Решение № 12651 от 26.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12651 гр. София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110154311 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за установяване на вземане при издадена заповед за изпълнение при подадено възражение)

Производството е образувано по искова молба с вх. №

274306/04.10.2023 г. , о т Д. И. П., ЕГН ********** с адрес в гр.Бяла, общ.Бяла, обл.Русе, ул."........ срещу Б. С. Б. с ЕГН: **********, гр. София, ж.к. ............. с която е предявен положителен установителен иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 вр. чл.538 ТЗ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сума о т 5000.00 лева, представляваща безусловно и неотменяемо задължение по Запис на заповед от 01.01.2021 г., лично подписана от ответника и задължение по Джиро от 14.12.2022 г., с което Запис на заповед от 01.01.2021 г. е джиросана в полза на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК (20.10.2022 г. ) до окончателното изплащане на вземате, за която сума има издадена заповед за изпълнение № 34596/01.12.2022 г. по гр.д. № 61142/2022 г. по описа на СРС.

В исковата молба са изложени твърдение, че о тветникът Б. С. Б., ЕГН:

********** на 01.01.2021 г. в гр.София е подписал лично Запис на заповед (без разноски и без протест) в полза на Б Й П. с ЕГН: **********, притежаващ Л.К. № ......... от 16.08.2011 г., издадена от МВР - Русе, с която се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на Б Й П. с ЕГН: ********** 1 сумата в размер на 5 000,00лв. (пет хиляди лева).

В началото на м. октомври 2022 г. Б Й П. с ЕГН: ********** е дължал същата сума пари в размер на 5 000,00лв., която той е имал да взема от ответника Б. С. Б., и тъй като Б П. не разполагаше с пари към него момент, същият предложил и да му джироса, респ. прехвърли вземането си за посочената сума от 5 000,00лв. от ответника на ищеца, с което встъпих в правата на Б Й П. с ЕГН: ********** срещу длъжника Б. С. Б. с ЕГН:

********** по Записа на заповед от 01.01. 2021 г. за сумата от 5 000,00лв (пет хиляди лева).

Твърди че Записа на заповед от 01.01. 2021 г., е издадена съгласно изискванията на закона за нейното издаване и е подписана лично от ответника Б. С. Б. с ЕГН: **********.

Твърди също, че Джиро от 14.10.2022 г., с което Записа на заповед от 01.01. 2021 г. е джиросана в полза на ищеца и отговаря на изискванията на закона и е действителна както по своето съдържание, така и от формална гледна точка.

Предвид на това, след като ответника Б. С. Б. с ЕГН: ********** се е задължил безусловно и неотменимо да заплати сумата от 5 000,00лв (пет хиляди лева), то същия следва да я дължи при това със законната лихва, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на претендираната сума

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът счита иска за неоснователен.

Признава, че се познава с ответника. Признава и джирото. Оспорва да е подписвал запис на заповед. Оспорва истинността й – подписът да е положен от него, нито имената да са изписани от него. Твърди, че в самият документ са сгрешени номерът на личната му карта и ЕГН. Твърди, че е подал жалба до прокуратурата.

С определение № 46132/29.12.2023 г. материалите по частното дело са разшити и съхранени в касата на съда, с оглед обоснованото предположение за изчезване на документи. Направено е копие от частното гражданско дело пред РС – Бяла ч. гр. д. № 827/2022 г., което е пришито към настоящото дело (л.26-31 от делото).

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се явява лично и чрез адв.

Т.. Поддържа иска моли да бъде уважен. Претендира разноски. В лично обяснение, ищецът твърди, че не знае процесната запис на какво основание е издадена и не знае какви са договореностите между ответника като издател и Б П. като джирант, първоначален кредитор. Твърди, че запис на заповед му е прехвърлена чрез джиро.

С допълнителна молба с вх. № 104277/29.03.2024 г. ищецът излага правни съображения по основателността на иска. Твърди, че отговорността на ответника в настоящото му производство е ангажирана като авалист, като 2 същият носи солидарна отговорност с издателя на заповедта. Цитира правна доктрина за поръчителството и авалата. Позовава се на чл.485, ал.2 ТЗ, съгласно която разпоредба задължението на поръчителя е действително и когато главното задължение е недействително. Позовава се на чл. 461 ТЗ.

Твърди, че установеният в хода на производството порок – неавтентичност на подпис, представлява порок във волята на издателя, а не в порок във формата на ефектите. Позовава се съдебна практика.

В писмени бележки ищецът твърди, че процесната запис на заповед съдържа всички реквизити по чл.535 ТЗ. Излага правни съображения за това какво представлява запис на заповед. Твърди, че ответникът не се позовава на каузална сделка, поради което не следва да се разглежда от настоящия състав.

Твърди, че ищецът няма отношение между евентуалното наличие на каузална сделка между ответника, като издател, и Б П. като кредитор, първоначален.

Твърди, че има данни, че подписът да е положен от ответника, тъй като ръкописно е изписано неговото име. Твърди, че е ирелевантно дали цифрите от личната карта са сгрешени или не. Твърди, че подписът, който не е подписан от ответника не прави процесната запис на заповед недействителна.

Твърди, че житейски необосновано е ответникът да попълва саморъчно неговите данни, а подписът да не е положен от него. Моли да се уважи иска.

Претендира разноски.

В о.с.з. ответникът се явява лично и чрез адв. Г.. Поддържат отговора на исковата молба. Претендират разноски. Моли да се отхвърли исковата претенция. В лично обяснение ответникът твърди, че Б П. играел комар и имал много дългове към потребителски кредити и банки. Твърди, че лично му дал назаем 300.00 лева. Твърди, че никога не се е подписал на запис на заповед. Сочи, че като е ходил на гости при Б П. същият му представил тесте със записи на заповеди. Твърди, че Б П. не му е дал 5 000 лева назаем, тъй като същият е нямал от къде да ги вземе. Твърди, свръхзадлъжнялост на Б П.

– поемателя на записа на заповед. Сочи, че данните му – лична карта номер е сгрешена в процесната запис на заповед.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С определение № 46131/29.12.2023 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото решение, приетото вече от съда и произнесено (л.26-32 от делото).

Съдът приема, че исковата

3 молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

Между страните не се спори за запис на заповед с посоченото в нея съдържание, както и че същата е джиросана от Б Й П. (джирант) на ответника Д. И. П. (джирартар). Спорно остава дали тази запис на заповед е действителна, истинска, т.е. оспорва се авторството на издателя (л.4 от делото).

На първо място, по делото липсва възражение за каузална сделка, направено от ответника в срока по чл.131 ГПК, поради което съдът не разглежда евентуалното наличие на такава сделка (т.17 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС).

Съгласно задължителните указания, дадени в т.11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС , съдът разглежда оспорванията, дадени във възражението по чл.414 ГПК. В процесния случай ответникът оспорва да е подписал заповедта, т.е. да се е задължил. Твърди, че данните му са сгрешени. Същите възражения са въведени и в отговора на исковата молба.

Запис на заповед е едностранна абстрактна сделка, с която издателят (акцептант) се задължава безусловно и неотменимо да заплати определена сума на кредитора (поемател, ремитент). Не така стоят нещата при менителницата, при която едно лице (издател) нарежда на друго лице (платец) да плати определена сума на трето лице (кредитор). Платецът придобива това качество само ако приеме менителницата. Затова при запис на заповед нямаме предявяване за приемане. Запис на заповед, т.к. е издадена от платеца, не е необходимо да бъде предявен за приемане, освен в случаите по чл.538, ал. 2 ТЗ. Предявяване на запис на заповед е необходимо само ако вземането става изискуемо на определен срок след предявяване. Такъв не е процесният случай. Видно от представеният запис на заповед, падежът за плащане на него е при предявяване. Следователно изискуемостта не е на определен срок, след предявяване, поради което чл.538, ал.2 ТЗ не е приложим.

Съгласно т.3 от ТР 1/28.12.2005 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, което съгласно т.4а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на 4

ОСГТК на ВКС, не е загубило актуалност, предявяване за плащане на запис на заповед не е необходимо, тъй като кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист.

За да бъде уважен искът, т.е. записът на заповед да породи действие, същият трябва да бъде действителен, трябва да бъде сключен в писмена форма, както и да съдържа реквизитите на чл. 535 от Търговския закон (Решение № 6211 от 1.08.2012 г. на СГС по гр. д. № 3732/2006 г. , Решение № 39 от 26.02.2018 г. на ОС - Ловеч по гр. д. № 211/2017 г.) Първо, по делото е прието заключението на съдебно-графологична експертиза (СГрЕ), по повод оспорване на ответника, че подписът не е негов.

Съдът напълно кредитира заключението като пълно, обосновано и изготвено от компетентно лице. Заключението се допълва и със събраните гласни доказателствени средства – разпит на свид. Софрони Б. и удостоверението от МВР (л.58 – 63 от делото).

От заключението се установи, че ръкописният текст и цифрите в процесната заповед са положени от ответника Б. С. Б.. Но подписът, посочен при издател върху лицевата страна на процесната заповед не е положен от същото лице, което е написало ръкописния текст и цифрите. Установи се, че цифровият текст на записа е поставен в различно време от словесния текст.

От така направените отговори, съдът направи доказателствен извод, че подписът, положен в процесната заповед при издателя, не е положен от ответника.

На последния ред от заповедта е написано „Име и подпис: Б. Б. и параф със символи, който не се чете“. От така представения запис се установява, че има специално място за име и подпис. Следователно, в процесната заповед страните са се договорили, че имената и подписът имат отделно значение. В този смисъл полагането на параф – подпис със символи, отделно от изписването на имената има смисъл на подпис по чл. 535, ал.1 т.7 ТЗ. Ето защо не може да се приеме, че ръкописното изписване на имената на издателя представлява негов подпис. Отделното място и посочване за подпис е равнозначно на подпис със символи, а не такъв с имена. От така представения запис не може да се установи, че изписването на имената представлява подпис, тъй като същите са изписани при мястото за имена, а не на място за подпис. Обстоятелството, че е положен подпис след текста също не води до извод, че е налице полагане на подпис за издател. Подписът изразява съгласието на автора с изявлението, което е материализирано в документа, поради което той следва да е положен на мястото, от което е видно това – в случая - след изявлението за издател. В този смисъл Решение № 3104 от 23.05.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3584/2023 г. Ето защо, след като липсва подпис (подписът не е положен от ответника като издател), съдът приема, че процесната заповед е недействителна, поради липса на форма – липсва реквизита по чл.535, т.7 ТЗ. Същата не е автентична.