Решение № 263481 от 28.05.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

София, 28.05.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на седми май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА при секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 1235/2019 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявен е иск от С.Б.Т., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв. И.Б., против „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК-*******, София, ул********, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД че С.Б.Т. не дължи на РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД сумата 30 000 лв. от общо предявени 80 446,44 лв. - главница по Договор за банков кредит № 120317/30.10.2006 г., ведно със законна лихва за периода от 29.03.2018 г. до изплащане на вземането, редовна лихва в размер 3597.75 евро за периода 05.06.2012 г. - 27.10.2013 г., наказателна лихва в размер 2178.69 евро за периода 05.06.2012 г. - 20.11.2013 г., комисионна за управление на кредита, съгласно Анекс № 2/29.12.2010 г. към договора за кредит в размер 144.54 евро за периода 05.12.2011 г. - 04.12.2012 г. и 2 730.63 лв. разноски по делото, тъй като ответникът е удовлетворил вземането си чрез издаване на заповед по чл. 417 ГПК, без да е настъпила предсрочна изискуемост на дълга и поради изтекла погасителна давност.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че с Договор за банков кредит № 120317/30.10.2006 г. П.В.К., като физическо лице и като едноличен търговец с фирма „П.К.-Т.“, се е задължила към ответника да заплати сумата 60 000 евро с краен срок на погасяване на кредита - 25.10.2016 г. Ищецът категорично заявява, че не е страна по този договор.

С Анекс № 1 от 30.11.2009 г., сключен между длъжника „П.К.-Т.“ и Банката е продължен крайният срок за погасяване на кредита - 05.11.2016 г., като по този Анекс ищецът отново заявява, че не страна.

Ищецът твърди, че с договор за поръчителство от

31.01.2011 г. се е задължил в качеството си на поръчител по процесния договор за банков кредит, който е погасен по давност на 31.01.2016 г. , тъй като към него не е предявено никакво валидно искане.

Въз основа на подадено от Банката – ответник заявление от 21.11.2013 г. по ч.гр.д. № 48505/2013 г., до СРС, 39 с-в, в нейна полза съдът е издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за сумата 32 954.12 евро, главница по горецитирания договор за банков кредит, ведно със законна лихва за периода от 21.11.2013 г. до изплащане на вземането, редовна лихва в размер 3597.75 евро за периода 05.06.2012 г. - 27.10.2013 г., наказателна лихва в размер на 2178.69 евро за периода 05.06.2012 г. - 20.11.2013 г., комисионна за управление на кредита, съгласно Анекс № 2 от 29.12.2010 г. към договора за кредит в размер 144,54 евро за периода 05.12.2011 г. - 04.12.2012 г. и 2 730,63 лв. разноски по делото, от които 1 520,63 лв. държавна такса и 1 210 възнаграждение за юрисконсулт. Според ищеца в заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение е посочено неправилно, че поръчителят е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с писмо, изх. № 001-85077, а от самото приложено писмо се установява, че то не е достигнало до адресата.

По – нататък Т. заявява, че, съгласно договора за кредит - т. 10.1 и договора за поръчителство - т.3.2, всички уведомления се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка или с телеграма достигнат до адресата, което не е извършено и, както бе посочено по – горе, приложеното и сочено, като получено от него писмо № 001-85077 не е достигнало до него и той не е получавал и не е уведомяван за предсрочната изискуемост на вземането на Банката.

Позовава се на изтекла на 28.10.2016 г. по отношение на него, в качеството му на поръчител, погасителна давност за лихвите, съгласно чл. 111, б“в“ ЗЗД, тъй като не са извършвани никакви изпълнителни действия срещу него, а единствено те могат да прекъснат погасителната давност.

Ищецът заявява, че случайно е научил за образуваното срещу него през 2014 г. изпълнително дело, не е уведомен, не му е връчена покана за доброволно изпълнение и няма информация при кой ЧСИ то е образувано.

В тази връзка моли съда да постанови решение с което да се признае за установено по отношение на ответника, че той не му дължи посочените суми, за които по ч.гр.д. № 48505/2013 г., до СРС, 39 с-в са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, пред вид факта, че за вземането – с лихви и разноски, не е настъпила предсрочна изискуемост на дълга. Претендира разноски.

Поискал е допускане на писмени доказателства.

По същество моли съда да уважи иска, като основателен и доказан.

Ответникът „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“

ЕАД оспорва исковете, като недопустими, неоснователни и недоказани. Претендира разноски и ю.к. възнаграждение.

На първо място заявява, че към настоящия момент задължението е погасено и за ищеца не съществува правен интерес от водене на настоящото производство, поради което искът следва да бъде прекратен, като недопустим.

Не оспорва, че във основа на подадено от него Заявление от 21.11.2013 г. е образувано ч.гр.д. № 48505/2013 г., СРС, 39 с-в в негова полза са издадени Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство № 77/2014 г. по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на КЧСИ.

Заявява, че Заповедта за изпълнение е стабилизирана и се ползва със сила на пресъдено нещо досежно отговорността на задължените по нея лица, включително тази на ищеца, поради което и всички негови оплаквания за ненадлежно оформена обратна разписка към писмото за уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията се явяват неоснователни и преклудирани.

На следващо място заявява, че, освен качеството поръчител, ищецът има и качеството ипотекарен длъжник, тъй като е учредил ипотека върху свой недвижим имот за обезпечаване на вземането на Банката към кредитополучателката.

Навежда твърдения, че вземането на банката спрямо ищеца не е погасено по давност, тъй като в настоящия случай кредиторът – Банката, не само не е бездействал /за да бъде приложен институтът на давността/, а напротив – предприел е действия за събиране на вземането, в резултат на които то е събрано и изпълнителното производство е прекратено, а образуването на изпълнителното производство прекъсва давността.

Намира, че оспорването от длъжника, основано на факти и обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането следва да се извърши с възражение по чл. 414 или чл. 423 ГПК, а не с иск по чл. 424 или чл. 439 ГПК, а в настоящия случай ищецът не е подал възражение по чл. 414 ГПК, което е довело до стабилизиране спрямо него на заповедта за незабавно изпълнение.

Представил е писмени доказателства. Поискал е назначаване на експертиза.

В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, с присъждане на разноски. Възразил е досежно размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцовата страна.

Съдът, като разгледа представените и събрани в хода на настоящото дело доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства се установи, а и не се спори досежно тези обстоятелства, че с Договор за банков кредит

№ 120317/30.10.2006 г. ищцовото дружество е предоставило на П.В.К., действаща като едноличен търговец с фирма „П.К.-Т.“, сумата 60 000 евро за закупуване на магазин № 2, находящ се в София, м. Бояна, ул. ********, нова адрес ,л. ********, с площ 55,12 кв.м., с краен срок на погасяване на кредита 25.10.2016 г.

Не се спори, че кредитът е усвоен в срока, посочен в него.

От събраните по делото доказателства се установява също, че с нотариален акт № 156, т. VII, рег. 28914, нот.д. № 1159/2006 г. на 02.11.2006 г. ищецът и кредитополучателката „П.К.-Т.“ учредили в полза на Банката – кредитодателза обезпечаване на сключения договор за банков кредитипотека върху собствения си недвижим имот, а именно: магазин № 2, находящ се в София, м. Бояна, ул. ********, нова адрес ,л. ********, с площ 55,12 кв.м.

Установява се безспорно също, че с Анекс № 1/30.11.2009 г., сключен между длъжника „П.К.-Т.“ и Банката, крайният срок за погасяване на кредита - е продължен до 05.11.2016 г.

На 31.01.2011 г. е сключен договор за поръчителство от страна на ищеца С.Т., като поръчителят неотменимо и безусловно се е задължил за всички задължения на кредитополучателя – главница, лихви и разноски при условията на солидарна отговорност.

Доказа се също, че, поради настъпила предсрочна изискуемост по отношение на кредита, Банката – ответник е подала заявление по чл. 417 ГПК, образувано е било ч.гр.д. № 48505/2013 г., СРС, 39 с-в и на 20.12.2013 г. в полза на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД са издадени Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист солидарно срегщу „П.К.-Т.“ и С.Б.Т., за сумите: 32 954,12 евро - главница по Договор за банков кредит № 120317/30.10.2006 г., ведно със законна лихва за периода от 29.03.2018 г. до изплащане на вземането, редовна лихва в размер 3597,75 евро за периода 05.06.2012 г. - 27.10.2013 г., наказателна лихва в размер 2178,69 евро за периода 05.06.2012 г. - 20.11.2013 г., комисионна за управление на кредита, съгласно Анекс № 2/29.12.2010 г. към договора за кредит в размер 144,54 евро за периода 05.12.2011 г. - 04.12.2012 г. и 2 730,63 лв. разноски по делото.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 77/2014 г. по описа на ЧСИ Г.Д., Рег. № 781 на КЧСИ, което понастоящем е прекратено, тъй като сумите, предмет на изпълнителния лист, са събрани.

Във връзка с направените от ответната страна оспорвания на предявената претенция, съдът назначи съдебно

– икономическа експертиза.

Вещото лице е изготвило заключението си на базата на намиращите се в делото доказателства и след проверка на Извлечение от сметка в евро с IBAN ***ичен търговец с фирма „П.К.-Т.” за периода от 30.10.2006 г. до 29.03.2013 г. и Справка за извършени погасявания по Договор за банков кредит № 120317/30.10.2006 г., сключен между „Райфайзенбанк България” ЕАД и ЕТ „П.К.-Т.” към 30.10.2016 г., и е отговорило на следните въпроси: - Погасено ли е задължението по Договор за банков кредит № 120317 от 30.10.2006 г., Анекс № 1/30.11.2009 г., Анекс № 2/29.12.2010 г., Анекс № 3/31.01.2011 г. и Договор за поръчителство от 31.01.2011 г. към Договора, кога и какъв е размерът на постъпилата сума? И - Постъпилата сума доброволно ли е погасена, от кое от задължените лица или от публична продан на недвижим имот?

Според експерта, от представената от банката Справка за извършени погасявания по Договор за банков кредит № 120317/30.10.2006 г., се установява, че за погасяване на задълженията по Договор за банков кредит № 120317/30.10.2006 г. са осчетоводени постъпили суми, с наредител ЧСИ Г.Д..

Тези суми са заплатени на четири вноски, съответно: две на 11.09.2014 г. - 7 996,27 лв. и 29 520,00 лв., една на 25.09.2014 г. - 5 822,17 лв. и една на 25.10.2017 г. – 55 203,88 лв.

От общо постъпила сума в размер

98 542,32 лв., получена в резултат на извършена публична продан на два недвижими имота: - магазин № 2, находящ се в гр. София, местността Бояна, ул. „Ал. Ваташки“ № 25, нов адрес: ул. „********и - апартамент № 78, находящ се в гр. София, ж.к. „********, са платени сумите 90 546,05 лв. - 43 317,20 евро с левова равностойност 84 721,08 лв. и 5 824,97 лв., за погасяване на изискуема главница и начислена законна лихва, /11.09.2014 г./, изискуема комисиона за управление, начислена законна лихва и съдебни разноски /25.0.2014 г./ и изискуема главница, изискуеми лихви, начислена законна лихва, просрочена застрахователна премия, съдебни разноски и ЮКВ /25.10.2017 г./.

В Банката е отразено, че дългът към 27.11.2020 г. /дата на последната проверка при ищцовото дружество/, е 400,00 лв. – съдебни разноски, представляващи внесен депозит за съдебно – счетоводна експертиза.

Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства и съдебно – счетоводна експертиза.