Решение № 262327 от 12.07.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 14224/2019
- Вид
- Решение № 262327
- Подписан
- 12.07.2022
- В сила
- 12.07.2022
- Състав
- АЛБЕНА КИРИЛОВА АЛЕКСАНДРОВА, ИРИНА СТОЕВА СТОЕВА, ТАНЯ КАЛОЯНОВА ОРЕШАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1, изр.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139 · Закон за енергетиката
- чл.139, ал.3, т.4 · Закон за енергетиката
- чл.139б · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.155, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
- чл.111, ал.1, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1, пр.1 · Закон за защита на потребителите
Р Е Ш Е Н И Е гр.С., 12.07.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на двадесет и трети февруари през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА мл.с. ИРИНА СТОЕВА при секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 14224 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 178374 от 29.07.2019 г. СРС, 42 с-в, по гр.д.№ 76903/2018 г. е признал за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД по отношение на Н.Й.Т., че съществува вземане на „Т.С.“ ЕАД в размер на 355,09 лв.- главница за топлинна енергия за периода 07.07.2015 г.-30.04.2016 г.; 52,26 лв.-мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2016 г.-24.07.2018 г.; 23,85 лв.-сума за дялово разпределение; 0,09 лв.-мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска-07.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 51930/2018 г. по описа на СРС, 42 с-в, като е отхвърлил иска, предявен от „Т.С.“ ЕАД против Н.Й.Т. в частта за разликата над 355,09 лв. до пълния претендиран размер от 472,52 лв. за главница.Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Н.Й.Т. в частта, с която са уважени исковете срещу него с оплаквания, че в тази част решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че част от процесните задължения не са погасени по давност и че ответникът е потребител на топлинна енергия като задължено лице по фактури, които са издадени на друго име и не са претендирани от него преди завеждане на иска.Неправилно съдът е приел, че той е едноличен собственик на имота за целия процесен период.Твърди, че видно от представения изричен отчет от 02.10.2018 г. е установено нулево потребление в имота и въз основа на направена корекция в размер на 60 лв. ведно с такса за отчет на обща стойност 71 лв. е заплатено цялото задължение.Излага доводи за липса на облигационно отношение между него и ищеца за доставка на топлинна енергия, а по отношение на мораторните лихви твърди, че не е бил поставен в забава, като излага доводи за нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ за продажба на топлинна енергия на основание чл.146, ал.1, пр.1 ЗЗП като неравноправни.Поддържа становище, че липсва основание за заплащане на услугата за дялово разпределение в полза на ищеца.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност.
Ответникът по въззивната жалба-„Т.С.“ ЕАД оспорва същата, без да излага конкретни доводи.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-С.” АД твърди, че на 07.08.2018 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Н.Й.Т. за сумата от 472,52 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот-апартамент № 80, находящ се в гр.С., жк „********аб.№ 346712 за периода м.07.2015 г.-м.04.2016 г., 52,26 лв.-лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2016 г.-24.07.2018 г., сумата от 23,85 лв. за разпределение на топлинната енергия за периода м.07.2015 г.-м.04.2016 г. и 0,09 лв.-лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 24.07.2018 г. със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.Твърди, че длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по ч.гр.д.№ 51930/2018 г. на СРС, 42 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането.Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.С., които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 3Е и спрямо него са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.С., одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на КЕВР, в сила от 14.03.2014 г., както и ОУ, одобрени с решение № ОУ-1/26.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.В раздел XI от ОУ от 2014 г., чл.33, ал.1 от ОУ от 2014 г. е посочено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Твърди, че от 12.03.2014 г. дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за топлинна енергия в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи.Ответникът е ползвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задълженията си.Съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а.Сградата, в която се намира имотът на ответницата, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.с.” ЕООД.За предоставената услуга дялово разпределение клиентите дължат суми за разпределение на топлинна енергия към топлопреносното предприятие съгласно чл.61 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. и чл.36, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 472,52 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот-апартамент № 80, находящ се в гр.С., жк „********аб.№ 346712 за периода м.07.2015 г.-м.04.2016 г., 52,26 лв.-лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2016 г.-24.07.2018 г., сумата от 23,85 лв. за разпределение на топлинната енергия за периода м.07.2015 г.-м.04.2016 г. и 0,09 лв.-лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 24.07.2018 г. със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.
Със заявление вх.№ 3062636/07.08.2018 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Н.Й.Т. за процесните суми.На 23.08.2018 г. СРС, 42 с-в, по ч.гр.д.№ 51930/18 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 05.11.2018 г.Исковата молба е подадена на 04.12.2018 г. /в срока по чл.415 ГПК/.
Видно от протокол от 25.10.2001 г. ОС на етажните собственици в сградата, находяща се в гр.С., жк „********е взело решение за сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата индивидуално разпределение на топлинната енергия.
На 12.07.2002 г. е подписан договор между ЕС на адрес-гр.С., жк и жк „********и „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата индивидуално разпределение на топлинната енергия.
Представено е удостоверение на ГИС-С. в уверение на това, че настоящ адрес *** се отнася за 18-етажна жилищна сграда, нанесена с пл.№ 1563 в к.л. 495 по плана на гр.С., кв.****, м. „Жилищна група Мотописта 1 част“, ул. „Родопски извор“, р-н „Красно село“.
Видно от постановление за възлагане на недвижим имот, придобит от публична продажба по изп.д.№ 20147880400189 на ЧСИ М.К., влязло в сила на 07.07.2015 г. на Н.Й.Т. е възложен апартамент-мезонет № 80, находящ се в гр.С., жк „Красно село“, кв. „*****“, в сградата на *****вход единствен.
Видно от постановление за налагане на възбрана по изп.д.№ 20168050403914 ЧСИ С.Х.е наложила възбрана върху ½ ид.част от апартамент № 80 в гр.С., жк „Красно село“, кв. „*****“, *****вход единствен, собственост на длъжника Н.Й.Т..
Представени са фискални бонове за извършени плащания по фактури, издадени за периода м.05.2016 г.-м.12.2016 г., както и на сума от 2,60 лв. по фактура от 30.04.2016 г. за аб.№ 346712.
Представен е и протокол за допълнителен отчет от
27.05.2016 г. за аб.№ 346712 с абонат Н.Й.Т. и от 02.10.2018 г. за корекция на стойност 71 лв. с фискален бон за заплащане на сумата.
От заключението на приетата пред СРС техническа експертиза на вещото лице М.Т.е установено, че блокът, в който се намира процесния имот, е захранван от две абонатни станции /АС/.Технологичните разходи са извадени от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция и са за сметка на топлофикационното дружество.Общият топломер в АС е преминал първоначални и последващи проверки.Според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР за исковия период в процесния имот има 5 бр. радиатори с ИРРО и 1 бр. лира в банята без ИРРО.Сумата за топлинна енергия за процесния период възлиза на 488,09 лв. без предишни просрочени или неплатени сметки, без изравнявания за периоди извън процесния период и без суми за дялово разпределение и лихви.Сумите за топлинна енергия на имота са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката-Наредба № 16-334/2007 г.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Л.Б. е установено, че на 18.12.2015 г. ответникът е погасил главница за процесния период в размер на 133,00 лв. по фактура № **********/30.07.2015 г. за 57,00 лв. и фактура № **********/30.08.2015 г. за 76,00 лв., като към 27.05.2018 г. няма данни за извършени други плащания от ответника, които да погасяват задължение от исковия период за процесния апартамент.Сумата за дялово разпределение за процесния период възлиза на 23,85 лв.Размерът на мораторната лихва върху претенцията за главница за топлинна енергия е 71,48 лв., а върху главницата за дялово разпределение-6,21 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния имот за периода 07.07.2014 г.-30.04.2016 г. в качеството му на собственик по силата на влязло в сила постановление за възлагане на имота.По отношение на размера на доставената топлинна енергия съдът е кредитирал заключението на приетата по делото техническа експертиза, като е съобразил данните за извършени плащания съгласно заключението на ССчЕ и е уважил исковете за главница за сумата от 355,09 лв. за топлинна енергия за отопление и за сумата от 23,85 лв. за услугата дялово разпределение.Възражението за погасителна давност е отхвърлено като неоснователно, като е съобразил падежа по общата фактура, издадена след края на отоплителния сезон.Съдът е приел за неоснователен и доводът на ответника за наличие на неравноправна клауза в ОУ за продажба на топлинна енергия от 2014 г. и е уважил исковете за мораторна лихва върху претендираните главници съответно за сумата от 52,26 лв. и 0,09 лв.
Разпечатката съдържа 27 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/622841be-b1d8-4ac5-ada0-83d77b7991b5