Решение № 2508 от 04.06.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 4315/2023
- Вид
- Решение № 2508
- Подписан
- 04.06.2024
- В сила
- 14.02.2025
- Състав
- Диляна Василева Славова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2 ал. 1 т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189 ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 68, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2508 гр. Пловдив, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20235330104315 по описа за 2023 година
Предявен е иск от Ф. А. Х., с ЛИЧ: №****, с адрес в гр. П., ул. „Л. К.“ № **, ет. *, ап.
***, чрез адв. С. Т. Ш. от АК - П., против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от *** ****, за осъждане на ответника да заплати: сумата от 1500 лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение на настъпили имуществени вреди под формата на претърпени загуби вследствие на платен адвокатски хонорар за ангажиране на защитник по водено ДП №25/2021г. по описа на ТО „МРР Ю.“, пр. пр. №13766/2021г. опис СГП, ведно с лихва за забава от момента на преустановяване на незаконното действие; сумата от 4800 лева /четири хиляди и осемстотин лева/ представляваща обезщетение на настъпили имуществени вреди под формата на претърпени загуби вследствие на платен от ищеца наем за ползване на жилище в гр. П., ведно с лихва за забава от момента на преустановяване на незаконното действие и сумата от 6000 лева /шест хиляди лева/ - частичен иск от общия размер от 11000 лева /единадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение на настъпили неимуществени вреди под формата на претърпени стрес неудобство, депресивни състояния, срам, унижение, чувство за малоценност, смущения в ежедневието и следването си, избягване на контакти с познати и колеги студенти, пропускане на семейни и празнични събития, невъзможност да се завърне във В., чувство на постоянна несигурност и нервност, цялостно огорчение от действията на разследващите органи и Прокуратурата на Република България, ведно със законната лихва за забава за съответната част от претенцията от момента на преустановяване на незаконното действие – 07.10.2022 г. до окончателното изплащане.
1
В исковата молба се твърди, че ищцата е **** гражданин, която за периода 2014г. – 2021г. пребивавала на територията на Р. Б., като **** в редовна форма на обучение в М. у. – П., специалност „М.“. Сочи се, че на **** г. на основание чл. 16а, ал.1, пр. 1 от Закона за митниците тя била задържана от служители на Агенция митници – С. по силата на постановена Заповед за задържане, като *** говорили много малко английски език и същата разбрала, че става въпрос за извършено от нея престъпление, но не й било разяснено какво точно и въз основа на какви обстоятелства и факти. Не й било разяснено правото на защита и не й била предоставена адекватна възможност да се свърже с близките си или с ****.
Твърди, се че към този момент ищцата била обвиняема и спрямо нея били предприети процесуално-следствени действия и като лице, което не владеело български език, следвало да й се осигури защита, а същата не е направила изричен отказ за това. На **** г. й било повдигнато обвинение от представител на СГП по образувано ДП №25/2021г. по описа на ТО „МРР Ю.“ по пр.пр. №13766/2021г. по описа на СГП за извършено престъпление по чл.
242, ал.2, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Превод от постановлението й било връчено месеци по-късно. С оглед направено искане от страна на наблюдаващия прокурор да и бъде наложена най-тежката мярка за процесуална принуда „****“, на ищцата била наложена и мярка задържане за 72 часа за принудително довеждане пред съд. Твърди се, че на *** г. била принудително доведена пред Софийски градски съд за произнасянето по направеното искане от прокурора. Било образувано ЧНД 2863/2021г. по описа на СГС.
Искането на **** било оставено без уважение, като мотивите на съдебния състав за това били, че от събраните по делото материали не може да бъде прието че е осъществено престъпното деяние посочено в постановлението за приличане на обвиняем, липсвала изискуемата за това обоснованост на подозрението. На същата дата- **** г. на ищцата била наложена мярка за процесуална принуда от прокурора „***********“, като постановлението и превод на същото и били връчени месеци по-късно. Сочи се, че срещу определението на СГС от **** г. бил подаден прокурорски протест пред Апелативен Съд – София, за което било образувано ЧНД №827/2021г. С определение 27.07.2021г. САС потвърдил определението на СГС, като мотивите на двата състава се препокривали, като съставът на САС в своето определение казал, че не се съдържат данни обосноваващи предположение за авторство на обвиняемата по процесното повдигнато обвинение по чл. 242, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Сочи се, че на *** г. било направено искане по чл. 68, ал.1 НПК за разрешение на ищцата да напусне пределите на Р. Б. за периода от 23.12.2021. до 03.01.2021г. с цел завръщане във В. за да прекара със семейството си коледните и новогодишните празници, като наблюдаващия прокурор отказал да издаде разрешение за напускане на пределите на Р. Б.. На 06.12.2021г. било направено искане по чл. 68, ал. 1 НПК за разрешаване на ищцата да напусне пределите на Р. Б. за периода от 23.12.2021г. до 03.01.2021г. с цел завръщане във В. за да прекара със семейството си коледните и новогодишните празници, като наблюдаващия прокурор отново отказал разрешение. Същото искане било направено и на 04.04.2022г., като основанието за същото било религиозни причини, както и здравословни такива, нуждаещи се от специалист, като наблюдаващия прокурор отново отказал искането. Твърди, се че с постановление от 2
25.08.2022г. на наблюдаващия прокурор, връчено на 29.09.2022г. ищцата била уведомена че производството спрямо нея се прекратява поради недоказаност на обвинението. Със същото постановление била отменена наложената мярка за процесуална принуда. Следствие на незаконно повдигнатото обвинение, за ищцата настъпили значителни неимуществени и имуществени вреди, коренящи се в чувство на стрес и безпокойство по повод на задържането и за 24 и в последствие за 72 часа, извършените обиски, претърсване и изземване, повдигнато обвинение, наложени й мярка за процесуална принуда и водено срещу нея разследване. Твърди се, че по време на задържането й и непосредствено преди него, спрямо ишцата са извършвани различни процесуално действия – обиски, претърсване на жилище и изземване. В ходя на производството няколкократно била търсена от полицейски служители на адреса и по местоживеене във връзка с воденото производство.
Тези действия били предприемани в присъствието на познати и колеги-студенти на ишцата, което довело до разгласяване на информация относно воденото срещу нея разследване в университета, в който тя учила и сред съседите в жилищата сграда, която обитавала към момента на извършване на тези действия. Същата била постоянно разпитвана от други колеги относно водения процес. Ищцата твърди, че изпитвала срам и безпокойство в ежедневието си – трудно се фокусирала по време на лекции и когато учила започвала да губи концентрация, което довело до известни затруднения с обучението й. Информацията достигнала и до преподавателския състав на университета, което довело до неувереност у същата когато разговаряла и била изпитвана от своите преподаватели. Макар производството срещу нея към настоящия момент да е прекратено, същата трудно би могла да контактува със своите колеги в професионален план в бъдеще, доколкото на практика новината за нейното задържане и разследване се разпространила сред учащите във всички курсове на М. у. – П., а голяма част от учащите също били **** граждани. Сочи се също, че ищцата започнала да изпада в депресивни състояния и тревоги поради продължителността на воденото срещу нея разследване и многократните откази на наблюдаващия прокурор на същата да и бъде разрешено да се завърне за кратко във В.. Поради наложената забрана за напускане ищцата не упяла да присъства на сватбата на сестра си, да прекара коледните и новогодишни празници със семейството си, както и религиозни чествания. Поради забраната за напускане пределите на Р. Б., ищцата нямала как да се регистрира като лекар във В. близо една година, което попречило на нейното професионално развитие. Твърди се, че производството било проведено по време на последната академична година на ищцата поради което тревогите и безпокойството , причинени от незаконното обвинение оказали влияние и върху възможността и да се съсредоточава върху учебните предмети и занятия и да се концентрира по време на учебния процес. Твърди, че в следствие на воденото незаконно наказателно преследване, ищцата претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатство възнаграждение за процесуално представителство по досъдебното производство в размер на 1500 лева, като също така поради воденото срещу нея ДП и наложеената забрана да напуска Р. Б. след дипломирането си на 11.10.2021г. ищцата била принудена да не напуска пределите на Р. Б. до прекратяване на наказателното производство, като в следствие на това имала допълнителни разходи в това число за наем на 3 жилище и др., като стойността на наемите които заплатила за да остане в страната до прекратяване на наказателното производство след дипломирането й били на стойност 4800 лева. Твърди се, че ищцата претърпяла неимуществени вреди изразяващи се в стрес, неудобство, депресивни състояния, срам, унижение, чувство за малоценност, смущения в ежедневието и следването си, избягване на контакти с познати и колеги студенти, пропускане на семейни и празнични събития, невъзможност да се завърне във В. през периода на воденото разследване, чувство на постоянна несигурност и нервност, цялостно огорчение от действията на разследващите органи и Прокуратурата на Република България, които негативни последствия настъпили в следствие в хода на досъдебното производство спрямо нея. Ищцата оценявала претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 11000 лева. Претендира и законна лихва върху всяка от трите главници, с начална дата – 07.10.2022 г., като фактът с който свързва този момент, е че това е датата на която постановлението за частично прекратяване на воденото досъдебно производство, с което обвинението спрямо ищцата е снето, е влязло в сила. Това е така, тъй като постановлението е връчено на обвиняемата на 29.09.2022 г. и срещу същото не е подадена жалба в законоустановения 7-дневен срок. Съответно – 07.10.2022г., е датата на преустановяване на незаконното действие, изразяващо се в повдигане на незаконно обвинение и законната лихва тече за всяка една от главниците от този момент. С оглед гореизложеното моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски. Подробни съображения се излагат от процесуалния представител на ищцата- адв. Ш. в писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез представител на Районна прокуратура Пловдив, е подал писмен отговор, с който счита исковата молба за недопустима и неоснователна. Сочи, че представения договор за наем бил със срок на действие до 18.02.2023г. и няма ло ангажирани други доказателства относно настоящия адрес на ищеца с оглед ангажирането на РС гр. П., като компетентен да разгледа предявената претенция.
Твърди се също, че ищецът не е ангажирал и представил доказателство относно водено спрямо нея наказателно производство, както и липсват доказателства относно краен прокурорски акт за прекратяване на същото. Твърди се, че има несъответствие в посочените в петитума суми, представляващи имуществени и неимуществени вреди, като е посочен частичен иск от 6000 лв. от общия размер от 11000 лева, но стойността на общия размер възлизала на 12300 лева. В тази връзка било неясно обстоятелството кой е този общ размер, от който се претендират тези 6000лв – частичен иск. Претенцията от сумата в размер на 1500 лв. имуществени вреди, претърпени в следствие на адвокатски хонорар за ангажиране на защитник по ДП: №25/2021г. по описа на ТО „МРР Ю.“, счита че се явява неоснователна, доколкото имало приложено пълномощно, но няма отразено в него парична сума, както и нямало ангажирани доказателства относно направено реално плащане от страна на ищеца към ангажирания защитник, липсвали и доказателства относно извършени процесуалноследствени действия с негово участие. Относно претенция от 4800 лева за обезщетение на имуществени вреди под формата на претърпени загуби в следствие платен наем за ползване на жилище в гр. П. бил представен договор за наем сключен от 18.02.2022г. до 18.02.2023г., който период не съответствал на посочения по-горе период. Липсвали представени 4 документи/фискални бонове или издадени фактури за направено реално плащане от страна на наемател спрямо наемодател. Сочи се, че ищецът не е ангажирал никакви доказателства относно претърпените от негова страна неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, пряка и посредствена последица от воденото производство, вкл. в това число и сочените от негова страна отрицателни последици в емоционален план. Относно претендираната законна лихва върху неимуществени и имуществени вреди от момента на преустановяване на незаконното действие се сочи, че в петитума не е посочена конкретна дата, от която се претендира посочената лихва, поради което и счита, че исковата молба в тази част е нередовна и следва да бъде оставена без движение до нейното отстраняване.