Решение № 236 от 05.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Пловдив, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20245300503039 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ЕООД против решение № 3323/23.07.2024г. по гр.д.№ 4913/2023г. на ПдРС, XXI гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове против С. С. Р. за това да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 551,79 леваглавница за предоставени ВиК- услуги през периода 13.7.2016г. -17.12.2018г. в обект на потребление, находящ се в гр.*****; сумата от 154,80 лева- мораторни лихви за периода 31.7.2017г.- 30.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, по-конкретно се сочи, че като не е обсъдил събраните по делото писмени доказателства РС погрешно е приел, че не се установява наличието на облигационно правоотношение между страните по доставка на горепосочените услуги.

Коментирано е, че по делото е налице заявление за промяна на партида, подадена от въззиваемия, както и молба за отсрочване на задължението, от които категорично се установявало, че въззиваемият е потребител на доставените от жалбоподателя услуги в процесния обект на потребление.

Въззиваемият против С. С. Р., чрез назначения му особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК адв.М. П., оспорва въззивната жалба като неоснователна.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 4913/2023г. на ПдРС, XXI гр.с. е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против С. С. Р., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на ВиК- услуги по смисъла на ЗРВКУ, с № 0101201732, и за периода 31.05.2017г.- 28.07.2021г. дължал сумата от 551,79 лева за доставена питейна и отведена канална вода в обект на потребление, находящ се в гр. *****. Той дължал и законна лихва 1 върху цената на ползваните услуги в размер от 154,80 лева за периода 31.07.2017г. – 30.11.2022г.. Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 25, ал.8 от общите условия на водоснабдителното дружество, тъй като в горепосочения обект липсвало измервателно устройство, което да отговаря на изискванията на Закона за измерванията. За вземанията си ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 9178/23.12.2022 г. по ч.гр.д. № 18774/22 г. по описа на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в указания му едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил установителните искове- предмет на разглеждане по делото.

Отговор на исковата молба е подаден от назначения на С. Р. особен представител адв.М. П.. Със същия исковете са оспорени по основание и по размер. Сочи се, че в карнетите липсвали подписи на потребителя, респективно на негов представител или на свидетел. Заявено е и възражение за изтекла погасителна давност.

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;

2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Видно от текста на посочената разпоредба, потребители на ВиК- услуги са не просто лицата, които ползват съответните обекти на потребление, а титулярите на вещно право на ползване върху тях. Действително в §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги се говори най- общо за ползватели на имоти, но тази разпоредба следва да се тълкува в съпоставка с разпоредбата на чл.3 от цитираната наредба, т.е. в смисъл, че потребители са титулярите на вещно право на ползване. В този смисъл е и чл.2 от Общите условия на въззиваемото дружество, като в алинея трета на посочения текст изрично е предвидено, че „Потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги - за времето на наемното правоотношение, при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред В и К оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, това лице (наемател) да бъде потребител на В и К услуги за определен срок“.

По първоинстанционното дело е налице заявление за промяна на партида от въззиваемия С. Р. вх.№ *****/*****.2021г. за обект къща, находяща се на адрес: гр.*****.

Като основание за промяна на партидата е посочено „нов собственик“. Посоченият брой живущи в обекта е нулев. Като приложение към заявлението не е описан нотариален акт, а само удостоверение за наследници от 30.07.2021г.. Налице е и предложение за проучване към заявление за промяна на партида вх.№ *****/*****.2021г., с предписание „Да се прехвърли партидата със задълженията“ и подпис на служител, който е одобрил това предписание. И действително периодът от 31.05.2017г. до 28.07.2021г., за който е начислена процесната главница от 551,79 лева, предхожда датата на подаване на заявлението за промяна на партида. Видно от описаното в заявлението удостоверение № 10У- 417/30.07.2021г. за наследници на Б. И. Р.а, починала на 25.06.2017г., въззиваемият С. Р. е нейни син, като същият има и двама братя.

На 30.06.2022г. от „Водоснабдяване и канализация“ЕООД е изпратена покана за доброволно изпълнение до С. Р., в която се сочи, че към 30.04.2022г. той има натрупани задължения в размер от 764,94 лева- главница, и 225,41 лева- лихва за забавено плащане. На 27.07.2022г. между страните е подписано споразумение за разсрочване на задължение, видно от което въззиваемият се е задължил да изплати на вноски задължение за доставени ВиКуслуги през периода 01.04.2015г.- 26.07.2022г. в размер от 1001,16 лева.

По първоинстанционното дело са приети и заверени копия от карнети по партидата 2 на Б. Р.а, променена впоследствие на името на С. Р., с отразени количества потребена вода на адрес: ул.“***** за времето от 18.12.2016г. до 26.10.2020г.. В карнетите е вписан номер на водомер- *****, без да са налице някакви данни относно състоянието му. На л.60 по делото на ПдРС е налице известие за нередовен водомер, а именно водомера с горепосочения номер, изпратено на *****.2021г. до С. Р.. Като отчетени в карнетите са отразени равни количества вода от по 5 куб.м.

На л.79 и сл. по делото на ПдРС са налице заверени копия от две декларации по чл.14 от ЗМДТ за притежавани сгради на адрес: гр.*****, подадени през 1998г. от лицата В. Н. М. и Б. С. О., които не съставляват доказателства за притежавано от наследодателката на въззиваемия- Б. И. Р.а, право на собственост върху водоснабден обект на същия адрес. Освен това, както беше посочено по- горе, С. Р. не е единствен неин наследник. Разпитаната по първоинстанционното дело свидетелка Л. Т. сочи, че работи във „Водоснабдяване и канализация“ЕООД - гр. *** от месец май 2021г.. Тогава тя посетила имота- къща, на горепосочения адрес, за да бъде монтиран водомер, същият да бъде пломбиран и да се прекрати партидата, тъй като собственикът заминавал в чужбина. Отворил й самият С. Р..

Той бил поставил водомер. Пломбирали го е и било попълнено заявление по образец за необитаемо жилище. До онзи момент по партидата били начислявани количества потребена вода по тарифа, по 5 куб.м. на месеца като за жилището, в което живее едно лице. От тези показания не се установява нито кой е собственик на водоснабдения имот, който е посетила свидетелката- респективно титуляр на вещно право на ползване върху същия. Не се установява и наличието на основание за начисляване през периода от 31.05.2017г. до 28.07.2021г.на количества потребена вода като за имот без водомер. Известието за нередовен водомер е от *****.2021г., а според показанията на свидетелката още през месец май или юни 2021г. водомерът вече следва да е бил подменен с годен такъв. Дали преди това в имота е имало водомер и как е било констатирано, че същият е нередовен, също не се установява.

Независимо от горното настоящият състав на ПОС намира, че обжалваното решение ще следва да бъде отменено по отношение на претендираната от жалбоподателя главница.

Както беше посочено по- горе, на 27.07.2022г. между страните е подписано споразумение за разсрочване на задължение, по силата на което въззиваемият се е задължил да изплати на вноски задължение за доставени ВиК- услуги през периода 01.04.2015г.- 26.07.2022г. в размер от 1001,16 лева. Процесният период от 31.05.2017г. до 28.07.2021г. се включва изцяло в период по споразумението. Несъмнено споразумението има за предмет задължения за доставена питейна вода и отведена канална вода в обект на потребление, находящ се в гр.***** по партидата, която е заведена на името на С. Р. на основание на подаденото от него заявление от *****.2021г.. Тези задължения включват и процесната главница от 551,79 лева. Споразумението за разсрочване на задължение по своята правна същност представлява договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД и доколкото не е основание същият да се счита за недействителен, поетите със същия задължения аот страна на въззиваемия подлежат на изпълнение. Действително, както беше констатирано по- горе, по делото не се установява пряко и категорично основанието за начисляване на сумите по описаните в исковата молба по делото на ПдРС фактури. Това от друга страна обаче не означава непременно, че липсва основание. В този смисъл не е налице основание да се счита, че подписаното между страните споразумение противоречи на закона или добрите нрави, а още по- малко, че е с непозволен предмет или се основава на неистински документи. Към настоящия момент са настъпили падежите на всички вноски за разсрочено плащане на сумата от общо 1001,16 лева. Платена е само първата вноска в размер от 200 лева, с падеж на датата на подписване на споразумението, като видно от приетото по първоинстанционното дело заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице В. Ш., не са извършени плащания за погасяване на процесната главница от 551,79 лева.

Лихвите за забавено плащане в общ размер от 154,80 лева се претендират за периода 31.07.2017г.- 30.11.2022г.. От заключението по ССЕ се установява, че за посочения период законната лихва върху главницата е точно в този размер. По силата на сключеното между страните споразумение обаче лихви за забавено плащане се дължат върху погасителните 3 вноски от по 57,23 лева и за периоди, считано от датите, последващи падежите им / втората погасителна вноска е с падеж на 27.08.2022г., а последната, петнадесета- на 27.09.2023г./.

Към 30.11.2022г. са били падежирали четири вноски и доколкото липсват доказателства относно размер на законните лихви върху тях, а той очевидно е значително по- малък от претендирания от жалбоподателя, обжалваното решение досежно законните лихви върху главницата ще следва да бъде потвърдено.

Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на жалбоподателя ще следва да бъде присъдена 551,79/706,59- та част от направените от него съдебни разноски в размер от 575 лева по първоинстанционното дело и в размер от 550 лева във въззивното производство, а именно суми в размер от 449 лева и 429,50 лева.