Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 559 от 28.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 465/2026
Вид
Решение № 559
Подписан
28.04.2026
В сила
28.04.2026
Състав
Екатерина Мандалиева, Недялка Свиркова Петкова, Радослав Радев

Цитирани разпоредби

  • чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433 ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 107 ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. Пловдив, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20265300500465 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано по жалба от ******* длъжник по изп. дело № 20257580400620 по описа на ЧСИ О. с рег. № *** с район на действие ПОС, против Постановление на ЧСИ по посоченото дело, обективирано в съобщение изх. № 14501/19,12,2025 г., с което е оставено без уважение предявеното от длъжника искане за прекратяване на изпълнителното производство и възражение срещу определените като дължими по изпълнителното дело такси в полза на съдебния изпълнител (възлизащи на: обикновени такси в размер на 197,40 лв. и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 5700,94 лв.).

Жалбоподателят твърди, че е погасил вземанията, за чието събиране е образувано посоченото изпълнително дело, още преди започване на срока за доброволно изпълнение (преди да получи поканата за доброволно изпълнение), поради което незаконосъобразно и при липса на основание е начислена като дължима в полза на съдебния изпълнител такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. Наред с това сочи, че изпълнителното производство е прератено на основание чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК – по искане на взискателя, като това прекратяване е настъпилопо силата на закона – с предявяване на молбата от взискателя, поради което продължаването му от съдебния изпълнител с цел събиране начислените за сметка на длъжника разноски, и отказа да 1 бъде вдигната наложената възбрана върху недвижими имоти на длъжника, са незаконосъобразни.

По изложените съображения от съда се иска да отмени обжалвания акт на ЧСИ и да даде задължителни указания на ЧСИ за незабавно вдигане на наложените възбрани – като последица от прекратяването на изпълнителното производство.

Взискателят в изпълнителното производство – Община А., заявява становище за неоснователност на жалбата.

Съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Видно от материалите по приложеното изпълнително дело, същото е образувано въз основа на първоначално по Акт за възлагане събирането на публични вземания № 244/04,11,2025 г. от Община А. и приложен към него влязъл в сила Акт за установяване задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 853-1/04,12,2023 г. срещу „******. Предмет на изпълнение са дължими вземания за данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци, изчислени към 04,12,2023 г. както следва: данък върху недвижими имоти в размер на 21780,72 лв. и лихва върху посочената главница в размер на 5389,12 лв., такса за битови отпадъци в размер на 36260,57 лв. и лихва върху посочената сума в размер на 9115,45 лв.

Съдебният изпълнител е извършил справки за актуалното състояние и за банковите сметки на длъжника. С постановление от 18,12,2025 г. е наложил възбрана върху недвижими имоти на длъжника за обезпечение на изпълняваните вземания.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 14372/18,12,2025 г., с която е уведомен за задълженията – предмет на изпълнение по делото, включващи вземанията по АУЗ по ДОПК и начислените разноски по изпълнителното дело: 121,40 лв. – разноски и 5700,01 лв. – пропорционална такса по т.

26 от ТТРЗЧСИ.

Не се спори, че публичните вземания по Акта са изцяло погасени от длъжника по сметка на взискателя още преди изпращане на поканата за доброволно изпълнение. Изявление в този смисъл е депозирано от взискателя с „декларация“ вх.

№ 12533/19,12,2025 г.

С молба вх. № 12361/19,12,2025 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство и вдигане на наложената възбрана, както и възражение за недължимост на начислените за негова сметка разноски по изпълнението, тъй като не са извършвани реално действия по принудително изпълнение.

С обжалвания акт съдебният изпълнител е уведомил длъжника, че изпълнителното производство ще бъде прекратено след внасяне на дължимите 2 разноски по изпълнението, като е посочил същите в размер на 197,40 лв. – обикновени такси и 5700,94 лв. – пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. С това на практика е оставил без уважение искането за прекратяване на производството.

Този извод се приема за правилен от настоящия състав по следните съображения:

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.

В случая плащането на дълга е извършено след образуване на изпълнителното дело. Неоснователно е изразеното от жалбоподателя становище, че изпълнителното дело следва да се счита образувано от момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение. Изпращането на тази покана е последващо процесуално действие, което съдебният изпълнител извършва в хода на вече образуваното изпълнително производтво. То може и най-често се предшества от други действия на съдебния изпълнител – извършване на справки и проучване на имущественото състояние на длъжника, и при необходимост - предприемане на действия, обезпечаващи изпълнението.

Изпълнителното производство се образува по молба на взискателя въз основа на приложен към нея изпълнителен титул. Това в случая е извършено с предявяване на молбата от взискателя на 12,11,2025 г. Не се спори, че плащането на дълга, макар и не по сметката на съдебния изпълнител, а директно по тази на взискателя, е извършено на 12,12,2025 г. – след предявяване на молбата за образуване на изпълнителното дело. Поради това само по себе си такова плащане не е основание за прекратяване на производството, доколкото разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК визира плащане на дълга преди образуване на изпълнителното дело.

При това положение пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху събраната (заплатената) сума за изпълнение на парично вземане, по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК, следва да е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело (в т. см. изрично - Решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., ГК).

Неоснователно е и второто съображение на жалбоподателя за това, че изпълнителното производство било прекратено по искане на взискателя. Видно от съдържанието на депозираната от Община А. „Декларация“ вх. № 12533/19,12,2025 г., с нея взискателят е отправил към съдебния изпълнител изявление, че дългът - предмет на принудително изпълнение по делото, е заплатен изцяло на 12,12,2025 г., както и че не възразява производството по делото да бъде прекратено, в случай, че са заплатени в 3 пълен размер дължимите такси и разноски за производството. По същността си това изявление представлява признание за плащане, а не искане за прекратяване на производството по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК.

За да е налице основание за приключване на изпълнителното производство, разпоредбата на чл. 433 ал. 2 от ГПК изисква изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. И доколкото същите се приемат за дължими по изложените по-горе съображения, и към настоящия момент не са заплатени, жалбата следва да се приеме за неоснователна и да се остави без уважение. Затова съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от „******* длъжник по изп. дело № 20257580400620 по описа на ЧСИ ******* с район на действие ПОС, против Постановление на ЧСИ по посоченото дело, обективирано в съобщение изх. № 14501/19,12,2025 г., с което е оставено без уважение предявеното от длъжника искане за прекратяване на изпълнителното производство и възражение срещу определените като дължими по изпълнителното дело такси в полза на съдебния изпълнител.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4