Разпореждане № 7590 от 19.06.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 7590 гр. София, 19.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Д. Й. Н. като разгледа докладваното от И. Д. Й. Н. Наказателно дело частен характер № 20231110206868 по описа за 2023 година

Производството по НЧХД № 6868/2023г. по описа на СРС, НО, 1 0 състав е образувано на 22.05.2023г. след като с писмо вх. № 141850/22.05.2023г. в СРС са върнати НЧХД № 8398/2021г. по описа на СРС, НО, 147 състав; ВНЧД № 4489/2022г. по описа на СГС, XII въззивен състав и ВНЧД № 2956/2022г. по описа на СГС, XII въззивен състав.

След като настоящият съдия – докладчик се запозна с материалите по делото (докладвано след отпуск – на 15.06.2023г.), установи следното :

Делото е образувано по тъжба на С. А. М. срещу И. Л. Й.; Е. Д.; Д. М. С. и И. Е. В..

Тъжбата е заведена в СРС под № 13396/14.06.2021г. и е приложена на лист 3-8 от НЧХД № 8398/2021г. по описа на СРС, НО, 147 състав. Тъжбата е уточнена с молба, заведена в СРС под № 20298/04.02.2022г., която (по неясни за настоящия съдебен състав причини) е приложена на лист 39-42 от ВНЧД № 4489/2022г. по описа на СГС, XII въззивен състав, а не е приложена в кориците на делото на СРС, НО, 147 състав.

По повод на тъжбата с № 13396/14.06.2021г. от С. А. М. срещу И. Л. Й., Е. Д., Д. М.

С. и И. Е. В. на 16.06.2021г. е било образувано НЧХД № 8398/2021г. по описа на СРС, НО, 147 състав. С Разпореждане № 4202/08.04.2022г. е било прекратено наказателното производство по НЧХД № 8398/2021г. по описа на СРС, НО, 147 състав. С Решение № 352/16.05.2023г. по ВНЧД № 4489/2022г. по описа на СГС, XII въззивен състав е отменено Разпореждането от 08.04.2022г. по НЧХД № 8398/2021г. по описа на СРС, НО, 147 състав и делото е върнато за разглеждане по същество от друг състав на СРС. След връщане на делото от СГС в СРС, на 22.05.2023г. е образувано настоящото НЧХД № 6868/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав.

След внимателен прочит на тъжба с вх. № 13396/14.06.2021г. настоящият съдия – докладчик констатира, че на страница 1 от тъжбата първият подсъдим е записан с имена „И.

Л. Й.“, а на страница 2 от тъжбата като „И. Д. Й.“. Освен това при съпоставка на съдържанието на тъжбата със съдържанието на уточнението към тъжбата, приложено към молбата с вх. № 20298/04.02.2022г. настоящият съдия-докладчик установи, че в тъжбата Докладната записка, издадена от Е. Д. е индивидуализирана като „рег. № 5112/01.06.2020г.“, докато в уточнението е записана с „№ 5012“ от дата „01.06.21г.“. Въпреки, че тези разминавания са съществени за настоящия съдебен състав, предвид мотивите на Решение № 352/16.05.2023г. на СГС, НО, XII въззивен състав, първоинстанционият съд е обвързан да приеме, че касателно името на първия подсъдим и Докладната записка, издадена от втория подсъдим – Е. Д. „изначално депозираната тъжба, дори без уточнението от 04.02.2022г., 1 отговаря на всички формални изисквания, които законът поставя към съдържанието й“ – доколкото по делото вече има влязло в сила Решение на СГС.

Въпреки, че с Решение № 352/16.05.2023г. по ВНЧД № 4489/2022г. по описа на СГС, XII въззивен състав е отменено Разпореждане № 4202/08.04.2022г. по НЧХД № 8398/2021г. по описа на СРС, НО, 147 състав и делото е върнато за разглеждане по същество от друг състав на СРС, доколкото Решението на СГС се базира на „актуалната редакция на разпоредбата на чл.250, ал.1, т.1 от НК (обн., ДВ, бр.63 от 2017г.)“, като най-вероятно въззивният съд е имал предвид действащата към датата на Решението /16.05.2023г./ норма на чл.250, ал.1, т.1 от НПК (а не НК), доколкото има промяна в законодателството и в частност в нормата на чл.247б, ал.2 и чл.250 от НПК – настоящият съдебен състав следва да направи самостоятелна преценка по реда на чл.247б, ал.2, т.1, вр. чл.250, ал.1 от НПК дали не са налице основания за прекратяване на наказателното производство поради наличие на някоя от хипотезите на чл.24, ал.5 от НПК или поради това, че деянието, описано в тъжбата, не съставлява престъпление.

В Държавен вестник бр.48 от 02.06.2023г. са обнародвани изменения в НПК. По аргумент на противното от §31 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн. в ДВ бр.48 от 02.06.2023г.), както и на основание чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България (КРБ) и чл.41, ал.3 и ал.4 от Закона за нормативните актове (ЗНА) следва да се приеме, че измененията на чл.247б, ал.2 и чл.250 от НПК са влезли в сила в 3-дневен срок от обнародването на промените в Държавен вестник (ДВ), т.е. на 06.06.2023г. Според актуалната редакция на чл.247б, ал.2, т.1 от НПК (ДВ бл.48/02.06.2023г.) когато съдиятадокладчик намери, че делото е подсъдно на съда може да прекрати наказателното производство, ако са налице основанията на чл.250, ал.1 от НПК. И ако е спорно в съдебната практика дали може да се прекрати наказателното производство на основание чл.24, ал.5, т.2, вр. чл.81, ал.1 от НПК за това, че в тъжбата няма посочени обстоятелства на престъпление от частен характер, годни да доведат до осъдителна присъда (в случай, че бъдат доказани), то няма спор, че с измененията в НПК, обнародвани в ДВ бр.48/02.06.203г. се дава право на съдията – докладчик да прецени (преди да насрочи делото) дали не са налице основанията на чл.250, ал.1, т.2 от НПК (ред. ДВ бр.48/02.06.2023г.) - дали деянието, описано в тъжбата, не съставлява престъпление, в който случай съдията – докладчик следва да прекрати наказателното производство.

Когато в тъжбата не е описано съставомерно деяние съдия-докладчикът има правомощието да прекрати наказателното производство на основание чл.247б, ал.2, т.1, вр. чл.250, ал.1, т.2 от НПК (ДВ бр.48/02.06.2023г., в сила от 06.06.2023г.). Именно това процесуално правомощие следва да упражни в случая съдията – докладчик, тъй като твърденията от тъжбата и допълнението към нея по същество сочат, че не е налице престъпление „клевета“ или „обида“.

От съдържанието на тъжбата с вх. № 13396/14.06.2021г. и молбата – уточнение с вх.

№ 20298/04.02.2022г. следва, че : 1) С. А. М. обвинява И. Л. Й. за това, че на 04.06.2021г., на работното му място в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“) с издаването на Заповед № Л-1862/04.06.2021г. Й. е посочил, че частният тъжител „създава напрежение с цел подготвяне на бунт и подготвя на бунт в Затвора - София“, с което разгласил позорно обстоятелство за тъжителя за „подготвяне на бунт“ и „създаване на опасност за сигурността на затвора“ и му преписал престъпление за същото („подготвяне на бунт“ и „създаване на опасност за сигурността на затвора“), като деянието е извършено от длъжностно лице при изпълнение на службата му; 2) С. А. М. обвинява Е. Д. за това, че на 01.06.2021г., на работното му място в Затвора – София и ГД „ИН“, с издаването на Докладна записка с уточнен № 5012 Д. е посочил, че частният тъжител „създава напрежение с цел подготвяне на бунт и подготвя на бунт в Затвора - София“, с което е разгласил позорно 2 обстоятелство за тъжителя - „подготвяне на бунт“ и „създаване на опасност за сигурността на затвора“ и му преписал престъпление за същото („подготвяне на бунт“ и „създаване на опасност за сигурността на затвора“), като деянието е извършено от длъжностно лице при изпълнение на службата му; 3) С. А. М. обвинява Д. М. С. за това, че на 31.05.2021г., в Затвора – София, с изготвянето и предаването на писмено сведение е разгласил неверни обстоятелства за частния тъжител, а именно, че М. „създава напрежение с цел подготвяне на бунт и подготвя на бунт в Затвора - София“ и е преписал престъпление на тъжителя за същото („подготвяне на бунт“ и „създаване на опасност за сигурността на затвора“); 4) С. А.

М. обвинява И. Е. В. за това, че на 31.05.2021г., в Затвора – София, с изготвянето и предаването на писмено сведение е разгласил неверни обстоятелства за частния тъжител, а именно, че М. „създава напрежение с цел подготвяне на бунт и подготвя на бунт в Затвора София“ и е преписал престъпление на тъжителя за същото („подготвяне на бунт“ и „създаване на опасност за сигурността на затвора“). Тъжителят твърди, че сведенията (две от които на подсъдимите Д. С. и И. В.) са послужили като основа за съставянето на Докладната записка на Е. Д., въз основа на която пък е издадена Заповед № Л-1862/04.06.2021г. на Главен директор на ГД „ИН“ – ст. комисар И. Й.. Освен това в тъжбата се сочи, че тези думи на четиримата подсъдими представляват и обида за тъжителя, която му била нанесена публично в Затвора – София, в ГД „ИН“, в други затвори и пред обществеността.

Настоящият съдия-докладчик счита, че в тъжбата с вх. № 13396/14.06.2021г. и в уточнението на тъжбата, приложено към молба с вх. № 20298/04.02.2022г. не се съдържат признаци на съставомерно престъпно деяние, което да се преследва с тъжба.

А / Относно обвиненията за клевета (разгласяване на позорно обстоятелство за тъжителя или преписване на престъпление – чл.147, ал.1 от НК) :

Тъжителят твърди, че и четиримата подсъдими са разгласили за него позорно обстоятелство „подготвяне на бунт“ и „създаване на опасност за сигурността на затвора“, с което и четиримата подсъдими му били преписали и престъпление за същото (лист 6-гръб от НЧХД № 8398/2021г. по описа на СРС, НО, 147 състав). В уточнението на тъжбата, приложено към молба с вх. № 20298/04.02.2022г., се цитира и за четиримата подсъдими един и същ израз : „създава напрежение с цел подготвяне на бунт и подготвя на бунт в Затвора София“ (лист 41-гръб от ВНЧД № 4489/2022г. по описа на СГС, XII въззивен състав).

Принципно подобни твърдения (ако се докаже, че са изречени) могат да се субсумират под фактическия състав на чл.147, ал.1 от НК – доколкото подготвянето на бунт в Затвора, създаването на опасност за сигурността на Затвора, създаването на напрежение в Затвора с цел да се подготви бунт представляват действия, които могат да се окачествят като позорни и е въпрос на доказване да се установи дали те са верни или неверни. Доколкото несдържаността, сбиването и извършването на поведение, което не е правилно и общоприето представлява хулиганство, то подготвянето на бунт в Затвора и създаването на опасност в Затвора може /в принципен план/ да се мисли, че е възможно да покрива и състав на престъпление и в този смисъл с изричането на въпросните думи да се преписва престъпление. В случая, обаче, в тъжбата се твърди, че инкриминираните изрази са написани в Заповед № Л-1862/04.06.2021г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - ст. комисар И. Й., която е издадена на основание Докладна записка от 01.06.2020г. на инспектор VII-ма степен в сектор „Вътрешна сигурност“ към ГД „ИН“ - Е. Д., която пък е издадена на основание на 4 броя саморъчно изписани от лишени от свобода от Затвора – София листи, озаглавени „сведения“ от лицата Д. М. С., И. Е. В., Стоян Владимиров Данчев и Александър Александров Борисов.

Отвъд конкретното съдържание на инкриминираните изрази, принципно при данни за подадена жалба или сигнал до държавен орган следва да се преценява дали става въпрос за клевета или за упражнено право на жалба. В Решение № 248 от 18.05.2009г. по н.д. № 220/2009г., ВКС - I наказателно отделение е имал повод да се произнесе, че следва да се 3 прави разграничение между деяние, с което се упражнява правото да се сигнализира за извършено престъпление, и деяние, съставляващо клевета (чрез приписване на престъпление). В първия случай, деецът не съзнава, че липсва извършено престъпление, докато, във втория случай, съзнателно приписва другиму престъпление, за което знае, че не е извършено. Ръководейки се от това разграничение и твърдението на тъжителя, че подсъдимите Д. С. и И. В. са написали собственоръчно писмени сведения срещу С. М. до затворническата администрация с твърдения за подготвяне на бунт, създаване на опасност за сигурността на затвора и създаване на напрежение с цел подготвяне на бунт, този съдия – докладчик приема, че в случая става въпрос за упражнено от Д. С. и И. В. право да се оплачат, а не за клевета. Според чл.108, ал.2 от АПК никой не може да бъде преследван само заради подаването на сигнали. Поради това и в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека СРС приема, че в случая сигналите на Д. С. и И. В. срещу С. М., озаглавени „сведение“ и депозирани пред затворническата администрация, следва да се приемат като упражнено от страна на Д. С. и И. В. право на жалба до държавен орган, призван да ръководи и контролира дейността на местата за лишаване от свобода. Доколкото в чл.45 от КРБ е регламентирано правото на всички граждани на жалба и същото не попада сред ограниченията по чл.75 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), лишените от свобода Д. С. и И. В., подали сигнал /сведение/ до затворническата администрация за готвен бунт в затвора и застрашаване на сигурността му, не следва да носят наказателна отговорност за това, че са упражнили едно свое конституционно закрепено право, от което не са лишени. За правомерното упражняване на това право на жалба/сигнал е без значение как е наименуван документът и какъв е резултатът от проверката, тъй като правото на жалба съществува вън и независимо от основателността на оплакването. Ето защо, дори и да бъдат доказани конкретните изрази, самото обвинение се явява негодно да получи осъдителен диспозитив поради това, че се твърди инкриминираните изрази да се написани от Д. С. и И. В. в сведение до затворническата администрация, което по същество представлява упражнено право на жалба/сигнал от двете лишени от свобода лица.

Разпечатката съдържа 23 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/62223a13-7376-4552-8bf7-512bc0f4cd37