Акт от 21.01.2019, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- 11/2019
- Подписан
- 21.01.2019
- В сила
- 21.01.2019
Цитирани разпоредби
- чл.14 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.1 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл.7 и сл. · Закон за международния търговски арбитраж
- чл.8, ал.1 и ал.2 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл.8, ал.1 и ал.2 · Закон за международния търговски арбитраж
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
21.01.2019г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав
На 21.01.2019 година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.ч.гр.дело
№11 по описа за 2019г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.1 ГПК.
Образувано е пред ЯОС след изпращането му по подсъдност от Апелативен съд - гр.Бургас, с негово Определение №2/03.01.2019г. по ч.гр.д.№433/2018г.
Подадена е частна жалба от Н.П.Р. ***, срещу Определение №133/07.06.2017г. по гр.д.№521/2017г. на Районен съд - гр.Котел, с което е прекратено производството по делото пред този съд и същото е изпратено като подсъдно на Международния арбитражен съд при сдружение "Алианс за правно взаимодействие".
С частната жалба е направено оплакване за неправилност на обжалваното определение на районния съд, като искането е за неговата отмяна и за присъждане на разноските в производството. Частният жалбоподател се позовава на разрешението, дадено с Решение №40/29.06.2017г. на ВКС по т.д.№2448/2015г., I т.о., според което е допустимо гражданският съд да се произнесе по въпроса за нищожността на арбитражна клауза по предявен иск, с оглед правния интерес на ищеца от предявяване на такъв иск, като сочи, че колизията в уредената компетентност на държавния и на арбитражния съд относно произнасянето по недействителността на арбитражно споразумение, е разрешена и в чл.VI, ал.3 на Европейската конвенция за вътрешнотърговски арбитраж. Поддържа, че в случая е обосновал правния си интерес от предявяване на иска по чл.26, ал.1, т.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на арбитражната клауза по чл.18 от договора за паричен заем от 16.12.2014г. и произнасянето по този иск е преюдициално по отношение на исковете, основани на материалното правоотношение.
Ответникът по частната жалба "Долината на билките"ЕООД с.Кипилово, общ.Котел, е депозирал отговор, в който е оспорил жалбата със становище, че атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Сочи, че предявените от ищеца, сега частен жалбоподател, искове не са подсъдни на общия държавен съд на основание чл.7 и сл. ЗМТА и чл.19 ГПК, а арбитражният съд е компетентен сам да се произнесе по своята компетентност, съгласно чл.19, ал.1 ЗМТА.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.
ЯОС, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото приема следното:
Производството по гр.д.№521/2017г. по описа на Районен съд гр.Котел е образувано по исковата молба на Н.П.Р. ***, с която против дружеството "Долината на билките" ЕООД с.Кипилово са предявени няколко обективно съединени иска - по чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване за нищожна като накърняваща добрите нрави на арбитражна клауза по чл.18 от сключения между страните договор за заем от 16.12.2014г., иск по чл.240, ал.1 ЗЗД за връщане на част от заетата по договора сума в размер на 16 000 лв. и иск по чл.240, ал.2 ЗЗД за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 6 164.01 лв.
Нищожността на арбитражната клауза ищецът е обосновал с обстоятелството, че председател на посочения в арбитражната клауза Международен абритражен съд при "Алианс за правно взаимодействие", е съпругът на управителя на ответното дружество, като според ищеца включването на тази арбитражна клауза представлява злоупотреба с право от страна на ответното дружество и го поставя в по- благоприятно положение от това на ищеца, по този начин се накърняват принципите на морала и на добрите нрави, като се има предвид и невъзможността решенията на арбитражния съд да бъдат обжалвани, съгласно чл.45, ал.8 от Правилника на Международния арбитражен съд при "Алианс за правно взаимодействие".
С депозирания на 22.01.2018г. писмен отговор ответникът е направил отвод на съда на основание чл.7 и сл. от ЗМТА и чл.19 ГПК, основан на арбитражното споразумение.
С обжалваното Определение №133/07.06.2018г. РС - Котел е прекратил производството по делото и е постановил изпращане на делото за произнасяне по компетентност на Международния арбитражен съд при Сдружение "Алианс за правно взаимодействие". За да постанови този си акт, районният съд е приел, че страните са уговорили арбитражна клауза, която изключва компетентността на съда, а възражението на ищеца относно пристрастието на арбитражния съд, следва да се прецени от арбитражния съд.
Частната жалба е основателна.
Разпоредбата на чл.14 ГПК постановява подведомственост на всички граждански дела на съдилищата, с изключение на тези, които по силата на специални закони са предоставени на други органи. С чл.19 ГПК е предвидена възможност страните по имуществен спор да уговарят той да бъде решен от арбитражен съд.
Съобразно правното си естество, арбитражният договор представлява смесен институт, определен като процесуален договор. По своя фактически състав е договор и трябва да отговоря на изискванията за валидност на всяка сделка, вкл. специалните такива по ГПК и ЗМТА, които се поставят с оглед спецификата му относно форма, предмет и пр. Същевременно, правните му последици не се изчерпват с облигационните отношения между сключилите го страни, а се проявяват и в областта на процесуалното право. Преди всичко арбитражният договор е процесуална пречка страните по него да упражнят правото си на иск пред съда за защита на имуществени права по материалноправния договор или на извъндоговорно основание, тъй като по тяхна воля този спор се отнася за разглеждане пред арбитражен съд. За така посочената процесуална пречка за правото на иск съдът не следи служебно. При имуществен спор, тя се съобразява от съда само при позоваване от ответника на сключен арбитражен договор.
Произнасянето по действителността, съответно недействителността на сключено арбитражно споразумение, съгласно разпоредбите на чл.8, ал.1 и ал.2 и чл.19, ал.1 ЗМТА, е в компетентността и на съда, и на арбитражния съд. Ако съдът намери, че арбитражното споразумение е нищожно, изгубило силата си или не може да бъде изпълнено, делото пред него не се прекратява по заявено възражение за неподсъдност - чл.8, ал.1, изр.2 ЗМТА.
Съгласно ал.2 на чл.8