Решение № 334 от 07.05.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Казанлък, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20265510100512 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано от Г. С. Б., ЕГН ********** против „А.С.В." ЕАД, ЕИК ********.

Правно основание: чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10, вр. чл.19 от ЗПК.

Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че на ******** г. между него и „********************", ЕИК ******** е сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS-******** за сумата от 12 000 лв. за срок от 96 месеца с предвидена застрахователна премия в размер на 4 320 лв., както и такса „ангажимент" от 420,00 лв., която допълвала главницата, т.е. реално получената сума била 11 580 лв. В Договора бил посочен размер на ГПР от 17,36 %, а лихвеният процент възлизал на 14,98 %. Сборът на общата стойност на плащанията - 24 926,40 лв., а всяка една погасителна вноска - 263,65 лв.

Сочи, че чл. 7, ал. 3 от ГПК предвиждал изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

В Договора за кредит бил посочен процент на ГПР в размер на 17,36 %, формално било изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, като този размер не надвишавал максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този ГПР обаче не отразявал действителния такъв, тъй като не включвал част от разходите за кредита, а именно - таксата за оценка на риска и застрахователната премия, които се считали част от общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК. По този начин кредитодателят заобиколил нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е 1 посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР следвало да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът. Договорът за кредит не отговарял на изискванията на чл.

11, ал. 1, т.10 от ЗПК, същият бил недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като в него липсвал действителният процент на ГПР. Нарушена била и императивната норма на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, регламентираща, че при забава на потребителя кредиторът

Сочи, че след справка за изчисляване на действителния размер на ГПР в Интернет страницата на calculator.bg било видно, че посоченият в Договора размер на ГПР не съответствал на истинския такъв - 24,75 %. В подкрепа на аргументите - Решение № 22 от 27.01.2025 г. на PC - О. по ГД № 733/2024 г.

Моли съда да постанови решение, с което да обяви Договор за потребителски паричен кредит PLUS-******** от ******** г., сключен между Г. С. Б., ЕГН ********** и „********************" с ЕИК ********, за нищожен поради противоречието му с императивните норми на ЗЗД и ЗЗП и наличието на неравноправни клаузи.

Претендира адвокатски хонорар в размер на 600,00 евро, както и сторените държавни такси.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответното дружество „А.С.В." ЕАД.

Сочи,че на ******* г., между първоначалният кредитор на вземането и „А.С.В.“ ЕАД бил сключен договор за цесия, по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера „А.С.В.“ ЕАД портфолио с необслужвани кредити, описани и подробно индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от Договора за цесия, включително и процесното вземане. Не оспорва настъпилото въз основа на договора за цесия частно правоприемство от страна на „А.С.В.“ ЕАД.

Счита искова молба за допустима, но неоснователна и недоказана.

Оспорва като неоснователно твърдението на ищеца за неправилно и подвеждащо отразен размер на ГПР. Годишно оскъпяване на кредита било законосъобразно изчислено в съответствие с изискванията на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК. При изчисление на ГПР по кредита бил взет предвид пълният размер на главницата и всички разходи по кредита. В ЗПК не било посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те били нормативно залегнали. Посочва съдебно практика. В договора било ясно и недвусмислено посочено, с фиксирани, неподлежащи на промяна суми, какъв конкретен заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, какви допълнителни услуги има към договора, нямало неяснота каква сума следва да върне длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения ГПР.

Неправилно посочен ГПР било основание само за прилагане на чл. 19, ал. 5 ЗПК и обявяване на клаузата за нищожна и след като има специална последица, не се прилагала последицата по чл. 23 ЗПК за обявяване на целия договор за недействителен.

Кредитополучателят имал ясна и точна

2 представа за икономическите последици от договора, както и за сумите подлежащи на връщане към кредитора. По въпроса дали е налице е налице неравноправна клауза в договора за банков кредит, била формирана константна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК.

Посочва конкретна съдебна практика.

Счита, че не била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, тъй като ГПР бил посочен в договора и приложенията към него. Същият не превишавал размера по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което не правил договора недействителен. В ГПР не следвало да се включват допълнителните незадължителни услуги по договора, каквато била именно застрахователната премия.

Уговорената възнаградителна лихва не противоречала на добрите нрави, а кредиторът не е начислявал други такси по кредита. Същата била ясно посочена и оставала непроменена за целия срок на договора. В сключения договор за кредит бил посочен и начина на изчисляването й. Лихвата била ясно формулирана към датата на сключване на договора, поради което разпоредбата отговаряла на законовите изисквания и не била неравноправна.

Моли съда да отхвърли изцяло предявения от Г. С. Б., ЕГН ********** иск за прогласяване на процесния договор или отделни негови разпоредби за нищожни.

В случай, че съдът уважи исковете на ищеца, прави възражение за прекомерност на претендираните разноски с оглед на правната и фактическа сложност на делото.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-******** от ******** г., „********************“ е отпуснало кредит на ищеца в размер на 12 000,00 лв. за срок от 96 месеца.

Договорът е сключен при ГПР от 17,36 % и фиксиран ГЛП от 14,98 %.

Отбелязано е още, че ищецът дължи застрахователна премия в размер на 4320,00 лв. и такса ангажимент в размер на 420,00 лв. Съгласно чл. 2 от цитирания договор е посочено, че ищецът получава и кредит за покупка на застраховка „Защита на плащанията“, който ще бъде платен директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат. Също така е уточнено, че застрахователната премия от 4320,00 лв. е разделена на равен брой вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска по кредита.

Отбелязано е, че ищецът заплаща и такса ангажимент, която се удържа от кредитора, при усвояване на кредита и е свързана със сключване на договора от страна на кредитора при фиксиран лихвен процент.

В приложения СЕФ – в Част 2, т. 2 е посочено, че потребителят следва да получи сумата от 11580,00 лв., след удържане на такса ангажимент от 420,00 лв., а в т. 6 е посочено, че общата сума, която ищецът следва да заплати 3 на кредитора е в размер на 24926,40 лв., при посочен по-надолу ГПР от 17,36 % и фиксиран лихвен процент от 14,98 %, което не отговаря на общата сума за връщане по кредита. Отделно от това в Част 3 „Разходи по кредита“ – т. 3 е посочено, че за получаване на кредита или за сключването му при предложените условия, не се изисква задължително сключване на договор за застраховка или на друг договор за услуга, а в действителност такива за сключени – по приложените по делото Сертификат № PLUS-******** и Сертификат CARD-********.

Горните обстоятелства се установяват от приетите като доказателства документи – Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-******** от ******** г., сключен с „********************“, въпросник за застраховане, сертификати за застраховка и общи условия, декларация за предоставяне на лични данни и условия за обработката им, стандартен европейски формуляр (СЕФ).

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Представените по делото доказателства дават основание за извода, че страните са във валидно кредитно правоотношение, възникнало въз основа на сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-******** от ******** г. за сумата от 12 000,00 лв.

Ищецът безспорно доказа, че в замяна на отпуснатия кредит от 12 000,00 лв. следва да върне на ответното дружество сумата от 24926,40 лв., в резултат на което се установява, че посоченият е договора ГПР не е действителен и не отговаря на посочените 17,36 %.

Съдът намира, че още с представения на ищеца СЕФ за запознаване и приемане, той е въведен в заблуждение относно действителното фактическо положение, тъй като от една страна ищецът кандидатства за сумата от 12 000,00 лв., следва да върне 24926,40 лв., при посочен ГПР от 17,36 % и фиксирана лихва от 14,98 %, а от друга страна - за получаване на кредита или за сключването му при предложените условия, не се изисква задължително сключване на договор за застраховка или на друг договор за услуга. Тази първоначална информация не само, че не отговаря на обективната действителност, предвид съдържанието на предоставения на ищеца СЕФ за запознаване, но и противоречи на твърденията на ответното дружество в настоящото производство. В отговора на исковата си молба е отбелязано, че в ГПР не следва да се включват допълнителните незадължителни услуги по договора, каквато именно е застрахователната. В инкорпорирания в договора за кредит погасителен план са отразени само 94 броя вноски в размер на 259,65 лв. месечно, без посочване на дължимата вноска по главница и лихва, респ. по застрахователната премия за целия период на договора.

Настоящият състав счита, че застрахователната премия неправилно е включена към общия размер на отпуснатия кредит, вместо към размера на разходите по кредита. Видно е, че в информацията за потребителския кредит 4 всички предоставени данни са с включена застраховка, като кредиторът предварително е знаел размера на застрахователната премия. От СЕФ безспорно се установява, че условията на кредита включват застраховка, доколкото не е дадена информация за условията на незастрахован кредит.

Доколкото от формуляра е видно, че застраховането е условие за конкретния кредит, то премията би следвало да е разход, а не част от отпусканата сума. В процесния договор е посочено, че застрахователната премия се превежда директно по сметка на застрахователя и в нито един момент сумата не е била на разположение на потребителя, т.е. ищецът не е имал възможност да реши дали да усвои сумата като част от отпуснатия кредит или да я заплати в полза на застрахователя. Въпреки това, потребителят в нито един момент не е имал достъп до сумата от 4320,00 лв., а същата е включена в общия размер на главницата по кредита. С оглед характера на сумата от 4320,00 лв. следва да се приеме, че същата представлява разход по кредита и като такъв следва да е включена в общия размер на ГПР. При включване на застрахователната премия в ГПР размерът му би надвишил законово допустимия такъв размер, а дори да не го надвиши – то посоченият в договора за кредит ГПР не отговаря на действителния такъв по него.