Решение № 3759 от 25.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3759 гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Петя Попова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20231100503625 по описа за 2023 година

., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 12385 от 08.11.2022 г. по гр. д. № 19117/2022 г. по описа на СРС, 139ти състав е определен режим на лични отношения режим на лични отношения между дядото Ф. Г. Ф., ЕГН **********, и внука му Ф. Г. Ф., ЕГН **********, както следва:

- на Разпети петък за времето от 10:00 часа до 18:00 часа,

- в нечетни години на 11.10 за времето от 10:00 часа до 18:00 часа, а ако тогава детето е на училище – контактът се измества в съботата след 11.10 в същия времеви диапазон, в четни години на 14.11 за времето от 10:00 часа до 18:00 часа, а ако тогава детето е на училище – контактът се измества в съботата след 11.10 в същия времеви диапазон, - на официалните празници 03.03, 01.05, 06.09 и 22.09 за времето от 10:00 ч. до 18:00 ч.,

- на рождения ден на дядото 06.12 за времето от 10:00 часа до 18:00 часа, а, ако тогава детето е на училище – контактът се измества в съботата след 06.12 в същия времеви диапазон,

- на 27.12 за времето от 10:00 часа до 18:00 часа.

Дядото взема детето от дома на майката и го връща там.

Срещу Решението е подадена въззивна жалба от Е. Н. З. – майка на детето Ф.. Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението. Сочи се, че същото е немотивирано, тъй като не са обсъдени в цялост събраните по делото доказателства, като делото не е изяснено от фактическа страна и не са изследвани и установени интересите на детето. Твърди се, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, 1 като е определил конкретен режим, какъвто не е бил искан, поради което счита, че решението е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. Подържа, че по делото не се доказва майката да е възпрепятствала контакта на дядото с детето, поради което искът е изцяло неоснователен и моли той да бъде отхвърлен като такъв. Твърди се, че определеният режим нарушава възможността на майката да контактува с детето, като същият не е съобразен с практиката на върховната инстанция. Въззивникът се позовава на конкретни решения на върховния съд. Подържа се, че необосновано и неправилно районният съд е определил Разпети петък и официалните празници през всяка година да бъдат прекарвани от детето с дядо му. Оспорва избраните дати 11.10 и 14.11, доколкото не е ясно по какъв начин са избрани от съда. Поддържа, че на 06.12 дядото на детето по майчина линия има личен празник – имен ден, а предоставянето на този ден за празнуване личния празник на дядото по бащина линия всяка година ограничава детето да празнува с дядо си по майчина линия. Изложени са доводи контактите с дядото да бъдат осъществявани в режима на лични отношения на бащата с детето. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска, евентуално за промяна на режима на контакт на дядото с детето, съобразен с нуждите на детето Ф..

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба не е подаден от дядото Ф. Г. Ф..

От ответника Г. Ф. Ф., баща на детето Ф., становище по въззивната жалба не е подадено.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззивника Е. З. чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.

В предоставения за това срок въззивникът депозира писмени бележки, в които преповтаря доводите, изложени във въззивната жалба. Поддържа, че следва да бъде взето предвид заключението на вещото лице, което сочи, че би било удачно и подходящо детето да общува с дядо си по бащина линия в режима на контакти между детето и бащата.

Въззиваемият Ф.Ф. посочва, че би искал да има един уикенд с преспиване на детето.

Въззиваемият Г.Ф. поддържа искането на баща си Ф.Ф..

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Районният съд е бил сезиран с иск по чл. 128, ал. 1 СК, предявен от Ф. Г. Ф., в която са наведени твърдения, че същият е дядо на детето Ф. Г. Ф.. Посочва, че майката Е. З. възпрепятствала контактите между прародителя по бащина линия и внука му. Твърди, че иска да поддържа пълноценна връзка с детето и поради ограничаване контактите от страна на майката отправя искане към съда да определи режим на лични отношения между него и внука му Ф. Г. Ф.. Моли за постановяване на режим за виждане поне 7 дни годишно, тъй като счита, че е в интерес на детето да има такъв.

Ответникът Г. Ф. Ф. – баща на детето Ф., не е оспорил иска. Заявил е чрез процесуалния си представител, че на дядото на детето му следва да бъде предоставена възможност да осъществяват контакт с него като бъде определен подходящ режим на лични отношения.

Ответникът Е. З. не оспорва, че ищецът Ф. Г. Ф. е дядо на детето Ф. Г. Ф.. Твърди, че не ограничава контакта на ищеца с внука му. Поддържа, че не е в интерес на детето да има режим на контакт с ищеца, който предизвиква в конфликт с нея.

Не е спорно между страните, че Е. З. и Г. Ф. са родители на детето Ф. Г. Ф., а въззиваемият Ф. Ф. е дядо на детето Ф. по бащина линия. Тези обстоятелства се установяват и от приетите като писмени доказателства пред районния съд удостоверение за съпруг и 2 родствени връзки с изх. № 2099 от 18.06.2021 г., удостоверение за раждане на детето Ф. с № ****, издадено от Столична община, район „Изгрев“.

В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.М., Е.И., М.М. и Н.Л.. При анализа на показанията по отделно и в тяхната съвкупност се установява, че между детето Ф. и дядо му по бащина линия има изградена връзка. Всички свидетели споделят, че детето е прекарвало време с дядо си Ф., като предимно това се случва в периода, определен от съда за режим на лични контакти на бащата Г. с детето Ф.. Свидетелите М. и Л. споделят за влошени отношения между майката и дядото, за притеснения на майката във връзка с престой на детето при дядо му, свързани с промяна на поведението на детето, липса на хигиена и други. От показанията на свидетеля Л. се установява, че въззивникът З. е изразила мнението си, че детето ще се вижда с дядо си само когато бащата го взима.

В хода на въззивното производство е изслушано заключение на СПЕ, което не е оспорено от страните и въззивният съд го кредитира като обективно, пълно и компетентно изготвено. От заключението се установява, че детето Ф. обича да прекарва време заедно с дядо си. Правят неща, които за детето са приятни. Имат изградена през годините устойчива връзка и привързаност. Съгласно експертното заключение в контекста на спора между родителите му и на конфликта между майката на Ф. и дядо му по б. л., който е довел до период, през който детето и дядото не са се виждали (освен в режима на лични отношения с бащата), детето се чувства притеснено и преживява конфликт на лоялност спрямо майка си, което до известна степен пречи на поддържането на достатъчно добри взаимоотношения с дядо му по б. л.. Вещото лице е дало заключение, че по време на експертното изследване детето е заявило нежелание да се вижда с дядо си, но същевременно, когато е било поканено да остане отвън, във фоайето, с дядо си, охотно е приело това. След това експертът сочи, че е нямало съпротива и отказ да прекара време заедно с дядо си в присъствието на експерта.

Съгласно заключението детето желае да се вижда с дядо си дори когато формално заявява такова нежелание и притеснение, което нежелание вещото лице намира, че е продиктувано от притеснението на детето за начина, по който майка му ще приеме това. Според заключението общуването между Ф. и неговия дядо само по себе си не може да повлияе на детето негативно, освен косвено - чрез притеснението на детето как това общуване ще се възприеме от майката. Експертът дава становище, че дядото Ф. притежава необходимия капацитет да общува пълноценно с детето, без да създава опасност за неговото развитие.

Съгласно заключението подходящо за детето е да общува с дядо си по б. л. в режима на контакт между детето и бащата. Сочи, че има периоди, в които бащата не упражнява този режим поради своето отсъствие от страната (или други причини), а към момента на експертното изследване отношенията между бащата и дядото са обтегнати и това също пречи на контакт на детето с неговия дядо. С оглед последното намира, че по-подходящо е да се гарантира режим на контакти на момчето и дядото, като се съобрази и това, че майката също трябва да има време, което да прекарва със сина си през уикенда.

По делото в двете инстанции не са ангажирани други допустими и относими доказателства.

В хода на въззивното производство са приложени актуални социални доклади, изготвени по местоживеене на детето, майката му – въззивника Е. З., и дядо му – въззиваемия Ф. Ф..

От приложените в хода на въззивното производство социални доклади с вх. № 85836/26.09.2023 г. и с вх. № 37922/02.04.2024 изготвени от ДСП-Костинброд по местоживеене на детето и майката, в които са залегнали идентични констатации, е обективирано, че детето Ф. живее заедно с майка си и съжителстващото с нея лице – Н.Л., и брат му Н., в къща, в която ползват втория етаж и детето има самостоятелна стая. Посочено е по сведения от майката, че детето прекарва време с дядо си по б.л. в режима на лични 3 отношения с бащата. Обективирано е, че детето е ученик в 1-ви клас, като през уикендите посещава спортни занимания.

От приложените в хода на въззивното производство социални доклади с вх. № 91148/10.10.2023 г., с вх. № 40093/08.04.2024 г., изготвени от ДСП-Лозенец по местоживеене на въззиваемия Ф.Ф., в които е обективирано, че по информация на Ф.Ф. детето Ф. е негов единствен внук, с когото има изградена връзка и иска да продължава да вижда детето.

Посочено е, че по данни на дядото дете се разбира с фактическата съжителка на Ф. Ф., като тримата заедно прекарвали време заедно, запълвайки го с различни активности. По сведения на дядото е закрепено, че той се вижда с детето в периодите, когато бащата Г. Ф. го взима съобразно режима на лични контакти. В социалните доклади е констатирано, че дядото Ф. живее в апартамент с добри битови и хигиенни условия, в който има обособена детска стая за детето Ф..

При разглеждането на делото във въззивната инстанция е изслушана въззивницата Е.

З.. Тя заявява, че детето се вижда с дядо си по б.л. в режима на лични контакти, определен на бащата. Сочи, че дядото преди е взимал внука си, но е спрял, а и тя не му го е давал по нейна инициатива. Твърди, че не е възпрепятствала контактите между дядо и внуче. Заявява, че няма притеснения как се грижи за него, нито по отношение на условията, но я притеснява това, че детето според нея се манипулира и настройва срещу нея. Споделя, че не е съгласна детето да е на всички официални празници с дядо си по б.л., тъй като по този начин то няма възможност да прекарва време с майка си и разширеното семейство по м.л..

Според нея режим без преспиване за конкретни дни е подходящо, но не и на всички официални празници.

При разглеждането на делото във въззивната инстанция е изслушан въззиваемия Ф.

Ф.. Споделя, че последно се е видял детето Ф., когато бащата го е взел съобразно режима на лични контакти. Посочва, че той съдейства на бащата да вземат детето Ф. от майка му в изпълнение на режима на лични контакти. Когато детето е при баща си, твърди, че се виждат, но за кратко. Посочва, че това време е отредено за контакт между баща и син.

Споделя, че живее с партньорката си от около 15 години, която също познава детето Ф. и са в добри отношения. Посочва, че внукът му е идвал в техния апартамент, където си има собствена стая. Споделя, че когато са заедно с детето карат колела в парка, ходят на картинг, води го на пицария, на ски през зимата, на море през лятото. Споделя, че има желание да прекарва повече време с внука си.