Определение № 3451 от 19.12.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3451 гр. София, 18.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Красимир Машев като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20248002900376 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Пи ес хотели“ ООД с управител С. М., Х. С. М., „Ман 97-М“ ЕООД с управител С. М. и С. С. М., всички представлявани от адв. Д. Л. Ф. обжалват решение № 433 от 28.06.2023 г. по т.д. 180/23 г. АС-София, което е поправено по реда на чл. 247 от ГПК с акт № 67 от 24.10.2023 г. с което е потвърдено решение № 1396 от 06.12.2022 г., постановено по т.д. № 1 917/21 г. СГС, ТО-24 състав, в частта в която съдът е осъдил „Пи Ес хотели“ ООД, С. С. М., Х. С.

М. и „Ман-97-М“ ЕООД да заплатят на „Проспект капитал“ АД в условията на солидарност на основание договор за бизнес кредит от 23.01.2019 г. за сумата от 1 200 000 лв., представляваща главница по договор за бизнес кредит № 018 008 от 23.01.2019 г., анекс № 1/15.01.2020 г., анекс № 2/31.03.2020 г. и анекс № 3/30.06.2020 г., обезпечени с договорна ипотека от 23.01.2020 г.; за сумата от 124 560 лв. - договорна лихва на основание чл.5 от Анекс №3/30.06.2020 г. върху главницата от 1 200 000 лв. за 180 дни за периода от 01.10.2020 г. до 31.03.2021 г.; за сумата от 2 000 лв. частично от 72 000 лв. - начислена и дължима договорна лихва върху главницата от 1 200 000 лв., съгласно чл. 3 от анекс № 3/30.06.2020 г. за 120 дни за периода от 01.03.2020 г. до 30.06.2020 г.;

1 за сумата от 2 000 лв. частично от 54 000 лв. начислена и дължима на основание чл. 4 от анекс № 3/30.06.2020 г. върху главницата от 1 200 000 лв. за 90 дни за периода от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г.; до пълния предявен размер от 1 200 000 лв., както и над сумата от 47 047.98 лв. до пълния уважен размер от 58 666.67 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД за периода от 01.04.2021 г. (деня, следващ датата на изтичане на договора до 24.09.2021 г. - датата на подаване на ИМ), ведно със законната лихва върху всички присъдени суми от 24.09.2021 г. до окончателното изпълнение на задължението.

Излагат съображения за допуснати нарушения на материалния закон, чл.

20 от ЗЗД, основание за отмяна съгласно чл. 281, т.3, пр. 1 от ГПК. Не била установена действителната воля на страните по отношение на таксите, уговорени от страните.

Нямало доказателства, че таксата е за разходи на кредитодателя. Не бил обсъден конкретния размер на възнаградителна лихва от 1,5 % месечно, равняваща се на 18 % годишно в светлината на поведението на страните след сключване на договора, изразяващо се в събирането от страна на кредитора на разход за оценка в размер на 2 400 лв, престиран заедно с разхода от 12 000 лв.

Таксата нараствала с 0,08333 % месечно и се равнявала на 1,58333 % месечно или 19 % годишно. Не било съобразено, че реално била получена сумата от 1 118 000 лв, тъй като при отпускането на кредита е удържана такса.

Аналогични били и таксите за управление по чл. 6 от Анекс 1 за предоговаряне на кредита в размер на 0, 5 % от сумата на предоговорената главница и по чл. 2от Анекс 3 за предоговаряне на кредита в размер на 5 % от предоговорената главница. Кредиторът не бил доказал, че е обезвъзмездил действителни сторени разходи по предоговарянето.

Мотивира, че кредитодателят е финансова институция и спрямо него трябва да се отнесат специалните правила на чл. 3 ЗКИ, чл. 58, ал. 2 ЗКИ и чл.

430, ал. 2 ТЗ. Излага съображения, че съгласно чл. 3а от ЗКИ договорът изцяло бил нищожен.

Сочат допуснати съществени процесуални нарушения съгласно чл. 235, ал.2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК. Във въззивната жалба били посочили доводи, че таксата за управление от 12 000 лв представлявала скрита лихва, както и таксите за управление по 2 чл. 6 от Анекс1 за предоговаряне на кредита в размер на 0,5 % от сумата на предоговорена главница и по чл. 2 от Анекс 3 за предоговаряне на кредита в размер на 5 % от предоговорената главница. Именуваните от кредитора като такси вземания не служили за покриване на административно-технически разход и имали икономическа правна характеристика на такси и разкривали действителната природа на допълнителна техническа облага.

Въззивният съд не бил обсъдил доводите на касаторите.

С оглед на довода им, че понятието „общ размер на кредита“ следвало да има еднакво значение в отношенията между кредитодател и потребител, и кредитодател и търговец – кредитополучател, въззивната инстанция неправилно приела, че се позовава на правилата на потребителска защита.

Излага съображения, че ако съдът бил съобразил това правило, би приел, че лихвата следва да се начисли върху 1 118 000 лв, а не върху 1 200 000 лв, като се отчете, че като към лихвата се добави и таксата лихвеният процент ставал 19,19 % .

Позовават се на пар. 1, т. 32 от ЗКПО по отношение на законната лихва.

Следвало да се съпостави пазарната цена с възнаградителната лихва, като се отчете размерът на отпуснатия заем плюс срока, за който е даден.

Подчертават, че кредитът е краткосрочен, не средносрочен. Излагат съображения и за наличието на обезпечение, което предопределяло, че лихвата е висока. Излагат съображения относно лихвата в чл. 5 от Анекс 3, записана в анекса в размер на 1,73 %, месечно или 20,76 % годишно и реални размери 25,25 % годишно.

Молят да се отмени решението на въззивния съд, както и да им се присъдят направените по делото разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставят следните правни въпроси:

1. Кои са критериите за преценка на действителността на договорна възнаградителна лихва по договор за кредит?

2. Представлява ли законната лихва мерител за противоречието на договорна лихва с добрите нрави и следва ли при обезпечен кредит да се приеме с оглед на добросъвестността като неморална възнаградитлена лихва, която надвишава двукратния размер на законната такава?

3. Представлява ли пазарната лихва критерий за справедлив размер на 3 възнаградителната лихва при преценка за съответствието й с нормите на справедливостта и морала? Счита, че по тези правни въпроси от 1-3 вкл. е осъществено допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като е налице противоречива съдебна практика по въпроса дали законната лихва е универсален мерител за съответствието на законната лихва с възнаградителната лихва.

4. Следва ли съдебното решение да съдържа обсъждане на всички възражения и доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на делото, както и изрични и ясни мотиви при отхвърлянето им като неоснователни? Твърди, че по посочения правен въпрос касаторът се е произнесъл в противоречие с разрешението, обективирано в задължителната практика на ВКС – ТР 1/2013 г. на ОСГТК и на трайната практика на ВКС, изразена в решение № 211 от 21.01.2021 г. по гр.д.

64/20, ВКС, 4 ГО, решение № 11 от 01.02.2021 г. по гр.д. 1745 от 2020 г. на ВКС, 4 ГО .

5. При наличие на спор между страните по делото относно смисъла на договорна уговорка, следва ли съдът да извърши тълкуване на спорните договорни клаузи по реда на чл. 20 от ЗЗД и да изследва спорните уговорки с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката, обстоятелствата, свързани със сключването на договора, поведението на страните след сключването му и добросъвестността. Твърди наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, конкретно решение № 60 229 от 30.12.2021 г. по гр.д. 3998/20 г, 3 го, решение № 37 от 23.04.2021 г. по т.д.

3033/17, ВКС, 1 ТО, решение № 133 от 15.03.2021 г. по гр.д. 3595/19 г., ВКС, 3 ГО.

6. Съставлява ли възнаградителната лихва съществен елемент на договорното съдържание по кредитни правоотношения, по които кредитодател е финансова институция по чл. 3а ЗКИ, вписана в регистъра на БНБ по чл. 3 а ЗКИ, като институция, извършваща по занятие дейност по отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове. По отношение на този правен въпрос се твърди наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1 , т. 3 от ГПК.

Ответникът „Проспект капитал“ ЕАД чрез адв. Е. Д. оспорва касационната жалба. Счита, че поставените правни въпроси не сочат 4 основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно трайната практика на съдилищата, нямало установен универсален критерий кога договорената лихва е несъвместима с добрите нрави. Този въпрос се решавал конкретно за всеки отделен случай, като се съобразят всички обстоятелства по делото - не само нейния размер, но и размера и валутата на предоставения капитал, срок на ползването, обстоятелства, при които е било поето задължението за лихва нейната функция, както и всички други условия и обстоятелства по договора, които евентуално биха имали значение за размера й. Не била налице прекомерност на уговорената лихва. Счита, че не е налице допълнително основание съгласно т. 3, чл. 280, ал. 1 от ГПК. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в предвидения в закона срок, срещу акт, подлежащ на обжалване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът „Проспект капитал“ АД е финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл. 3 а от ЗКИ на БНБ под № BGR00277. Между страните е сключен договор за бизнес кредит № 018 008 от 23.01.2009 г., по силата, на който „Проспект капитал“ АД е кредитор, а ответникът „Пи Ес хотели“ ООД, е кредитополучател, като физическите лица С. С. М., Х. С. М. и „Ман 97-М“ ЕООД са солидарни длъжници. С подписване на договора, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя паричен заем под формата на инвестиционен бизнес кредит с одобрена главница в размер на 1 200 000 лв. В изпълнение на договора е учредена договорна ипотека, оформена с нотариален акт за договорна ипотека № 17, том 1, рег. № 236, дело 14/19 г. на нотариус № 337 на НК, върху описан в акта недвижим имот. От приложената по делото пазарна оценка на хотелски комплекс „Парк хотел Троян“, находящ се в ПИ с идентификатор ***, гр. Троян, м.

“Къпинчо“ идентификатор № 1901081859, възложена от ищеца „Проспект капитал“ АД на „Явлена - импакт“ ООД се установява, че справедлива пазарна стойност на обекта, която да послужи като обезпечение за кредита установена по метода на приходната стойност оценката на имота е 3 281 300 лв., по метода на пазарните аналози - оценката е 4 375 000 лв. и ликвидната стойност е 2 975 5

000 лв. към 17.01.2019 г. Въззивният съд е приел за установено от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от договора, че кредитодателят е поел задължението, в три дневен срок от учредяване на първа по ред в негова полза договорна ипотека върху описаните в цитирания нотариален акт, недвижими имоти да преведе по банков път по сметка на „Пи Ес хотели“ ООД част от отпуснатия кредит в размер на 296 000 лв. за погасяване в пълен обем задължението на третото лице ЕТ „Авия – С. М.“ по договор за банков кредит № 309/21.08.2006 г., предоставен от „ДЗИ банк“ АД с правоприемник „Юробанк България“ АД; да погаси с част от отпуснатия кредит по банков път задължение на трето лице „Авиа – 2001“ ООД по договор за заем № 00 742.01 от 08.12.2017 г., предоставен от „Си финанси груп“ ЕООД в размер на 256 124.23 лв.; да погаси чрез прихващане сума в размер на 12 000 лв., представляваща еднократна такса за усвояване в размер на 1% от главницата по договора и да погаси чрез прихващане сумите, представляващи всички разходи по сделката, които кредиторът ще направи или е направил до датата на сделката. Прието е с оглед приложените по делото преводни нареждания, че кредитът е усвоен на траншове в общ размер на 1 200 000 лв. по посочените от кредитополучателя банкови сметки за погасяване на задължения на трети лица за сумите 252 874.22 лв. и 296 000 лв.; 12 000 лв. счетоводно прихващане за такса усвояване; 2 400 лв. счетоводно прихващане за заплащане на разходи на кредитора по сделката и 636 725.78 лв. са преведени по сметка на „Пи Ес хотели“ ООД на 07.02.2019 г. с основание отпускане на бизнес кредит по процесния договор.