Решение № 199 от 13.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Пловдив, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно гражданско дело № 20255300502050 по описа за 2025 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивни и частна жалби,подадени от И. П. С.,ЕГН********** против решение № 662/27.05.24г. и разпореждане № 5273/27.06.23г.,постановени по гр.д.№ 25/23г.по описа на РС-Пазарджик,28-ми гр.с.

Подадени са две въззивни жалби,първата от които от адв.М.И.-С. в качеството на служебен адвокат на И. П. С. и втората –от самия жалбоподател И. П. С. против решение № 662/27.05.24г., постановено по гр.д.

№ 25/23г.по описа на РС-Пазарджик,с което е осъден И. П. С.,ЕГН********** от гр.С**,понастоящем в ***-П*** да заплати на В. С. С.,ЕГН********** от гр.П.,сумата от 1000лв.,представляваща незаплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие,въз основа на който е изготвена искова молба и е осъществено процесуално представителство по адм.д.№ 92/2022г.по описа на Административен съд – Пазарджик,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.01.2023г.до окончателното изплащане.В жалбите се излагат съображения за неправилност на атакуваното решение и се иска отмяната му,като се постанови друго решение,с което да се отхвърли исковата

1 претенция,евентуално същата да бъде редуцирана.

С частната жалба И. П. С. атакува разпореждане № 5273/27.06.23г.,с което са оставени без движение двете въззивни жалби на ответника С. до внасяне на ДТ за тях в размер на 25лв.и представяне на документ за внасянето й.

Въззиваемата по жалбите страна-В. С. С.,ЕГН-**********,не е изразил становище по същите.

Въззивните жалби изхождат от надлежна страна,подадени са в срока по чл.259,ал.1 ГПК и са процесуално допустими.

Частната жалба,макар и подадена от надлежна страна,е процесуално недопустима,тъй като с нея се атакува необжалваем съдебен акт,поради което същата следва да се остави без разглеждане,а производството по нея-да се прекрати.

При разглеждането на въззивните жалби по същество,ПдОС намира за установено следното:

Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл.36,ал.1 във вр.с ал.2 от ЗАдв.,предявен от В. С. С. против И. П. С..

Твърденията в исковата молба са,че ищецът в качеството си на адвокат е бил упълномощен от ответника да заведе дело против ГДИН за лошите условия в затворите,в които бил изтърпявал наказанието си.Страните уговорили адв.възнаграждение за образуване на делото в размер на 1000 лв.,което следвало да се заплати до 31.12.2022г.Ищецът подал искова молба,въз основа на която било образувано адм.д.№ 92/2022г.по описа на Административен съд – Пазарджик.По делото били проведени няколко съдебни заседания,като за заседанието на 23.11.2022г.ищецът не могъл да се яви поради служебна ангажираност,но представил писмена молба.В заседанието ответникът заявил, че се отказва от него и щял да упълномощи друг адвокат.Поради горното ищецът е претендирал от ответника заплащане на дължимото му се адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв.,ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 от ГПК,но в съдебно заседание поддържа,че с ищеца имали първоначално друга уговорка-да му заплати 30% от присъденото обезщетение,а през месец септември 2022г. се разбрали да му плати за три месеца по 300лв.Ищецът обаче не поддържал неговите искания и не се явявал по делата,поради което ответникът нищо не му платил.Чрез назначеният на И. С. процесуален представител по реда на чл.95 от ГПК – адвокат М. И.-С.,се оспорва иска като неоснователен и с други съображения-че договорът за правна помощ няма дата, не са индивидуализирани страните по него,не е уточнен предметът му и липсва съгласие за подписването му.При условията на евентуалност се посочва,че ответникът е оттеглил пълномощията си,тъй като ищецът не е изпълнил възложената му поръчка,с оглед на което адвокатът има право на 2 възнаграждение само за положения труд.Поддържа си,че ответникът основателно се е отказал от договора, тъй като ищецът не се е явявал на съдебните заседания и не е правил доказателствени искания,с което ответникът е бил поставен в позиция да се защитава сам и именно поради това е загубил делото.

От събраните по делото писмени доказателства-ДПЗС и пълномощно,заверени преписи от част от съдържащите се по адм.д.№ 92/2022г. писм.доказателства,включително искова молба,протоколи от проведени съдебни заседания,молби от ищеца като пълномощник на ответника по това дело,се установява,че между страните е сключен договор за правна защита и съдействие. Предмет на договора е оказване на правна защита и съдействие в образуване и представителство по дело против ГДИН при договорено възнаграждение,дължимо от ответника в размер на 1000 лв.,платимо в срок до 31.12.2022г.Представено е и пълномощно,по силата на което И. С. е упълномощил В. С. да го представлява пред съда по образуваното дело.

Ищецът е депозирал искова молба от името на ответника в

Административен съд-Пазарджик на 25.01.2022г. против ГДИН за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от лошите битови условия в *** П**** в размер на 100 000 лв.,ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.В исковата молба са формулирани доказателствени искания,както следва: да бъде изискана информация от ответника за хигиенно-битовите условия в *** П*** и да бъдат разпитани двама свидетели.С исковата молба е представено и пълномощното и ДПЗС.

Въз основа на исковата молба е образувано адм.д.№ 92/2022г.,по което, докато ищецът е пълномощник на ответника,са проведени пет съдебни заседания.На три от тях ищецът се е явил лично в качеството му на пълномощник на ответника-на заседанията,проведени на

14.03.2022г.,23.05.2022г.и

28.09.2022г.На заседанието на

06.07.22г.пълномощникът не се е явил,но е подал преди заседанието молба,с която е изложил доводи по съществото на спора.

В проведеното на 23.11.22г.заседание пълномощникът отново не се е явил и отново е депозирал преди заседанието молба.Ответникът в заседанието е направил изявление,че се отказва от пълномощника си и желае да бъде защитаван от друг адвокат.На заседанието от 18.01.2023г.ответникът се е явил лично,без пълномощник,оставено е без уважение искането му да му бъде предоставена правна помощ и е даден ход на устните състезания. С решение № 77/20.02.2023г.предявеният иск е отхвърлен като неоснователен и И. С. е осъден да заплати разноските по делото.Решението е обжалвано и потвърдено с решение № 553/12.10.2023г. по к.адм.д. № 545/2023г.по описа на Административен съд – Пазарджик,влязло в сила на същата дата.

Въз основа на така очертаната фактическа обстановка районният съд е 3 приел,че е предявен иск с правно основание чл.36 от ЗАдв.за заплащане на адв.възнаграждение,като страните са валидно обвързани от надлежно сключен между тях договор за поръчка,с който ответникът е възложил на ищеца да образува дело против ГДИН и да го представлява по същото,като е поел задължението да заплати уговореното възнаграждение от 1000 лв.,както и че ищецът е изпълнил възложените му правни действия.Приел е,с оглед разпоредбата на чл.26,ал.1 и 2 от ЗАдв.,че оттеглянето на пълномощията от страна на упълномощителя И. С. е неоснователно,поради което ищецът има право да получи уговореното възнаграждение в пълен размер.Предвид на горните изводи първоинстанционниятсъд е уважил претенцията на В. С. С. в пълен размер.

Този извод се споделя напълно и от настоящата инстанция.

За уважаването на иска по чл.36 от ЗАДв.ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за предоставяне на адвокатска защита и осъществяването й.

В случая ищецът е доказал твърденията си,което се установява от представения ДПЗС.Същият е сключен в писмена форма,посочени са имената на страните,подписи са положили и двете страни в правоотношението,налице са и уговорки за всички съществени елементи на мандатното правоотношение:договорено възнаграждение,дължимо на ищеца и правните действия,които ответникът е възложил на ищеца.Наличието на това договорно правоотношение не е оспорено от ответника в срока по чл.131,ал.1 от ГПК.В тази връзка неоснователни са доводите на ответника,изложени и пред първата инстанция,и във въззивната инстанция,че ДПЗС е с неуточнен предмет,страните по него не са индивидуализирани и липсва съгласие на ответника да се задължи по него.

По отношение на възражението,че в договора липсва дата на сключването му,това действително е така,но доколкото ДПЗС е бил представен по адм.д.№ 92/2022г.още с исковата молба като приложение към нея,а исковата молба е депозирана пред АдмС-Пазарджик на 25.01.22г.,то очевидно е,че най-късно към тази дата същият е бил сключен.Ответникът е навел твърдения за наличие на други уговорки между страните,предхождащи ДПЗС,и по-точно за първоначална уговорка между страните адвокатското възнаграждение да е в размер на 30% от присъденото обезщетение,а през м.септември 2022г.-за заплащане на по 300лв.за три месеца,но тези твърдения са преклудирани,както правилно е приел и районния съд,като направени след изтичане на срока за отговор по чл.131 от ГПК.Дори и разгледани по същество са неоснователни като напълно опровергани от съдържанието на представения ДПЗС,сключен най-късно на 25.01.2022г.

Що се отнася до това,дали се дължи изцяло уговореното възнаграждение или същото следва да се редуцира,следва да се има предвид разпоредбата на чл.26 от ЗАдв.Съгласно ал.1 от цитираната разпоредба 4 клиентът може по всяко време да оттегли правомощията си от адвоката,но с ал.2 се прави разграничение в размера на възнаграждението съобразно това дали оттеглянето е основателно или не.При неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер,а при основателно оттегляне му се дължи възнаграждение само за положения труд.

В случая съдът приема,че оттеглянето на пълномощията от страна на упълномощителя,ответник по делото,е неоснователно.Твърденията на ответника в тази насока са,че ищецът не се явявал на заседанията и не поддържал исканията му,поради което е оттеглил пълномощията си.Съдът обаче намира тези твърдения за недоказани.От представените и приети по делото протоколи от съдебни заседания и подадените от ищеца молби по делото е видно,че ищецът се е явявял като пълномощник на ответника във всички открити съдебни заседания преди да бъдат оттеглени пълномощията му,с изключение на едно съдебно заседание, проведено на 06.07.2022г.,но преди заседанието е подал молба с искания по доказателствата и е взел становище по съществото на делото в случай,че бъде даден ход на устните състезания.Не се установява наличие на разногласия между възложителя и адвоката във връзка с процесуалното представителство и начина на водене на делото,поради което следва да се приеме,че ищецът е изпълнил задълженията по договора за правна помощ и на основание 26,ал.2,пр.1 от ЗАдв.има право да получи уговореното възнаграждение в пълен размер.Не се твърди от ответника да е заплатил уговореното адв.възнаграждение в уговорения срок или по-късно,нито са събрани доказателства в тази насока по делото,поради което искът се явява изцяло основателен.

Като е стигнал до същия извод,първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение,което следва да се потвърди.

Разноски:

При този изход на спора разноски за въззивната инстанция се дължат на въззиваемата страна,но доколкото не се претендират такива,не следва да се присъждат.

Водим от горното, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 662/27.05.24г., постановено по гр.д.№ 25/23г.по описа на РС-Пазарджик.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната жалба на И.

П. С.,ЕГН-********** против разпореждане № 5273/27.06.23г., постановено по гр.д.№ 25/23г.по описа на РС-Пазарджик.