Определение № 2427 от 24.08.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2427 гр. София, 24.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Хорозова

Членове:

Десислава Добрева

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Десислава Добрева Частно касационно търговско дело № 20268003901755 по описа за 2026 година Производството е по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282 ГПК.

Образувано е по молба на А. К. за спиране изпълнението на влязло в сила решение № 226/15.05.2026 г. по в. гр. д. № 212/2026 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е потвърдено решение № 1595/19.12.2025 г. по гр. д. № 3389/24 г. на Районен съд Пазарджик в частта за установяване спрямо молителя на основание чл. 422 ГПК, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сума в размер 1 333 лв. по договор за потребителски кредит № 679017/18.05.2022 г., за която е издадена заповед по реда на чл. 410 ГПК.

Искането, основано на чл. 309 ГПК, е във връзка с подадена молба вх.

№ 18588/23.02.2026 г. за отмяна на описаното по – горе решение. Поддържа се, че спирането следва да бъде допуснато без представяне на гаранция поради обстоятелството, че се касае за спор с потребител.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, за да се произнесе по искането с правно основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, съобрази следното:

Съгласно чл. 309, ал. 1, изр. 1 ГПК подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. То може да бъде спряно от съда по искане на страната при условията на чл. 282, ал. 2 - 6 ГПК - след представяне на надлежно обезпечение.

С разпореждане от 16.07.2026 г. на молителя е указано да внесе обезпечение в размер на 681, 55 евро. Съобщението е връчено редовно получено е от съпругата на касатора. Липсват доказателства за внесено обезпечение.

При запознаване с текста на молбата се установява, че се иска отмяна на влязло в сила решение в хипотезата на чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК, като в същото време се излагат съображения за недопустимост на въззивното решение, постановено от Окръжен съд Пазарджик, поради липса на сезиране на Прокуратурата при наличие на данни за престъпление и спиране на 1 производството, поради висящност на преюдициален спор по гр. д. № 27/2026 г. на Районен съд Пазарджик, както и поради липса на процесуална легитимация в полза на ищеца /същият се легитимира с нищожна цесия, който порок произтича от обстоятелството, че договорът за потребителски кредит между молителя и цедента, източник на прехвърленото вземането, е обявен за нищожен/. Наред с това се твърди, че решението е незаконосъобразно поради допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, гарантиращи попълване на делото с доказателства, непроизнасяне по искане за отправяне на преюдициално запитване, както и неправилно приложение на материалния закон – чл. 103, ал. 3 ЗЗД.

Искането на спиране е неоснователно.

На първо място, молбата за отмяна е нередовна, тъй като е налице противоречие между обстоятелствената й част и петитума, а в същото време соченото основание за отмяна не е мотивирано. На практика в молбата са заявени оплаквания за пороци, относими към способите за осъществяване на касационен инстанционен контрол. В същото време производството по глава XXIV ГПК е средство за извънинстанционен контрол, който може да бъде осъществен само при позоваване на някое от изчерпателно уредените в ГПК основания, т. е. в молбата следва да бъдат изложени ясни и конкретни твърдения, които да бъдат подведени под някоя от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК. В случая е извършено позоваване на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, но липсва яснота по какъв начин е била препятствана страната да вземе участие в исковото производство. Само по редовна молба за отмяна може да бъде постановено спиране на изпълнението на влязло в сила решение.

На второ място, по делото не са представени никакви доказателства за наличие на образувано изпълнително производство въз основа на влязлото в сила въззивно решение, поради което за съда е невъзможно да прецени спрямо какво имущество е насочено изпълнението и по какъв начин биха били засегнати правата и интересите на молителя.

На трето място, в практиката на ВКС /определение № 60 007/18.06.2021 г. по т. д. № 871/2021 г. на I т.о., ВКС, определение № 95/22 по ч. т. д. № 454/2022 г. на I т.о. и др./, се приема, че по искане за спиране на влязло в сила осъдително въззивно решение молителят потребител може да не внесе гаранция, когато вземането е основано на клауза от потребителски договор и спорът изисква проверка от ВКС относно неравноправния й характер. В конкретния случай искането на А. К. за отмяна на влязло в сила решение не се аргументира с твърдения за липса на възможност да бъде проведена защита срещу неравноправни клаузи от договор за потребителски кредит. Поради тази причина липсва изключение от правилото, че за постановяване на спиране следва да е внесена гаранция. Доколкото по делото липсват доказателства за изпълнение на това задължение искането за спиране е неоснователно.

По изложените съображения настоящият състав на съда счита, че не са налице условията по чл. 309 ГТПК, вр. с чл. 282, ал. 2 ГПК за уважаване на подадената от К. молба.

2

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране изпълнението на влязло в сила решение № 226/2026 г. по в. гр. д. № 212/202 6 г. на Окръжен съд Пазарджик.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3