Решение № 435 от 26.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Пловдив, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20235330101881 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 52 от ЗЗО от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: 115576405, със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от **** **** *** *** К. Д., чрез пълномощника адв. Р. В. против Г. Е. М., с ЕГН: **********, с адрес: град П., ул. „С.“ № **, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 52 от ЗЗО.

В исковата молба се твърди, че на **** г. в *** ч. ответницата е посетила Отделение по спешна медицина УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, с оплаквания от *** в *** ****, съпроводено с *** и ***. След извършения преглед от дежурен лекар било установено, че диагностичната и лечебна цел на медицинската помощ не могат да бъдат постигнати в условия на извънболнична помощ и се налагало болнично диагностициране и лечение.

Ответницата била хоспитализирана на *** г. в *** ч. във **** **** по хирургия. Сочи се, че постъпила с диагноза „*** ***“ по Клинична пътека № *** „***************************“, с минимален болничен престой от три дни, чиито изисквания били посочени в Приложение № 17 А „Клинични пътеки“ към Национален рамков договор за медицинските дейности от 2018г.

Твърди се в исковата молба, че при постъпването си ответницата дала своето информирано съгласие. Съставена била история на заболяването /ИЗ/ № ***/***г. Били назначени и извършени лабораторни и образни изследвания и консултации.

При проведената сутрешна визитация от **** г. ответницата не била намерена в болничната стая и същата напуснала самоволно, без да уведоми дежурния екип.

Изписването било служебно на **** г. с окончателна диагноза „*******“.

Тъй като ответницата е била здравно неосигурена, по смисъла на Закона за здравното осигуряване и на основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО, следвало сама да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ, която възлизала на сумата от общо 752,20 лева.

1

Дължимата сума била определена съгласно действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнителни поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД , гр. Пловдив.

Ищецът изпратил покана за доброволно плащане до ответницата, която била върната в цялост с отбелязване, като непотърсена. Поради неплащане на дължимата сума от ответника, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 12754/2022 г. по описа на ПРС, 16 гр. състав. Заповедта била връчена по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящия иск в срока по чл. 415 от ГПК. Моли за уважаване на исковата претенция. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 02.09.2022г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищеца- адв. В. в писмени бележки.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от служебния защитник на ответника ***. Д. Х., с който се оспорва иска като неоснователен.

Сочи, че състоянието на ответницата било спешно и заплащането на медицинската помощ в тези случаи следвало да се извършва със средства от държавния и общински бюджет, а не от лицата на които е била предоставена медицинската помощ. Твърди, че ищецът основавал претенцията си въз основа на данни от неофициална справка от НАП за здравноосигурителен статус на физически лица. Справката се явявала частен документ и не съдържала подпис, не притежавала нито форма, нито материална доказателствена сила.

Справката не доказвала дали лицето е останало здравнонеосигурено и до изписването си от болничното заведение. Счита, че претенцията на ищеца е погасена по давност. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със Заповед № 6266/07.09.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 15689/2022г. по описа на Пловдивския районен съд, 16-ти гр. състав е разпоредено ответната страна Г. Е. М. да заплати на ищеца сумата от 752,20 лева , представляваща стойността на предоставена медицинска помощ по време на болничния престой, продължил от **** г. до *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда- 02.09.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25 лева, представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса.

Като писмени доказателства по делото са приобщени лист за преглед на пациент в КДБ/СО, направление за хоспитализация, декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични лечебни процедури, Епикриза, покана за доброволно плащане, върната в цялост, електронна справка от системата на НАП, писмо от ТД на НАП-П. относно здравноосигурителния статус на ответника, резултати от образнодиагностично изследване, резултати от клинична лаборатория, Заповед на ***. **** на лечебното заведение от **** г. и ценоразпис на платените услуги, предоставяни от ответника.

При анализа на доказателствената съвкупност, съдът намира от правна страна следното:

От анализа на приетите по делото писмени доказателства се установява, че на ***** г. в *** ч. ответницата е посетила Отделение по спешна медицина УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, с оплаквания от болки в **** ****, съпроводено с *** и ***. След извършения преглед от *** **** е установено, че се налага болнично диагностициране и 2 лечение. Ответницата е хоспитализирана на **** г. в *** ч. във *** клиника по ***.

Постъпила е с диагноза „**** ***“ по Клинична пътека № *** „*************“, с минимален болничен престой от три дни, чиито изисквания са посочени в Приложение № 17 А „Клинични пътеки“ към Национален рамков договор за медицинските дейности от 2018г.

Установява се от доказателствата по делото, че ответника към момента на хоспитализацията е бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не е възстановил по време на болничния си престой, продължил до деня на изписването му- *** г.

На ответника е оказана болнична помощ с изпълнение на алгоритъм по КП № *** „**** ***** *****“, с минимален болничен престой от три дни, чиито изисквания са посочени в Приложение № 17 А „Клинични пътеки“ към Национален рамков договор за медицинските дейности от 2018г.

При постъпването й е съставена История на заболяването № ***/**** г. Лечението е приключило, издадена е епикриза, в която са описани извършените медицински дейностипроцедури и изследвания, включени в диагностично-лечебния алгоритъм на КП № ***.

Пациентът е изписан от лечебното заведение на **** г.

Ищцовото болнично заведение е страна по Националния рамков договор за медицинските дейности към процесния период, като на ответника безспорно е оказана болнична помощ, включена в обхвата на медицинските дейности при задължителното здравно осигуряване, предвиден в чл. 45 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, които се заплащат от НЗОК. Към периода на предоставяне на медицинска помощ – от **** г. до **** г. ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, поради което на основание чл.

52 от ЗЗО следва да заплати оказаната му медицинска помощ по цени на съответното болнично заведение.

В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е издадена заповед за изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.

Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на вземането на ищеца по давност, тъй като заявлението е подадено преди изтичане на предвидени в закона 5-годишен давностен срок.

С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковата претенция изцяло, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълен размер. Същите се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за реалното им извършване- държавна такса в размер на 25 лева, ДТ за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лева, заплатено възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 400 лева, заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, както и ДТ в заповедното производство в размер на 25 лева, поради което заплащането им следва да се възложи в тежест на ответника.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Е. М., с ЕГН: **********, с адрес: град П., ул.

„С.“ № ** дължи на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: 115576405, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от *** **** *** **** 3

К. Д. сумата от 752,20 лева /седемстотин петдесет и два лева и двадесет стотинки/, представляваща стойността на предоставена медицинска помощ по време на болничния престой, продължил от **** г. до **** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда- 02.09.2022г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед № 6266/07.09.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 15689/2022г. по описа на Пловдивския районен съд, 16-ти гр. състав

ОСЪЖДА Г. Е. М., с ЕГН: **********, с адрес: град П., ул. „С.“ № ** да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: 115576405, със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от *** **** **** *** К. Д. сумата от 730 лева /седемстотин и тридесет лева/, представляваща направени по делото разноски, от които- заплатена държавна такса в размер на 25 лева, ДТ за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лева, заплатено възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 400 лева, заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/ - заплатена държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4