Решение № 4888 от 20.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4888 гр. София, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110143886 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Р. Н. Л. срещу [фирма] обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, чл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и негативни емоции, вследствие от нанесен побой, обиди и заплахи, осъществени на 17.12.2018 г. в град София, в търговски обект – магазин „К.“, находящ се на адрес: [адрес] от служител на ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 17.12.2018 г. до окончателното изплащане и на сумата от 51,22 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие от непозволеното увреждане, от която: 11,22 лева, представляваща стойност на закупени медикаменти за лечение и 40 лева, представляваща стойност на такса за издаване на съдебно-медицинско удостоверение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 17.12.2018 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 17.12.2018 г. около 20:00 часа в търговски обект – магазин „К.“, стопанисван от собственика [фирма], находящ се на адрес: [адрес] в пространството непосредствено след касите в момент, в който Р. Л. заплатил закупени от него стоки от обекта, спрямо същия бил нанесен побой от лицето А. А. Д. – охранител в магазина и служител при ответника [фирма]. Излага, че едновременно с физическата саморазправа лицето Д. в присъствието на своя колега охранител В. К., както и пред клиенти на търговския обект, отправил спрямо Л. обидни думи и изрази, и заплахи, подробно възпроизведени в исковата молба. Поддържа се, че случилото се било причинено от отправени претенции спрямо ищеца от служители на магазина за откраднати четири броя батерии от стелаж пред касите, реално закупени от него в предходен обект, за което ищецът притежавал и касов бон. Същият твърди, че от магазин „К.“ закупил нови четири броя батерии, като въпреки обясненията му, служителя Д. предприел физическата и вербална саморазправа. С молба от 23.04.2024 г. ищецът уточнява, че последната се изразява в избутването му към касата на магазина, последвано от хвърлянето му върху металния ръб на касата и удар с ръка в лицето. Твърди, че бил съборен на пода до касата, където служителят 1

Д. го ритал в крак по главата, гърба, по корема и краката. Излага, че вследствие от нанесения му побой Л. имал натъртвания и охлузвания по главата, врата, гърба и корема, от които в продължение на няколко дни изпитвал болки в тялото. Това наложило същият да излезе в болничен, тъй като не бил способен да работи пълноценно. Заявява, че в резултат от процесното деяние – нанесен побой и отправени обиди и заплахи същият преживял голям стрес и притеснение, тъй като неговото поведение не било противозаконно. В продължение на месеци се чувствал засрамен и унижен от случилото се, избягвал да посещава търговския обект, изпитвал страх от отправените заплахи. Поддържа, че случаят бил медийно отразен и за него разбрали приятели и познати на ищеца. Твърди се, че веднага след побоя ищецът посетил център за спешна медицинска помощ към [фирма], където били извършени обстойни прегледи. Във връзка с подадена от Л. жалба пред 8 РУ при СДВР била образувана и пр. преписка № 3943/2018 г. по описа на Софийска районна прокуратура. Поддържа се, че проверката по последната приключила с постановление от 14.01.2019 г. за отказ от образуване на досъдебно производство, в което обаче било констатирано, че съществуват данни за упражнено физическо насилие спрямо Л. от лицето А. Д.. В исковата молба се посочва, че по предявен от ищеца иск срещу [фирма] било образувано гр. дело № 45322/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 42-ри състав, в хода на което настоящият ответник [фирма] бил конституиран като трето лице – помагач на страната на ответника. По делото било постановено решение. В мотивите си съдът приел, че макар поведението на служителя А. Д. да покрива състава на деликта по чл. 45 ЗЗД, то е установено, че последното към този момент е служител на наето от [фирма] охранително дружество, което е имало ръководни правомощия по отношение на охранителите.

Решението е влязло в сила, като потвърдено от СГС. Предвид това ищецът намира, че в случая, като пряк възложител на работата на охранителя А. Д., именно ответникът [фирма] носи отговорност за обезщетяване на причинените на Р. Л. неимуществени и имуществени вреди вследствие от поведението на този служител – нанесен побой и отправени обиди и заплахи. Ето защо, предявява процесните искове срещу това дружество с искане за заплащане на сумата от 4 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и негативни емоции и сумата от 51,22 лева – обезщетение за имуществени вреди, от които 11,22 лева, представляваща стойност на закупени медикаменти за лечение и 40 лева, представляваща стойност на такса за издаване на съдебно-медицинско удостоверение.

Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху двете суми, считано от датата на увреждането – 17.12.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната страна [фирма], чрез пълномощника си юрк. Тончева, оспорва предявените искове по основание и размер, като неоснователни и необосновани. Посочва, че по силата на договор, на ответното дружество от страна на „К.“ е възложена охраната на процесния търговски обект – магазин „К.“ в [фирма], която дейност е законово регламентирана в ЗЧОД. Навежда доводи, че в охраняемите обекти са поставени уведомителни табели, че клиентите могат да бъдат проверени. Оспорва изложената от ищеца фактическа обстановка, представляваща неправилно описание на събитието. Не оспорва, че на 17.12.2018 г. в посочения търговски обект, в следкасовата зона ищецът Л. е бил спрян за проверка от двама охранители. Посочва, че причината за това е породило се съмнение в служителя, осъществяващ видеонаблюдението в търговската зала на магазина, че ищецът е прибрал в джоба си батерии, които не е заплатил на каса. Поддържа се, че при поискано съдействие, Л. представил касовия бон и багажа да проверка, но започнал да проявява агресия към двамата охранители – да крещи и да обижда. С отговора не се оспорва, че е било налице съприкосновение между ищеца и извиканият за съдействие охранител, но се посочва, че последното е резултат от поведението на Л.. Последният е предизвикал процесния инцидент с неадекватните си и прекомерни реакции. Ответникът оспорва претенцията за неимуществени вреди с довод за липсата на претърпени такива увреждания от ищеца, както 2 и на причинно-следствена връзка с инцидента. Счита, че обезщетение не се дължи когато вредата е в резултат от поведение на самия пострадал, както и когато се касае за неизбежна отбрана. В конкретната хипотеза действията на Л. са насочени срещу лице, на което е поверена охраната на чуждо имущество и по повод на изпълнение на служебните му задължения. [фирма] оспорва исковата претенция и по размер с довод, че претендираната сума е прекомерна и несъобразена с чл. 52 ЗЗД. С тези съображения ответникът отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди вследствие от непозволено увреждане.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Законовият текст въвежда забрана да се причиняват вреди другиму. Ако едно лице наруши тази забрана и причини вреди деянието осъществява състава на чл. 45 ЗЗД – т. е. деянието е противоправно. Поради това в правната теория противоправността на непозволеното увреждане е определена и като нарушение на общата императивна забрана да не се вреди другиму. Противоправно е причиняването на вреди другиму, само когато вредите са настъпили в правно защитената сфера на друго лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна по своя характер, възниква за виновното и противоправно деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложено извършването на определена работа и цели да обезщети вредите, причинени при или по повод осъществяването й.

Следователно, възникването в полза на ищеца на процесните вземания, е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдения деликт: 1). противоправно поведение на служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да бъде установен; 2). настъпили вреди – неимуществени и имуществени, последните под формата на направени разходи за лечение и заплатени такси; 3). причинна връзка между противоправното поведение и вредите и 4). размера на обезщетенията.

При доказване на горните обстоятелства и с оглед факта, че вината, като елемент от непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното, в тежест именно на ответника е да установи липсата й, както и да опровергае твърдените от ищеца обстоятелства за наличието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността по чл. 45 ЗЗД, в частност чрез доказване на твърденията си за противоправно поведение на ищеца, предизвикало процесния инцидент, както и липсата на противоправност в действията на служителя.

С оглед твърденията и на двете страни и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 28.03.2024 г. и обявен за окончателен такъв като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към 17.12.2018 г. дейността по охрана в процесния търговски обект – магазин „К.“ на адрес: [адрес] е била възложена по силата на договор на ответника [фирма], както и, че лицето А.с А. Д. е бил служител на ответното дружество към този момент на длъжност „охранител“.

Между страните не се спори, а и от приетото като писмено доказателство по делото копие от фискален бон от 17.12.2018 г. се установява, че на 17.12.2018 г. ищецът Р. Л. е 3 посетил този търговски обект, като в 19:57 часа е закупил стоки на обща стойност от 37,04 лева, сред които батерии „Sony LR6“ – 4 броя.

Не е спорно, че в следкасовата зона на обекта ищецът е спрян за проверка от свидетелите Р. К. и Г. Т., като охранители в търговския обект, към които впоследствие се е присъединил и свидетелят А.с Д., всички към този момент служители на [фирма], като между св. А.с Д. и ищеца Р. Л. възникнало физическо съприкосновение.

По делото не се спори, а и от представените заверени преписи от съдебни актове се установява, че по предходно водено гр. дело № 45322/2019 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 41-ви състав, е постановено Решение № 20197777/14.09.2020 г., с което са отхвърлени предявените от Р. Н. Л. срещу [фирма] обективно кумулативно съединени осъдителни претенции с основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 49, вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане на сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки, страдания, чувство на срам и унижение в резултат от нанесен побой от охранител на търговски обект на ответника, находящ се в [фирма], настъпили като пряка и непосредствена последица от бездействие на служители на дружеството по създаване на организация и спазването на обществения ред и предприемане на мерки за предотвратяване на подобни инциденти при пряко възлагане на дейността по охрана и на сумата от 51,22 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които 11,22 лева – разходи за закупуване на медикаменти за лечение след нанесения побой и 40 лева – разходи за заплатена такса за издаване на съдебномедицинско удостоверение след побоя. Решението е постановено при участието на [фирма] като трето лице – помагач на страната на ответника. Изяснява се, че решението е потвърдено с Решение № 260230/02.02.2023 г. по в. гр. дело № 13310/2020 г. по описа на Софийски градски съд, в.о., IV-Д състав, като е влязло в законна сила на 02.02.2023 г. (съгласно направеното удостоверяване за това върху представения по делото препис).