Решение № 99 от 13.04.2022, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Карлово, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20215320101016 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава тринадесета от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.37и, ал.8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Съдът е сезиран с жалба от Л. К. А., ЕГН: ********** и И. К. А., ЕГН: **********, двамата от гр. К, обл. П., ул. „С. Ч.“ № * чрез адв. Е.П. против Протокол от 27.04.2021 г., издаден на основание чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ от Комисия, назначена със заповед № РД-311/16.04.2021 г. на Кмета на Община К..

В жалбата се твърди, че с обжалвания Протокол, публикуван на интернет страницата на Община К. на 11.06.2021 г., Комисията по чл.100 от ППЗСПЗЗ е разпределила пасищата и мерите, общинска собственост, находящи се в землището на гр.К., общ. К..

Жалбоподателите считат, че Протоколът е нищожен, издаден в грубо нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби, съдържащи се в чл.37и от ЗСПЗЗ и чл.100 от ППЗСПЗЗ и при явно несъответствие с целта на закона – основания за неговото оспорване съгласно чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.

1

Съгласно разпоредбата на чл.37и ал.8 от ЗСПЗЗ и чл.100, ал.4 от ППЗСПЗЗ гореописаният Протокол можел да бъде обжалван по отношение площта на разпределените имоти.

Сочи се, че с чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ законодателят е определил, че пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, като в същия текст е определил максималния размер, който може да бъде определен за една животинска единица за различните категории имоти, както и полагащата се площ за различните видове животни. Съгласно разпоредбата на ал.6 на същия текст, Комисията по чл.100 от ППЗСПЗЗ, определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал.4 и въз основа на така определената площ извършва разпределение на имотите за съответното землище. При това разпределение Комисията трябвало да приложи правилата на същата ал.6, както и на ал.7 на чл.37и от ЗСПЗЗ.

Жалбоподателите твърдят, че при преглед на обжалвания Протокол веднага се виждало, че Комисията не е определила „необходимата“ за всеки кандидат площ. Вместо това в първата група таблици, съдържащи се в Протокола, Комисията определила „полагаща“ се площ, без да било ясно какво следва да се разбира под „полагаща се площ“. Освен това, в грубо нарушение на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, Комисията не изложила никакви фактически и правни основания, от които е извела своя „извод“ за „полагащата“ се площ на кандидатите в процедурата. Тоест в Протокола напълно липсвали каквито и да било данни за обстоятелствата, визирани в разпоредбите на чл.37и ал.4 и ал.6 от ЗСПЗЗ, въз основа на които данни да е видно как Комисията е стигнала до своите изводи за „полагащата“ се площ за всеки един кандидат.

Жалбоподателите твърдят, че съгласно разпоредбата на чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ Комисията била длъжна на първо място да определи необходимата площ за всеки един от участниците в процедурата. Комисията не определила необходимата площ за всеки участник и това било повече от очевидно, тъй като Протоколът не съдържал такава информация. Това само по себе си било грубо нарушаване на административнопроизводствените правила в работата 2 на Комисията. Дори само този факт бил достатъчен, за да бъде обявен обжалваният Протокол за нищожен.

Този съществен пропуск в работата на Комисията автоматично опорочавал и следващото нейно действие – разпределянето на имотите между участниците в процедурата. Налице била пълна липса на фактически и правни основания при разпределяне на имотите:

1. Протоколът не съдържал никаква информация за необходимата за всеки кандидат площ – чл.37и. ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100, ал.2 от ППЗСПЗЗ;

2. Протоколът не съдържал никаква информация за притежавани или ползвани на правно основание пасища мери и ливади за всеки един от кандидатите – чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ;

3. Протоколът не съдържал информация дали някои от кандидатите до датата на разпределението са ползвали съответните имоти, подлежащи на разпределяне, по договори с изтекъл срок – чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ;

4. Протоколът не съдържал информацията, произтичаща от предходния пункт за останалите неразпределени имоти след прилагане на разпоредбата на чл.37и, ал.6 изречение 2-ро от ЗСПЗЗ;

5. Протоколът не съдържал никаква информация приложението на чл.37и, ал.7 от ЗСПЗЗ и чл.100, ал.5 от ППЗСПЗЗ. относно

В резултат на това грубо нарушаване на цитираните законови разпоредби, административнопроизводствени и материалноправни,

Комисията по чл.100 от ППЗСПЗЗ извършила неправилно и незаконосъобразно разпределяне на имотите, в резултат на което бил налице напълно незаконосъобразен дисбаланс в задоволяване потребностите на отделните кандидати в процедурата, изразяващ се в следното: на М. Л. Н. и „Е. Р. д.“ ЕООД с ЕИК ********били задоволени нуждите на около 120% (сто и двадесет процента), а на всички останали кандидати, в това число и на жалбоподателите – средно около 40% (четиридесет процента). Тоест не били разпределени полагащите им се площи съобразно методиката, предвидена в чл.37и, ал.4 и ал.6 от ЗСПЗЗ.

Прегледът на Протокола показвал и това, че за два от имотите, които е разпределила, Комисията на практика не довършила докрай работата си.

Ставало въпрос за имоти с идентификатори *** в местността „Ч.“ и *** в местността „К.“, всеки един от които имоти Комисията 3 разпределила между двама кандидати. В Протокола било записано, че за тези имоти следва да се изготвят схеми за ползване. От Протокола не било ясно кой би трябвало да изготви тези схеми.

Жалбоподателите представят Договор за наем на недвижим имот № В-209/22.05.2015 г., сключен на основание чл.37и, от ЗСПЗЗ с втория от тях – И. К. А.. От същия било видно, че тогава, по реда на цитираната разпоредба, на втория жалбоподател бил разпределен имот 000829 в местността „К.“ с площ от 665,402 дка. По сега действащите КККР на гр. К., К. община, това бил имот с идентификатор ***, описан по-горе. Тъй като още през 2015 г. на място се оказало, че по-голямата част от този имот е самозалесила се гора, а цялото землище на гр. К. попада в границите на Натура 2000 и е абсолютно невъзможно самозалесилите се дървета в имота да бъдат изсечени, с приложения Анекс № В-209/30.07.2015 г. площта, отдадена му под наем с описания по-горе Договор била редуцирана на 184 дка.

Сега с обжалвания Протокол целият този имот, макар и залесен в голямата му част, не само че отново бил разпределен, но и бил разпределен на двама от кандидатите – на жалбоподателя И. К. А. и на ЕТ „Н. Т.“. Тоест, не само, че Комисията не била извършила реално разпределение на този имот между тях двамата, но и на практика им предоставила имот, който в голямата си част бил неизползваем като пасище, мера. А това от своя страна реално още веднъж намалявало „де факто“ разпределената, както на втория жалбоподател, така и на ЕТ „Н. Т.“ площ. На практика на него и на ЕТ „Н. Т.“ ще трябвало да бъдат разпределени не по 332,647 дка от имот с идентификатор ***, а реално по 92 дка за всеки един от тях.

Очевидно това накърнявало интересите на жалбоподателя и го ощетявало и то в значителна степен. Следователно така извършеното разпределение на площите се явявало неправилно и незаконосъобразно.

С оглед изложеното, жалбоподателите молят съда да постанови решение, с което да отмени ИЗЦЯЛО Протокол от 27.04.2021 г., издаден на основание чл. 37и ал.6 от ЗСПЗЗ от Комисия, назначена със заповед № РД311/16.04.2021 г. на Кмета на Община К.. Претендират разноските по делото.

Ответникът – Комисия, назначена със заповед № РД-311/16.04.2021 г. на Кмета на Община К., с председател Н. Ц. – Заместник - кмет на Община К., чрез пълномощника си юрк. И. Д., оспорва жалбата.

4

Сочи, че съгласно чл.37и, ал.1 изр.първо от ЗСПЗЗ пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм.

Пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, като за целта лицата подават заявление по образец до кмета на общината в срок до 10 март, към което прилагат документи, определени в правилника за прилагането на закона. (чл.37и, ал.4 и 5 от ЗСПЗЗ).

Посочва се, че Кметът на общината назначава комисия, която определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал. 4 и разпределя имотите за всяко землище. Комисията съставя протокол за окончателното разпределение на имотите при наличие на необходимите площи в срок до 1 май. (чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ). Съгласно чл. 37и от ЗСПЗЗ, Протоколът се обявява в кметството и се публикува на интернет страницата на общината и може да се обжалва по отношение на площта на разпределените имоти в 14дневен срок пред районния съд. Обжалването не спира изпълнението на протокола, освен ако съдът разпореди друго.

От горецитираните правни норми ставало ясно, че процедурата по чл. 37и от ЗСПЗЗ, доразвита в разпоредбите на чл. 98-100 от ППЗСПЗЗ, е специална. Тя касаела предоставяне под наем или аренда на пасища, мери и ливади от ДПФ и ОПФ без търг или конкурс на правоимащите лица по чл.

37и, ал.1 от ЗСПЗЗ. Осъществявала се в два етапа. През първия етап Комисията по чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ определяла необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал.4 от закона и извършвала разпределение на имотите за всяко землище. Етапът завършвал с изготвяне на протокола на Комисията. Съгласно чл. 37и, ал.8 от ЗСПЗЗ протоколът подлежал на съдебно обжалване по отношение площта на разпределените имоти. Вторият етап касаел сключване на договора за наем или аренда от кмета на общината, съответно – директора на ОДЗ, с правоимащите лица въз основа на протокола на Комисията.

5

С Решение № 2243 от 22.04.2015 г. на Общински съвет - К. били определени пасищата и мерите от общинския поземлен фонд на територията на община К. за индивидуално и общо ползване. За землище гр. К. за индивидуално ползване били определени имоти с обща площ 5090,173 дка.

С Решение № 77/28.01.2016 г. на Общински съвет - К., поради недостиг на пасища за задоволяване на нуждите на животновъдите в гр. К., имот № 000097, местност „Б. в." с площ 54. 269 дка бил заличен от приложението, в което били посочени пасищата и мерите за общо ползване и бил определен за индивидуално ползване и включен в Приложение № 1 – пасища и мери за индивидуално ползване към Решение№ 2243 от 22.04.2015 г. на Общински съвет - К..

С Решение № 152/25.02.2016 г. на Общински съвет - К. пасища и мери с обща площ 131.82 дка в землището на гр. К. били заличени от Приложение № 2 – пасища и мери за общо ползване към Решение № 2243 от 22.04.2015 г. на Общински съвет - К. и били определени като пасища и мери за индивидуално ползване.

С Решение № 156/25.02.2016 г. на Общински съвет - К. били определени ливадите от общинския поземлен фонд на територията на община К. за общо и индивидуално ползване на собственици и ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни регистрирани в интегрираната информационна система, съобразно броя и вида на регистрираните животни.

С Решение № 507/27.02.2017 г. на Общински съвет - К., имот № 743001 с площ 121,573 дка бил заличен от Приложение № 2 – пасища и мери за общо ползване към Решение № 2243 от 22.04.2015 г. на Общински съвет К. и бил определен като пасища и мери за индивидуално ползване.