Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260012 от 04.10.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 4/2021
Вид
Решение № 260012
Подписан
04.10.2022
В сила
04.10.2022
Състав
НИКОЛИНКА НИКОЛОВА ПОПОВА, КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ НЕНЧЕВ, АЛБЕНА ГЕОРГИЕВА ПАЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12,б."а" · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл.8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл.67,ал.7,т.1 · Закон за държавния служител
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.142, ал.1,т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 142, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.188, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 46 · Закон за нормативните актове
  • чл.261 · Кодекс на труда
  • чл.6 · Конституция на Република България
  • чл. 9,ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

Р Е Ш Е Н И Е № 260012

Гр. Пазарджик 04.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен състав, в открито заседание на петнадесети септември, пред две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ПАЛОВА

НИКОЛИНКА ПОПОВА

Секретар Г. Младенова като разгледа докладваното от съдията Попова въззивно гражданско дело №4/2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба , подадена от Областна дирекция на МВР – Пазарджик , представлявана от директора старши комисар И.И. Т. чрез юрисконсулт

К. П. , с адрес ***, 4400, пл. „Съединение „ № 3 , срещу Решение №260209/05.11.2020 г. на Районен съд гр. Пазарджик постановено по гр.д. № 1889/2020 г. С посоченото решение, Пазарджишкият районен съд е осъдил Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик, да заплати на основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, във вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД, на Г.П.П. , ЕГН **********,***, дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден/нощен труд през периода от 31.07.2017 г. до 31.07.2020 г. в размер на 1166,38 лева, получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд с методиката в НСОРЗ, както и обезщетение за забава в размер на 128,36 лева, дължимо за периода от първо число след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на работното време до датата на подаване на исковата молба , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /05.08.2020 г./ , до окончателното изплащане и сторени съдебно- деловодни разноски и държавни такси.

С жалбата се излагат оплаквания от решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че основният спорен въпрос по делото е точното прилагане на закона и тълкуване на правните норми, относими към нормалната продължителност на нощния труд и заплащането на допълнителното възнаграждение за него на лицата, работещи по служебно правоотношение в системата на МВР с оглед приетото от съда, че е налице празнота в правната уредба, изразяваща се в липса на норма за преобразуване на часовете, положен нощен труд и налагащо запълването й с друга норма, регламентираща сходна материя.Заявява се, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането и работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи. Посочва също така, че в ЗМВР, в който се съдържа специалната уредба за правоотношението на ищеца по повод полагания от него труд, не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в размер на 0,25 лв. на отработен нощен час и ясно е определено как става установяването на положен извънреден труд, дължимостта на допълнителното възнаграждение на същия и компенсирането му по друг начин.

Навеждат се доводи, че за исковия период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. / от 02.08.2016 г. до отмяната й на 10.01.2020 г. / Поддържа , че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 ч. дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормална продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя е 8 ч. като посочва, че различието на двете уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на тези функции. Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се направените в производството разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.Не се сочат нови доказателства.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, подаден от адв.Т.П.А., пълномощник на ищеца. Оспорва се подадената въззивна жалба. Излагат се съображения.

Претендират се разноски.

Страните не се явяват в с.з, но чрез своите процесуални представители поддържат изложените доводи и възражения.

Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за разглеждане по същество.

Пазарджишкият окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази относимите към конкретния правен спор норми намира, че същото е правилно и законосъобразно.

В исковата молба ищецът Г.П.П. чрез адв. Т.А., е предявил срещу ОДМВР гр. Пазарджик ЕИК ********* с адрес : гр. Пазарджик, пл. „Съединение „ № 3 , искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1450,48 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 1225 часа нощен труд, положен от ищеца през периода 31.07.2017 г. до 31.07.2020 г. , както и обезщетение за забава в размер на 185,33 лева, дължимо за периода от първо число след изтичане на всеки тримесечен период ,ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд като „ полицай“ в ОДМВР – гр. Пазарджик по служебно правоотношение. Твърди също така, че през процесния период е изпълнявал служебните си задължения на смени / дневни и нощни / всяка от които с продължителност от 12 часа , съгласно утвърден от началника на РУ месечен график при сумарно отчитане на работното време. Твърди , че за исковия период положил общо 1225 часа нощен труд, който след преизчисляването му с коефициент 1,143 дава дължимост на негово възнаграждение в размер на 1450,00 лв. , но същото до момента не му е платено.

Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение.

Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.

По делото няма спор, че за периода от 31.07.2017 г. до 31.07.2020 г. ищецът е полагал труд като „полицай“ в ОДМВР гр. Пазарджик . Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител и приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта / 22. 00 – 06. 00 часа/, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, прието по делото като обективно и компетентно изготвено, се установява, че през периода от 31.07.2017 г. до 31.07.2020 г. ищецът е положил общо 938 часа нощен труд. Възнаграждението, което ищецът е получил за положения от него нощен труд през посочения период, е общо в размер на 396,50 лева. Размерът на положените часове нощен труд, приравнени към дневен труд с коефициент 1,143 за посочения период, е общо 1072 часа. Сумата на неначисленото и неизплатено възнаграждение на ищеца за приравнен към дневен, положен нощен труд за процесния период е общо в размер от 1166,38 лева. Обезщетението за забава за процесния период върху тази сума е общо в размер на 128,36 лева.

Оплакването на въззивника в жалбата се свежда до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.

Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Текстът на чл.3, ал.3 от приложимата към процесния случай Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. сочи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г./ отм./ изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 /чл.31, ал.2 от Наредбата/. Такава изрична разпоредба за преобразуване на часовете положен нощен труд липсва в Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. / обн. ДВ бр.

60/02.08.2016 г. в сила от 02.08.2016 г. / и в действаща за част от исковия период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. / обн. ДВ бр. 3/10.01.2020 г. в сила от 10.01.2020 г. /. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Същото разрешение се отнася и за служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Още повече, че ЗМВР съдържа изрична разпоредба-чл.188, ал. 2 ЗМВР, която предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.Следователно при наличие на посочената непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР и предвид препращането на чл.188,ал.2 от ЗМВР към КТ, следва субсидиарно да се приложи КТ и по специално чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е. приложим е коефициентът 1,143.

Съдът намира за неоснователни възраженията изложени във въззивната жалба , че липсата на регламентация в действащите Наредби от 2016 и 2020 г. не е непълнота в правната реграментация, а специален ред за такава регламентация. Прилагането на такъв подход би довело до лишаване на държавните служители в системата на МВР от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд, като по този начин би ги поставило в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудово правоотношение,които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл.67,ал.7,т.1 от ЗДСл и чл.261 от КТ.