Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1586 от 18.11.2019, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 2543/2019
Вид
Решение № 1586
Подписан
18.11.2019
В сила
08.04.2020
Състав
ГЕНЧО КОЛЕВ АТАНАСОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

Номер Година

18.11. 2019 г. Град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Старозагорски районен съд Първи граждански състав

На двадесет и трети октомври Година две хиляди и деветнадесета В публичното заседание в следния състав

Председател:

Генчо Атанасов

Членове:

Секретар Ралица Д.

Прокурор като разгледа докладваното от съдията

Атанасов гражданско дело номер 2543 по описа за 2019 година.

Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”

ЕООД, гр. Стара Загора твърди в исковата си молба, че осъществявал основно дейност по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и Община Тополовград. Същият бил потребител на ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник", Община Тополовград, който обект бил присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения, собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало посредством собствения на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение. Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, гр.Пловдив притежавал Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141- 11/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР, и осъществявал дейност по снабдяване на потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. По силата на чл.42 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"АД /със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008r., клиентът заплащал изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, на „ЕВН България Електроснабдяване" АД. През периода от 01.06.2015г. до 30.06.2015г „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД заплатил на ответното дружество сумата 1239,60лв. по фактура №**********/30.06.2015г., представляваща такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Орешник", намираща се в Община Тополовград. Твърди, че по посочената фактура бил заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента нямал претенции. Посочената в исковата молба сума била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 kV в Помпена станция „Орешник". Счита, че измерването по този начин, и конкретно на това място, било незаконосъобразно, и водело до начисляване за заплащане на недължими суми. Считано от 01.07.2008 г., с Решение № Ц -021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа. Съгласно действащата нормативна уредба за процесния период, мрежовите услуги се заплащали върху използваната електрическа енергия, съгласно показанията на средствата за търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. При отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с по- високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 120 от ЗЕ, ел.енергията, доставена на потребителите, се измервала със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120 ал. 2 от ЗЕ границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определяли съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6. Приетата въз основа на чл. 116 ал 7 от ЗЕ наредба била Наредба № 6/09.06.2004г. Съгласно чл. 29 ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г., когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. Съгласно нормативна уредба, относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащали на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. В конкретния случай за Помпена станция „Орешник" границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца била Подстанция „Тополовград" 20 kV след която подстанция започвал собствения на ищеца Електропровод „Венеция" 20 kV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км., започвал от Подстанцията, и достигал до ЗРУ 20 kV на Помпена станция „Капитан Петко Войвода", като от същия електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV на Помпена станция „Орешник". И електропроводът „Венеция" 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в които се намират ЗРУ, били собственост на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД. С оглед на това измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция „Тополовград" 20 kV и Електропровод „Венеция" 20 kV., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на „Орешник". Във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД отправяло няколкократни писмени искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД с искане за промяна на мястото и нивото на измерване. С писмо изх. № 1748/23.10.2008г., в отговор на изпратено от ответника писмо, ищецът изпратил писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните обекти: -Подстанция „Тополовград" - извод „Венеция" /т.е. за електоопровод

„Венеция"/; -Извод „Рила"; -Вик – Зимница; -ПС Ханчето. След получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, по отношение на всички останали обекти, посочени в писмото, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН и „ВИК" ЕООД не заплащал такса за пренос до ел. разпределителната мрежа, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция" това не било сторено. Във връзка с това от дружеството било изпратено и следващо писмо изх. № 2013/05.12.2008г., с което отново изрично посочвал, че желае да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция гр.Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които е изискана промяната: -ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник; -ИТ 2939033 „ВиК" с.

Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТНО ВОЙВОДА"/с.Кап.

Петко Войвода. На това негово искане „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД изпратило писмо изх. № 01/09.01.2009г., с което го уведомил, че следвало да им предостави документи за собственост на Електропровод 20 kV извод „Венеция". Счита, че това искане е необосновано, тъй като още с Писмо изх.

№ 1748/23.10.2008г., дружеството изпратило по отношение на електропровод „Венеция" всички необходими документи. „Водоснабдяване и канализация" ЕООД бил собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" и на намиращите се в обекта ЗРУ, като към писмата били приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо, че бил собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на СН, „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД не изпълнило задълженията си и продължило да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период вместо на ниво средно напрежение. Намира за безспорно, че е собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите били собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато били включени в капитала на дружеството. Включването в капитала на дружеството ставало по силата на заповед №

135/12.12.1995г. на кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за държавните имоти се предоставяло на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи били предадени на дружеството. За тези обекти бил подписан акт обр.16 и издадено разрешение за ползване № 261/09.09.1995г. В случай че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД било изпълнило законовите си задължения и уважило искането му за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап. Петко Войвода", на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград" 20 kV, заплатената от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Орешник" , ИТ № 2939032, нямало да бъде дължима и съответно - заплатена, а дължима щяла да бъде такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект средно напрежение. Ако се установяло, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение, разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение, се явявала недължимо платена и платена без основание.