Определение № 5330 от 31.01.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5330 гр. София, 31.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20241110126448 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Подадена е искова молба с вх. № 152219/10.05.2024 г. от Е. Д. М. против Върховния касационен съд за неимуществени вреди в размер на 24 000 лева претърпени в период от 09.11.2019 г. до 22.04.2024 г. в резултат от противоправно поведение на ответника, а именно нарушение на правото на ЕС по дело № 1018/2019 г., по описа на ВКС поради неразглеждане от ВКС на жалба № 1847/18.06.2019 г., подадена от Е. М. по делото № 1018/2019 на ВКС за отвод на служебни адвокати. Ищецът твърди, че бил ненадлежно представляван по дело № 1018/2019 г. на ВКС. С това било накърнено правото му на защита.

Съдът, като взе предвид твърденията и доводите на ищеца, за да се произнесе, съобрази следното:

Исковата молба е недопустима. Ищецът твърди, че не е бил надлежно представляван по НОХД 1018/2019 г. по описа на ВКС, като ВКС не се произнесъл по подадена от него жалба № 1847/18.06.2019г. Служебно известно е от множеството други дела, образувани пред СРС, че с решение по НОХД №1018/2019 г. по описа на ВКС е потвърдена присъда, с която Е. М. е признат за виновен в извършване на престъпление на 12.03.2010 г. по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Правната доктрина и съдебна практика последователно и еднозначно приема, че влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено нещо за посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства. Така Решение № 168 от 23.10.2012 г. на ВКС по т.д. № 509/2009 г. Обвързващата сила на присъдата не може да се оборва, докато е в сила. В гражданския процес е изключена свободната преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват елемент на престъпния състав, който е установен с влязла в сила 1 присъда. Законът задължава всички съдилища, учреждения, граждани, да зачитат приетото с присъдата. Така решение № 3421 от 18.01.1980 г. по гр. д.

№ 1366/79 г. Подобен иск, подсъден на гражданския съд, за преодоляване на националната сила на пресъдено нещо на присъда на наказателния съд, правото на ЕС не познава. Последицата от силата на присъдено нещо е непререшаемост на разрешения спор, поради което в случая е налице е отрицателна процесуална предпоставка за разглеждания на настоящия иск.

Ревизирането в гражданския процес на пределите на присъдата е недопустимо. Така Определение № 2875 от 10.06.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 4574/2023 г. Ето защо недопустими се явяват и твърденията на ищеца, че не бил надлежно представляван по НОХД 1018/2018 по описа на ВКС, респективно, че ВКС не се произнесъл по подадена от ищеца жалба по делото за отвод на служебните му адвокати. Всичко това сочи, че исковата молба е недопустима и следва да бъде върната.

На отделно основание, на съда е служебно известно от справка в ЕИСС, че ищецът е завел общо 1057 дела към момента на постановяване на определението, със сочени различни ответници ( ВКС, Прокуратурата на РБ, СГС, АССГ, ГДИН, ВАС), от които почти всички са с един и същи или сходен предмет – иск за неимуществени вреди, претърпени в различни периоди на увреждане, поради осъждане по непредявено обвинение или косвено свързани с това твърдения, като: непроизнасяне по молба за възобновяване, непроизнасяне по жалба за отвод на служебни адвокати; незаконно предпазени от наказателна отговорност други лица, спрямо които не били повдигнати обвинения и др. Съобразявайки това, съдът намира, че с предявяването на настоящия иск ищецът не преследва легитимен интерес и действието представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал.1 КРБ, чл. 17 ЕКЗПЧ /по аналогия от чл. 35, т. 3, б. “а“ от конвенцията/ и само на това основание искът се явява недопустим. Съгласно член 35, § 3 (а) – Условия за допустимост от ЕКЗПЧ съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на основание чл. 34, когато счете, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба. Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл.

35, § 3 (а) се разбира в обичайното му значение според общата правна теория, а именно като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено. С Директива ( ЕС ) 2024/1069 на ЕП и на Съвета се предлагат следните индикации за производства, с които се злоупотребява: наличие на множество производства, започнати от ищеца или от свързани страни, във връзка със сходни въпроси. Добросъвестността при упражняване на процесуалните права е уредена и в чл. 3 ГПК. За да е ефективна защитата, процесуалните права следва да се упражняват добросъвестно и в съответствие с процесуалните изисквания като гаранция за спазване правата и законните интереси и на останалите правни субекти и разглеждане на делата в разумен срок – чл. 13 ГПК. Съдебната практика на Върховния касационен съд приема, че задължението на съда да разгледа всяка подадена молба за защита на права е неразривно свързано с добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните, а при очевидното им превратно упражняване в нарушение на чл. 3 ГПК, съдът следва да откаже 2 защитата им. Така Решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1149/09 г. на ВКС, Разпореждане № 6015 от 13.09.2021 г. по гр.д. 3944/2020 г. на ВКС. В практиката си ВКС нееднократно е посочвал, че последователно създаваната верига от частни жалби, съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК. Така например в определение № 761 от 30.11.2012 г. по ч. т. д. № 497/12 г. на І т. о. на ВКС и № 376 от 10.05.2010 г. по ч. т. д. № 350/10 г. на І т. о. на ВКС, Определение № 3199 от 24.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1057/2024 г.

В разглеждания случай ищецът сезира съда с множество искови молби за неимуществени вреди, претърпени в различни периоди от време, поради осъждане с влязла в сила присъда по непредявено обвинение или косвено свързани с това твърдения, като: непроизнасяне по молба за възобновяване; незаконно предпазени от наказателна отговорност други лица, спрямо които не били повдигнати обвинения и др.), а в разглеждания случай за непроизнасяне на жалба с вх. № 1847/18.06.2019 г.за отвод на служебни адвокати, респективно ненадлежно представляване в хода на наказателното производство по НОХД 1018/2019 г. на ВКС. Съдът приема, че настоящият съдебен спор са въведени от ищеца изначално необосновани фактически аргументи, съдържащи оплаквания , касаещи въпроси, свързани с обвинението, които наказателният съд вече е разгледал с окончателен съдебен акт, като ищецът като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“, отказва да се съобрази със силата на пресъдено нещо на влязла в сила присъда, с която е осъден на наказание лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление и чрез завеждането на огромен брой сходни съдебни производства не само не съобразява поведението си с влезлия в сила съдебен акт, но и постоянно възобновява правния спор и се опитва да постигне преразглеждане от гражданския съд на наказателна присъда, което е недопустимо. Поради гореизложеното на основание чл. 130 ГПК исковата молба подлежи на връщане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба с вх. № 152219/10.05.2024 г. на Е. Д. М. против Върховния касационен съд, по която е образувано гр.д. № 26448/2024 г., СРС, 166 с-в и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на препис пред Софийския градски съд.

Препис от определението да се връчи на ищеца на посочения по делото адрес.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3