Определение № 489 от 04.07.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 489 гр. Варна, 04.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно търговско дело № 20233001000339 по описа за 2023 година Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Подадена е частна жалба от Ю. И. Меремова с постоянен адрес с.К., Община Крушари, Област Добрич против Определение № 168/09.05.2023 год., постановено по т.д.№ 8/2023 год. по описа на ОС – Добрич, с което е спряно производството по делото до приключване на наказателно дело № 310/Р/2021 год. по описа на гр.А., окръг Телеорман, Румъния с влязъл в сила съдебен акт.

Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Между двете дела не е налице връзка на обусловеност. Поддържа се, че цитираният номер на дело е всъщност номер на преписка в прокуратурата към трибунал Телеорман, република Румъния. Към настоящия момент не е налице висящо съдебно производство. Наказателното производство не е в съдебна фаза.

Насрещната страна – ОЗК „Застраховане“ АД изразява становище за неоснователност на предявената частна жалба.

Настоящият съдебен състав, намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения:

1

Производството по делото е образувано по предявен от Ю. И. М. срещу „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК 121265177 иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради смъртта на Е.Ю.Ф., починал вследствие на ПТП, настъпило на 05.07.2021г., виновно причинено от Л.Л., водач на МПС с рег.№Т5486 КК, застрахован по риска "Гражданска отговорност" при ответника.

От доказателствата, представени с исковата молба се установява, че по дело №310/Р/2021 по описа на Прокуратурата към Трибунал – Телеорман, гр.А., РРумъния в качеството на заподозрян е привлечен водача на МПС с рег.

№ Т5486 КК – Л.Л. за престъпление по чл.192, §.1, 2 и 3 от НК на РРумъния – непредумишлено убийство и чл.196, § 2, 3 и 4 от НК на РРумъния – телесна повреда по непредпазливост. Съобразно представения протокол за уведомление за привличане в качеството на заподозрян от 07.07.2021 год. инкриминираното деяние се изразява в това, че на 05.07.2021 год., 02.10 ч. на път DN6 в община Драганещ-Влашка, окръг Телеорман, Л.Л. изгубил контрол над автомобил VW Transporter с рег.№ Т 5486 КК и се сблъскал челно с автовлак, причинявайки ПТП, при което са загинали 5 души, вкл. и Е.Ю.Ф., на 21 год. от България.

С разпореждане № 491/09.05.2023 год. по делото е приобщен обвинителен акт по дело № 310/Р/2021 год. от 21.07.2021 год. за това, че на 05.07.2021 год., 02.10 ч. на път DN6 в община Драганещ-Влашка, окръг Телеорман, Л.Л. изгубил контрол над автомобил VW Transporter с рег.№ Т 5486 КК поради неспазване на мерките за предвидливост /достатъчно време за почивка/ за извършване на определени дейности /превоз на лица и вещи/, навлязъл в настрещното пътно платно и се сблъскал почти челно с влекач марка DAF с рег.№ СТ-88-РОТ, който е теглел поремарке с рег.№ СТ-69-РОТ, шофирано от К.В., при което е настъпила смъртта на 5 души, вкл. и Е.Ю.Ф., на 21 год. от България, като деянието е квалифицирано като престъпление „непредумишлено убийство“ по чл.192, §.1, 2 и 3 от НК на РРумъния . С обвинителния акт е сезиран съда във Виделе, окръг Телеорман и е поискано прехвърляне на наказателната процедура в държавата по произход на обвиняемия – РБългария в съответствие със Закон 302/2004 год.

Не се спори относно факта, че досъдебното производство в Република 2

Румъния касае ПТП, идентично с процесното.

По процесуалноправния въпрос за приложението на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по гражданско дело е налице формирана константна практика на ВКС, съобразно която гражданското производство се спира, когато се разкрият престъпни обстоятелства, които имат обуславящо значение за правилното решаване на спора и не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, като е без значение дали има образувано досъдебно или съдебно наказателно производство. Изходът на гражданския спор зависи от установяването на разкритите престъпни обстоятелства, когато фактическият състав на отговорността за вреди включва извършеното от делинквента престъпление /решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на IV г. о., определение № 566/19.09.2013 г. по гр. д. № 5301/2013 г. на IV г. о., определение № 782/29.11.2013 г. по гр. д. № 7165/2013 г. на IV г. о. /. Постоянна е практиката на ВКС, че поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ иск по чл.

226, ал. 1 КЗ (отм.) , съответно чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетяване на вреди от ПТП, от влязлата в сила присъда срещу водача по въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца – чл. 300 ГПК, изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора по посочените искове за заплащане на обезщетения и с оглед това производството по исковете подлежи на спиране.

От значение са и разясненията, дадени в мотивите към т. 2 на Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които до приключване на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгласно чл.

182, б. "д" ГПК (отм.); - разпоредба, аналогична на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволеното увреждане. Това разрешение е приложимо и в случаите, когато искът за обезщетение е насочен срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, доколкото е функционално обусловен от наличието на такава.

3

В настоящия случай е налице тъждество между твърденията на ищеца за осъществено от третото лице противоправно деяние, което носи белезите на престъпление и деянието, за което е образувано досъдебно производство.

При горната фактическа установеност настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че е налице основание за спиране на делото, но по чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК поради наличието на престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор.

Обстоятелството, че ОС – Добрич е дал неточна правна квалификация на основанието за спиране /чл. 229, ал.1, т.4 ГПК/ не дерогира извода за наличието на пречки, съставляващи абсолютна отрицателна предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса. Пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно – при образувано наказателно производство в съдебна фаза – на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза – на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

За пълнота следва да бъде отбелязано, че обстоятелството, че досъдебното производство се води в държава – членка на ЕС не променя извода за наличие на обусловеност. Евентуалната присъда на чуждестранния съд /в случай, че производството не бъде изпратено на съда на държавата по произход на обвиняемия - РБългария/ би имала обвързващо действие за гражданския съд, на основание чл.300 ГПК. Горното следва от принципа за равностойност на чуждестранните и националните присъди в общото европейско пространство на правосъдие, както и от изричните разрешения в решение на СЕС по дело C-171/16 относно зачитане действието на присъдата постановена от друга държава-членка.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 168/09.05.2023 год., постановено по т.д.№ 8/2023 год. по описа на ОС – Добрич, с което е спряно производството по делото до приключване на наказателно дело № 310/Р/2021 год. по описа на гр.А., окръг Телеорман, Румъния с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на страните пред ВКС при условията на чл. 180, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5