Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 148 от 11.10.2021, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Административно наказателно дело 1003/2021
Вид
Решение № 148
Подписан
11.10.2021
В сила
18.11.2021
Състав
Пламен Стоянов Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 18, ал. 9 · Валутен закон
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. гр. Хасково, 11.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20215640201003 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от СД „Ара-91 Андонови и Сие”, със седалище и адрес на управление: град Х., ул. „****” № *, представлявано от А. Т. А. срещу Наказателно постановление № 586242–F607097 от 08.07.2021 г. издадено от Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив, с което на дружеството - жалбоподател е наложена, на основание чл. 53, вр. чл. 83 от ЗАНН и чл. 18, ал. 5 от Валутния закон имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на състава на чл.

13, ал. 2 от Наредба № 4/08.08.2003 г. на МФ за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, вр. чл. 3, ал. 5 от Валутния закон, както и наложени санкции и ПАМ – съответно лишаване от право да упражнява дейност - сделки с валута в наличност по занятие, включително за обект - обменно бюро „***“, находящ се в гр. Х., пл.

„*******/, и стопанисван от СД „Ара-91 Андонови и Сие”, за срок от 1 месец, 1 а на основание чл. 18, ал. 9 от Валутния закон и е запечатан, на основание чл.

18, ал. 9 от Валутния закон, обект - обменно бюро „****“, находящ се в гр. Х., пл. „****, и стопанисван от СД „Ара-91 Андонови и Сие”, като е забранен достъп до него за срок от 1 месец. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление.

Твърди се в подадената жалба, че действително за процесните три сделки за обмяна на валута не били издадени бордера по образец, съобразно актуалните изисквания, но в крайна сметка имало издадени такива по стар образец. Освен това описаното нарушение не носело каквито и да е щети към фиска или потенциалните клиенти на обменното бюро, поради което следвало да намери приложение чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление, а в полза на жалбоподателя бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, СД „Ара-91 Андонови и Сие”, редовно призовани, се представляват от адв. М. Х. от АК Хасково, който заявява, че поддържа подадената жалба от името на представляваното от него дружество и в хода по същество развива подробни аргументи за нейната основателност. Отправя искане за присъждане и на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган - Директорът на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив, редовно призован, чрез упълномощения по делото представител – юрисконсулт В. Р., оспорва жалба и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по съображения, подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание. Претендира се и присъждане на разноски в производството за възнаграждение за юрисконсулт.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, 2 намира за установено следното:

На 15.02.2021 г. била извършена, съвместно с органите на ДАНС, София, проверка от свидетеля Ц. С. Б., на длъжност „старши инспектор по приходите” в ЦУ на НАП и П. Ф. Г. – „инспектор по приходите” в ЦУ на НАП Пловдив в търговски обект – обменно бюро „***“, находящ се в гр. Х., пл. „****, стопанисван от СД „Ара-91 Андонови и Сие”. В хода на проверката било възприето, че дружеството разполага с качеството на лице по чл. 2 от Наредба № 4/08.08.2003г. на МФ за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, и извършващо дейност като такова в обекта, посочен по -горе, като установили, че било вписано в публичния регистър по чл. 3, ал. 3 от Валутния закон, но в обекта на видно място за клиентите не били поставени табели с необходимите реквизити и информация по чл. 12, ал. 6 от цитираната наредба. В хода на проверката било констатирано от контролните органи от състава на ТД на НАП – Пловдив, в присъствие на лицето Л. А. К. на длъжност „касиер“, че от въведеното в експлоатация и функциониращо в обекта ФУ тип „Елтрейд A3“, ИН на ФУ ED314560 и ИН на ФП 44314560 дружеството било издало фискален бон № 0005634/15.02.2021 г. за покупка на 15 евро на стойност 29.18 лева, но не и бордеро по образец, а издадената фискална бележка от страна на СД „Ара-91 Андонови и Сие” преценили, че не представлявала разширена фискална касова бележка, и не съдържала всички реквизити на бордерото, посочени в Приложение № 7 /бордеро №, клиент, количество на валутата, обменен курс/, съгласно изискванията на чл. 13, ал. 2 от Наредба № 4/08.08.2003г. на МФ за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра. Горните констатации от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка, серия АА № 0002909/15.02.2021 г., който бил подписан от присъстващия служител на дружеството и пристигналия междувременно представляващия го по закон – А. Т. А. Въз основа на достигнат от контролните органи извод за допуснато нарушение по чл. 13, ал. 2 от Наредба № 4/08.08.2003 г. на МФ за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, вр. чл. 3, ал. 5 от Валутния закон, на 26.03.2021 г., срещу дружеството – жалбоподател бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с № F 608097 от свид. Ц. С. Б.. Актът за установяване на 3 административно нарушение бил съставен в присъствие на представляващия по закон дружеството – жалбоподател, който подписал акта, без в графата за възражения и обяснения по него да впише дали има такива. Възражения не са депозирани и в рамките на тридневния срок от връчване на екземпляр от процесния АУАН, което действие е осъществено на датата на неговото съставяне, според отбелязването в приложената разписка.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло е възприел описаната фактическа обстановка, като е приел, че извършеното нарушение е за първи път.

Представени и прието по делото като писмено доказателство е Бордеро, серия А № 6227 от дата 15.02.2021 г. отнасящо се до покупка на 15 евро с равностойност 29.17 лева.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Ц. С. Б. и П. Ф. Г. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които са достигнали в хода на същата, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Включително и относно факта, че при извършване на процесната проверка на място в контролирания обект Бордеро, серия А № 6227 от дата 15.02.2021 г. отнасящо се до покупка на 15 евро с равностойност 29.17 лева не им е било представено от присъстващите на място представители на дружеството, стопанисващи го.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от Валутния закон Министърът на финансите издава наредба, с която определя условията и реда за вписване в регистъра по ал. 3, както и изискванията към дейността на обменните бюра.

По силата на чл. 13, ал. 2 от Наредба № 4 от 8.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, 4 издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 74 от 22.08.2003 г., попр., бр. 86 от 30.09.2003 г., за всяка сключена сделка в обект за обмяна на валута обменните бюра издават бордеро по образец съгласно приложение № 7 в два екземпляра, по едно за всяка от страните, и фискална касова бележка или вместо тях - разширена фискална касова бележка, съдържаща всички реквизити на бордерото. Печатът на обменното бюро върху бордерото и подписът на валутния касиер не трябва да закриват стойността на сделката.

По силата на чл. 18, ал. 5 от Валутния закон, предишна ал. 3 – ДВ, бр. 14 от 2020 г., лице, вписано в регистъра по чл. 3, ал. 3, което извърши нарушение във връзка с дейността си по този закон или на наредбата по чл. 3, ал. 5, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв., а според ал. 8, при извършване на нарушение по ал. 4, 5 или 6, независимо от наложената глоба, съответно имуществена санкция, наказващият орган може да лиши нарушителя от право да упражнява съответната дейност за срок от един до шест месеца, а при повторно нарушение - за срок от два месеца до една година. Следователно, деянието, за което е наложена на дружеството жалбоподател административна санкция е обявено от закона за наказуемо, а съгласно чл. 18, ал. 9 от ВЗ, в случаите на налагане на административно наказание по ал. 8 с наказателното постановление се прилага и принудителната административна мярка запечатване на обект.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в присъствие на законния представител на дружеството – жалбоподателя лице, който е запознат със съдържанието му и е била предоставена възможност за възражение, от която се е възползвал. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, а по съдържанието си то формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като дадената правна квалификация на нарушението, описано в него се явява релевантната в случая, с оглед въведените фактически твърдения по случая.

5

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказан е фактът, а и не се спори, че обектът, на инкриминираната дата е бил в работен режим, а дружеството – жалбоподател разполага с качеството на лице по чл. 2 от Наредба № 4/08.08.2003г. на МФ за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, и извършващо дейност като такова в обекта, посочен по – горе. Налице е и съответно вписване в публичния регистър по чл. 3, ал. 3 от Валутния закон. Съгласно определението за фискален бон, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство, направено в чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, приложим по аналогия, същият е хартиен документ, регистриращ продажба на стока или услуга в търговски обект, включително по която се плаща с банкова кредитна или дебитна карта. Тоест, несъмнено за извършената в обекта покупка на валута е извършено плащане в брой от купувача и е следвало да бъде издаден от търговеца фискален бон, което е и реално строено и такъв приложен по делото като писмено доказателство, но без същият да съдържа всички реквизити на бордерото по чл. 13, ал. 2 от Наредба № 4 от 8.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 74 от 22.08.2003 г., попр., бр. 86 от 30.09.2003 г., каквото пък при извършване на сделката не е издадено по образец съгласно Приложение № 7 от Наредбата. Описаните в АУАН и НП констатации изцяло се потвърждават и от представените и приети по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания свидетел, преценени в тяхната взаимовръзка. Въз основа на тях, съдът недвусмислено извежда и извод, че не е било представено при самото извършване на проверката и приетото като писмено доказателство Бордеро, серия А № 6227 от дата 15.02.2021 г. отнасящо се до покупка на 15 евро с равностойност 29.17 лева /29.18 лева според посоченото във фискалния бон/, което освен, че не е по утвърден образец, правилата на житейската логика сочи, че съставлява документ, съставен впоследствие за целите на настоящото производство.