12.2021 г., регистрационно-контролна карта за подаден сигнал с вх. № 21ГТ-445/29.11.2021 г. по описа на ПОИ, писмо с рег. № 444000-11779/14.12.2021 г. от Пето РУ към ОД на МВР Пловдив, договор за наем на строителна механизация от 01.11.2021 г., фактура № 1000002867 от 30.11.2021 г. от дружеството жалбоподател, протокол/акт (Образец 19) за установяване, приемане и разплащане на завършени видове строително-монтажни работи, 6 броя обобщени месечни протоколи на дневните отчети за извършени услуги (механизация) от „Елвеко-електромонтажи“ ЕООД с възложител „Лохенгрин“ ООД, извлечение по сметка на дружеството жалбоподател от 10.12.2021 г. и Заповед № 20ОА-2663/18.12.2020 г. на кмета на Община Пловдив.

Актосъставителят в подробности описва констатираните на място обстоятелства.

Разказва за личните си впечатления, свързани с констатираните обстоятелства от проверката, в това число мястото на натрупаните маси пръст и бетонни плочи, тяхното състояние, присъствието на А. С. на място, който е очевидец на натрупването им и е отвел контролните органи до процесния имот, където са извършени действията и се намирали материалите. Споделя за предоставени снимки на товарен автомобил, който е изсипал материалите, от които са направени справки по регистрационен номер и е установена собствеността.

От друга страна показанията на актосъставителя съответстват на сведенията на очевидеца А. С., който споделя, че лично е възприел фактите по изсипване на масите пръст и бетонни плочи и късове в имот на дружеството, чийто пълномощник е, както и познал водачът на товарния автомобил като служител на дружеството жалбоподател, доколкото това е било видно от облеклото му. Направил е и снимков материал, които е предоставил на контролните органи, както и е подал сигнал за извършеното. Той и завел актосъставителя до мястото на извършване на деянието.

В хода на съдебното следствие се разпита и А.Ж., представител на дружеството „Лохенгрин“ ООД. Същият сподели, че масите са генерирани от дейност в имот на представляваното от него дружество, преместени по нареждане от него до извършване на друга дейност с техника, която е наета от дружеството жалбоподател, и накрая вдигната от чуждия имот.

Съдът, като прецени съвкупно показанията на всички разпитани свидетели, ги намери за непротиворечиви вътрешно и едни с други, съответни помежду си и с останалите събрани доказателства, допълващи се, логични, последователни и подробни и затова им се довери при формиране на фактическата обстановка по делото. В този смисъл показанията на актосъставителя съответстват на констативния протокол и на показанията на очевидеца относно натрупването на материалите и последващото им констатиране, както и относно мястото и времето на извършване на действията, в подкрепа на което е и регистрационно-контролната карта от подадения сигнал. От друга страна тези обстоятелства, включително и заявеното от очевидеца, че водач на товарния автомобил е работник на дружеството жалбоподател, се подкрепя и от показанията на свидетеля Ж.. Последният потвърждава изсипването на материалите на процесното място, изяснява произхода им, разкрива връзката на дружеството жалбоподател с процесния случай – договорните отношения между дружествата.

Същевременно тези отношения и показанията на свидетеля Ж. в тази връзка се подкрепят от представените писмен договор между дружествата, издадената фактура между дружествата за наем свързаност за октомври и ноември 2021 г., документите за 3 извършените услуги, сред които и обобщен месечен протокол за механизация с процесния товарен автомобил на процесната дата и извлечение по сметка на дружеството жалбоподател, съгласно което на 10.12.2021 г. е извършено плащане по същата фактура.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание на актовете на административнонаказателното производство. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на дружеството жалбоподател, така че да последват изводи за незаконосъобразност на постановлението и неговата отмяна.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то.

Актът е съставен от компетентно лице, за което е представена съответната заповед, при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН, като връчен лично на представител на дружеството нарушител. Съставен е в присъствието на свидетел очевидец и представителя на дружеството. В акта е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Дадено е право на жалбоподателя да възрази в акта, от което той се е възползвал при съставянето му и след това е упражнил правото си на писмени възражения.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно закона, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както относно издаването на АУАН, така и на НП. В съдържанието на постановлението се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за нерегламентираното изхвърляне на отпадъци.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че неправилно е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател за извършено нарушение на ЗУО, тъй като не се установява от обективна страна последното чрез органите и работниците си да е автор на твърдяното нарушение.