Акт от 07.10.2019, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- 1444/2019
- Подписан
- 07.10.2019
- В сила
- 30.10.2019
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
Р Е Ш Е Н И Е
7.10.2019г. номер .................. град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ РАЙОНЕН СЪД
На двадесет и пети септември
Шести наказателен състав година
2019
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ
Секретар: ЖУЛИЯНА ЦАНЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ
НАХ дело номер 1444 по описа за 2019 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление №** от 03.11.2016г. Директорът н.О.д.п.б.н.х. *** е наложил на основание чл.48 ал.1 от ЗХ, във вр. с чл.53 от ЗАНН на П.В. П. с ЕГН ********** *** в качеството й на продавач-консултант в павилион за търговия с храни, стопанисван от ЕТ“***.“, административно наказание глоба в размер на 500 лв.
Недоволна от издаденото наказателно постановление е останала жалбоподателката П.В. П., която го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като неправилно и незаконосъобразно.
Същата се явява в съдебно заседание, като навежда доводи, че павилионът за търговия с храни се стопанисва от нея, много хора работели там и при извършването на проверкара е била в почивка. Жалбоподателката не оспорва факта, че в търговския обект са били намерени стоки с изтекъл срок на годност, но според нея глобата от 500 лева е несъразмерна с нейната вина, тъй като нарушението е било извършено за първи път.
За въззиваемата страна О.д.п.б.н.х. ***, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №*** от 01.09.2016г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 26.08.2016г. при извършена проверка на павилион за търговия с храни, стопанисван от ЕТ“***.“*** -пазара, *** №***/19.11.2014г. и рег.№*** се установило, че в обекта се предлагали храни: млечен шоколад с алпийско мляко, стафиди и лешници, опаковки по 100 гр. с партида ***със срок на годност 31.07.2016г. – 2 броя; млечен шоколад с алпийско мляко и цели лешници с нечетлива информация за срока на годност, опаковки по 100 грама – 1 брой.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител П.Д.М. и свидетеля И.И. Б., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства- молба от жалбоподателя П. до Директора на ***с вх.№***/01.07.2019г.; писмо с изх***02.07.2019г. от
Директора на ОДБХ П. до жалбоподателя П.; покана за доброволно изпълнение от Директора на ОДБХ-П.; заверено копие от пощенски плик от изпратено НП №**/03.11.2016г.; заверено копие на известие за доставяне на Български пощи; възражение по акт №*** с вх.№***/07.09.2016г. от В. П., адресирано до Директора на ОДБХ-П. и писмо с вх.№***10.09.2019г. от Директора на ОДБХ-П. ведно с Приемо-предавателен протокол по чл.8 от Инструкция за осъществяване на взаимодействие между НАП и ОДБХ с вх.№***/21.02.2017г. на НАП-ТД В.Т., офис П.. От показанията на актосъставителя М. се установява, че на 26.08.2016г. е била извършена проверка в павилион за търговия с храни, при която са били установени шоколадови изделия с изтекъл срок на годност. Според актосъставителят проверката е била извършена под формата на периодичен контрол, тъй като всички търговски предприятия в зависимост от категорията им подлежат на такъв контрол през определен период от време. От показанията на свидетеля И. Б. се установява, че същата е била свидетел при констатиране на административното нарушение, изразяващо се в наличието на различни видове млечен шоколад с изтекъл срок на годност в търговския обект, и при съставяне на акта за административно нарушение. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя М. и свидетеля Б., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях съхранение и продажба на храни с изтекъл срок на годност. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя П.В. П. в нарушение, което не е извършила.
При така приетото за установено от фактическа страна административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателката П. П., е извършила нарушение по чл.20, ал.1, т.1 от ЗХ. Съобразно разпоредбата на чл. 20, ал.1, т.1 от ЗХ, заради чието нарушаване е ангажирана отговорността на жалбоподателката, не се разрешава пускането на пазара на храна, която не е безопасна за консумация от потребителите. Последното понятие е дефинирано в §1, т.67 от ДР на ЗХ „храна, която не е безопасна за консумация от потребителите" е храна, която уврежда или може да увреди здравето на хората или е негодна за консумация, като при определянето и като такава трябва да се вземат предвид: а) условията на нормалната и употреба от и на всеки етап от производството, преработката и предлагането на храната; б) информацията, предоставена на потребителите, включително информацията на етикета или друга общодостъпна за потребителя информация за предпазване от специфични вредни за здравето ефекти на определена храна или група храни. Доколкото в така цитираната дефиниция алтернативно е предвидено, че и негодната храна, т.е тази с изтекла годност е такава, която не е безопасна за консумация от потребителите, то съдът счита че правната квалификация на деянието е правилно определена и нарушението е индивидуализирано, тъй като в обстоятелствената част на Акта именно негодността на посочените хранителни продукти е посочена като основание за съставянето му. Последното понятие е дефинирано в §1, т.34 от ДР на ЗХ, "негодна храна за консумация от човека" е храна, която е неподходяща за употреба според нейното предназначение вследствие на замърсяване, микробиологични промени, развала, изтекъл срок на трайност или нарушена цялост на опаковката. А според легалното определение на §1, т.53 от ДР на ЗХ, "пускане на пазара" е притежание с цел продажба, включително предлагането за продажба, или всяка друга форма на прехвърляне, независимо дали срещу заплащане или не, както и самата продажба, дистрибуция и другите форми на прехвърляне на храните.
Съгласно чл. 24 от Регламент на ЕС № 1169 понятията "срок на минимална трайност " и "срок на годност" при храните, което от микробиологична гледна точка са бързо развалящи се и по тази причина след кратък период от време могат да представляват непосредствена опасност за човешкото здраве, срокът на минимална трайност се заменя със срок на годност. В приложение 10, т.2 б."а" и "б"-срокът се посочва от думите"използвай преди".
Жалбоподателката П. П. не оспорва факта, че в търговския обект, в който работи са се намирали шоколадови изделия с изтекъл срок на годност. В случая между страните има спор по спазване на процедурата от административно-наказващия орган досежно съставянето на Акта в присъствието на нарушителя съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН; връчване на наказателното постановление при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН; относно правилното определяне на нарушената законова разпоредба; правилното приложение на материалния закон досежно преценка на случая като маловажен.
По отношение на Акта за установяване на административно нарушение съдът счита, че същият е съставен в изпълнение на законовите разпоредби, като същият съдържа всички регламентирани реквизити, предвидени в чл. 42 от ЗАНН. Съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Съгласно ал.2 от същата разпоредба, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. В настоящия случай видно от Акта, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, в разписката, представляваща неразделна част от него, жалбоподателката П. П. е подписала същото, с което е удостоверила получаването му на дата 01.09.2016г. Освен това в полето за възражения срещу Акта последната не е обективирала никакви възражения. От изложеното следва, че АУАН-а е съставен в присъствие на нарушителя, посочен в него, който го е подписал и му е станало известно правото да подаде възражение в тридневен срок от получаването му.
Относно връчването на наказателно постановление съдът счита, че наведените от жалбоподателя доводи относно неспазване на предвидената закона процедура и предпоставки за прилагане на чл.58, ал.2 от ЗАНН, са основателни. На първо място, съгласно чл.58, ал.1 от ЗАНН препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение. Видно от приложените по делото заверено копие от пощенски плик от изпратено НП №**/03.11.2016г. и заверено копие на известие за доставяне на Български пощи се установява, че административно-наказващият орган е изпратил издаденото наказателно постановление, с което е изпълнил законовото си задължение. Доколкото от приложеното копие на пощенския плик се установява, че изпратеното до жалбоподателя П. П. писмо се е върнало непотърсено, то Директорът на ОДБХ-П. е приел, че са налице предпоставките, предвидени в чл.58, ал.2 от ЗАНН, поради което е отбелязал, че наказателното постановление се счита за връчено от деня на отбелязването, а именно 09.12.2016г., както и че е влязло в сила на 16.12.2016г. Съгласно разпоредбата на чл.58,ал.2 от ЗАНН когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща се в Тълкувателно решение 1/07.06.2016. по тълк. дело №1/2016г. на ВКС, ОСНК разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН регламентира като изключение от общото правило възможност за „неприсъствено“ връчване на наказателното постановление, когато нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен. Според същото решение цитираната норма представлява законодателна фикция, по силата на която единствено при наличието на регламентираните в нея кумулативни предпоставки, следва административно-наказващият орган да отбележи върху съответното наказателно постановление датата, от която то се счита за връчено на нарушителя, без това действително да се е случило, т.е ще настъпват юридически последици, без да е осъществен юридическия факт, който нормално би могъл да ги породи. Касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, поради което, за да се прояви фактическия състав по чл.58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес да е неизвестен. От изложеното следва, че за да се приложи чл.58, ал.2 от ЗАНН не е достатъчно инцидентното неоткриване на лицето на посочения от него адрес, а следва да се установи, че той трайно не пребивава на този адрес. В настоящия случай видно от находящото се на л.11 от делото заверено копие от пощенски плик от изпратено наказателно постановление и находящото се на стр.12 заверено копие на известие за доставяне на Български пощи се установява, че в действителност административно-наказаващият орган е изпратил препис от наказателното постановление на жалбоподателя П. П., но писмото се е върнало като „непотърсено“. Доколкото не са представени други доказателства за изпратени последващи писма до същата и за предприети други опити за откриването й, както и доказателства, че е било установено жалбоподателя да не пребивава трайно на посочения адрес, то административно-наказващият орган неправилно е приложил разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, като е приел, че са били налице предпоставките за прилагане на законовата фикция. Освен това административното нарушение е било установено по местоработата на жалбоподателката, адресът на която е бил известен на административно-наказващият орган и наказателното постановление е можело да бъде изпратено на същия. От изложеното следва, че наказателното постановление изобщо не е било връчено на санкционираното лице, поради което моментът на подаване на жалбата е без правно значение, тъй като срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН започва да тече от връчването на наказателното постановление, което в случая не е било направено, тъй като не са били налице предпоставките за прилагане на законовата фикция по чл.58, ал.2 от ЗАНН. Видно от писмо с вх.№***/07.07.2019г. до
Разпечатката съдържа 28 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/62274b76-d5b2-44ad-a8e8-1e10141a61a1