Протокол № 88 от 22.02.2024, Окръжен съд - Перник

ПРОТОКОЛ

№ 88 гр. Перник, 19.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело № 20231700100612 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Ищецът А. А. редовно призован, се явява лично и с адв. П. Г..

За Прокуратурата на Република България се явява прокурор А..

Адв. Г. – Да се даде ход на делото.

Прокурор А. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът предостави възможност на страните да изразят становище по исковата молба, писмения отговор и проекта на доклад, обективиран в Определение №1032/20.12.2023г.

Адв. Г. – Поддържам исковата молба. Във връзка с отговора желая да направя изменение на иска по отношение размера на лихвата, като да се счита, че лихвата, която се търси върху обезщетението, което претендираме да бъде за периода от 15.09.2020 г. до 15.09.2023 г., като изменението на лихвата касае, както претендираните неимуществени вреди, така и претендираните имуществени вреди. Т. е. петитума на исковата молба да се чете в следния смисъл – вместо „ведно със законната лихва върху тази сума от деня на увреждането 13.01.2020 г. до окончателното изплащане“ да се чете “ведно със законната лихва върху тази сума считано от 15.09.2020 г. до окончателното й изплащане“, като това изменение касае, както посочих и преди малко, както имуществените, така и неимуществените вреди.

1

Нямам възражения по доклада на съда. Оспорвам отговора на исковата молба.

Прокурор А. - Нямам възражения по доклада на съда. Поддържам писмения отговор. Оспорвам исковата молба. По отношение на изменението на иска, не възразявам да бъде допуснато така, както беше сторено от насрещната страна в днешното съдебно заседание.

Съдът намира, че доколкото направеното от страна на ищеца изменение на иска е своевременно направено и в съответствие с изискванията на чл. 214 от ГПК, то следва да бъде допуснато изменение на иска по отношение на началната дата на периодите, за които се претендира законната лихва.

Предвид липсата на възражения от страните по отношение на проекта на доклад по делото, съдът намира, че същия следва да бъде обявен за окончателен.

С оглед горното

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА изменение на иска, така както е заявено от представителя на ищеца в днешното съдебно заседание, а именно: в петитума на исковата молба, за всяко от претендираните вземания – за имуществени и неимуществени вреди, вместо „ведно със законната лихва върху тази сума от деня на увреждането 13.01.2020 г. до окончателното изплащане, да се чете “ведно със законната лихва върху тази сума считано от 15.09.2020 г. до окончателното й изплащане“.

Обявява проекта на доклад, обективиран в определение № 1032 от 20.12.2023 г. за окончателен.

Съдът докладва постъпилите по делото писмени доказателства, а именно: НОХД № 121/2019 г. съдържащо в себе си ВНОХД № 183/2018 г., НОХД № 867/2017 г. ведно с ВНОХД №305/2019 г. и ДП №81/2016 г. по описа на ОД на МВР Перник.

Адв. Г. – Да се приемат.

Прокурор А. – Да се приемат.

Съдът намира, че докладваните в днешното съдебно заседание писмени доказателства , а именно НОХД № 121/2019 г. съдържащо в себе си ВНОХД № 183/2018 г., НОХД № 867/2017 г. ведно с ВНОХД №305/2019 г. и ДП №81/2016 г. по описа на ОД на МВР Перник, следва да бъдат приети и приложени, като доказателства по делото, доколкото същите се явяват относими, необходими и допустими.

С оглед горното

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Приема и прилага НОХД № 121/2019 г. съдържащо в себе си ВНОХД № 2

183/2018, НОХД № 867/2017 г., ведно с ВНОХД № 305/2019 г. и ДП №81/2016 г., по описа на ОД на МВР Перник.

Адв. Г. – Водим допуснатите ни трима свидетели, които имена сме уточнили с молба от 17.01.2024 г.

На свидетеля се сне самоличността, както следва:

Т.Х.Х. – роден на 16.11.1981 г. в гр. П., българин, българско гражданство, неосъждан, без родство и дела със страните.

Предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 от НК. Свидетелят обеща да говори истината.

На въпроси на адв. Г.:

Познавам А. А. от много години, от около 15 години. В близки приятелски отношения сме, като мога да кажа, че сме семейни приятели. Известно ми е, като той е бил не само подсъдим, а и обвиняем, тъй като края на 2013 г. или 2014 г., не мога да си спомня точно, но беше в края на годината си закупи лек автомобил Опел Омега, като го взе на изплащане от Р. се казваше лицето. Това си го спомням, защото ме разпитваха и в наказателното производство срещу А.. Проблема беше, че А. катастрофира с тази кола няколко дена след като я закупи и беше обвинен, че не е изплатил вноските по твърдения на въпросния Р.. Аз знам, че му е платил, тъй като аз му дадох заем от 1000 лв., за да си плати вноските към Р., които 1000 лв. А. ми върна.

Освен обвиняем беше и подсъдим и това му се отрази много зле, както физически, така и психически. Делото продължи мисля, че около 3-4 години. Преди това беше жизнерадостен човек, излизали сме често, откакто придоби качеството на обвиняем, а в последствие и подсъдим се затвори в себе си и не искаше да излиза. Работеше в ПФ „Доверие“, не знам как колегите са разбрали, че се води производство и го принудиха да напусне, остана без работа и без финансови средства. Веднъж ме помоли да му намеря работа каквато и да е, дори и тежка физическа въпреки, че той има висше образование. Спря да излиза по тази причина, поради което не съм сигурен, че е това, но физически напълня. Това се отрази на семейството, на контактите с близки и приятели. Той има дете от предходен брак момиче Александра, а от настоящата му съпруга Росица има момче, син Адриан. Това му състояние продължи от 2016 г., 2017 г. Последно имаше дело в ОС-Перник през 2020 г., но не съм чел съдебен акт. Известно ми е, че делото приключи с оправдателна присъда и чак тогава А. започна да се успокоява. Той обясняваше, че е излъган, че Радослав го изнудва за повече пари, за да прекрати делото и както казах, това му се отрази много зле психически и физически.

Случвало се е по време на делата, но преди 2020 г. да му давам пари назаем, мисля, че заплатих на неговия адвокат сума от 500 лв., тъй като той не можеше да си позволи адвокатска защита. Той беше жизнерадостен и контактен човек. По време на наказателното производство А. се беше обезверил към правосъдната ни система и към 3 органите на реда, тъй като беше изплатил въпросния автомобил и се чувстваше рекетиран.

На въпроси на прокурор А..

Свидетелят – От А. знам, че политиката на Фонд „Доверие“ е била такава, да не работят лица, които са осъждани или се води наказателно производство, поради което са го принудили да напусне. Под принудили имам предвид, че не дисциплинарно уволнен, а е напуснал доброволно, но под натиск. На съдебна фаза на делата започна някаква тежка физическа работа доколкото ми е известно, а по време на производството в досъдебното производство, не си спомням точно, имам спомен, че по едно време работеше към Бюрото по труда, не мога да си спомня точно, спомням си че точно там се е запознал с настоящата си съпруга Р.. Не ми е известно да му е взимана мярка за процесуална принуда. Когато казах, че А. се чувстваше рекетиран от Р., имах предвид, че преди образуване на досъдебното производство Р. му е искал още пари, за да не пусне жалба или сигнал в полицията, не ми е известно точно какво.

Поради изчерпване на въпросите към свидетеля, съдът освободи същия от съдебната залата.

В залата се въведе свидетеля С. Г. С..

На свидетеля се сне самоличността, както следва:

С. Г. С. - родена на 06.04.1984 г. в гр. П., българка, българско гражданство, неосъждана, без родство и дела със страните.

Предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 от НК. Свидетелят обеща да говори истината.

Свидетелят - Кума съм на А.. А. го познавам от преди това, неговата съпруга Р. е моя приятелка. От когато започна да излиза с А., от тогава го познавам. Мисля, че А. започна да излиза с Р. през 2013 г. Мисля, че края на 2013 г. закупи лек автомобил, бяха претърпели ПТП, съответно колата се повреди и в разговори споделяха, че автомобила не може да бъде поправен, не може да бъде използван отново. Не зная марката помня, че беше сива. Тъй като ние наистина сме близки, поне един път в седмицата се виждаме, споделяха, че лицето от което е закупил автомобила е подал жалба в полицията срещу А.. Не помня точно какъв е бил сигнала, спомням си, че беше свързано с автомобила, след това беше образувано наказателно производство, което се водеше от 2016 г. до 2020 г., доколкото си спомням. А. беше оправдан. Когато се запознахме А. беше спокоен, весел, усмихнат, шегуваше се, беше душата на компанията. В последствие нещата се промениха, тъй като той стана много унил, много затворен в себе си, имаше някакво безпокойство, тормозеше се за всичко свързано с делото, тъй като това рефлектираше върху контактите с останалите хора, с близки и с роднини. На сватбата бяхме само ние четиримата – той и Роси, аз и моя съпруг. Причината беше най-вече воденото дело, сестрата и майката на А. се бяха 4 дистанцирали от него, неговата сестра развиваше общинска дейност и съм чувала от А., че по този начин я засрамва и я злепоставя пред обществото. На Р.брат й и баща й също не присъстваха, защото смятаха, че А. не е добър избор за Р., тъй като смятаха, че ако някой е съден, то той е виновен, докато не бъде оправдан. Спомням си, че имаше много проблеми с децата. А. има дъщеря от първия си брак – А., а от Р. има син А..

Децата са горе-долу на сходна възраст, като мисля, че са родени и двете деца през 2008 г. А. има разпореждане от съда при развода в кои дни може да вижда дъщеря си, но разбрах, че не може да взима дъщеря си и не му беше позволено да вижда детето, тъй като бившата му жена беше разбрала за делото. Той не можеше да вижда детето си, затова, че бившата му съпруга не му позволяваше. А. беше смазан, тъй като той обожава и двете си деца, аз бях в дома на А. минути след като той разбра, че бившата му съпруга няма да му дава да вижда дъщеря си. Той коренно се промени, той чисто физически се промени, качи много килограми от стреса, стана интовертен, не искаше да излиза, да общува с останалите. Здравословните проблеми възникнаха в последствие. Той работеше в ЗК „Доверие“ и след като започна делото трябваше да уведоми работодателя си и се наложи да напусне. След това първата работа, която намери беше свързана с тежък физически труд – доколкото си спомням пренасяше тежки чували, от което знам, че се отключиха проблеми с кръста. Коментирали сме, той получаваше тежко главоболие преди съдебно заседание, Р. ми е споделяла, че преди заседание стои сам в една стая и не говори с останалите, затваря се в себе си.

След като започна наказателното производство преустановихме контактите значително с А., тъй като той не искаше да излиза никъде. Това се отрази и на настоящата му съпруга Росица, която в хода на всичките тези неща получи инфаркт, което А. прие като лична негова отговорност. След приключване на делата нормализираха се нещата в неговото семейство, успокоиха се нещата, започнаха да общуват с близките си, детето Александра започна да идва без проблеми в тях.

На въпроси на прокурор А..

Свидетелят – След като бившата съпруга на А. отказа да му дава детето, той не предприе никакви действия, тъй като се надяваше нещата да се оправят сами. Аз лично съм станала свидетел на един случай, в който бившата му съпруга отказва да даде детето, но доколкото знам, нещата са се нормализирали към приключване на делото и самия край на делото. На 23.04.2017 г. беше сватбата на А. с Р.. По отношение на предишната му съпруга не ми е известно кога и поради какви причини се е развел. Към настоящия момент А. работи, като не мога да кажа в каква фирма и на каква длъжност, но е на територията на гр. П. и доколкото знам нещо заварява. А. е с висше образование, завърши някаква филология, ако не греша.

Поради изчерпване на въпросите към свидетеля, последния се отстрани от съдебната зала.