Решение № 1297 от 15.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1297 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20251110218465 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58а и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Й. Щ., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 9730/02.12.2025 г., издадено от началника на отдел „Оперативен контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3000,00 (три хиляди) лева/1533,88 (хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем цента) за административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл.

7, ал. 1, т. 5, б. „в” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата).

С жалбата се иска НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Сочи се, че неправилно жалбоподателят, в качеството му на водач на ППС, е бил санкциониран, тъй като той не е нито превозвач, нито собственик на ППС. Изложени са доводи за това, че наложеното наказание е несъразмерно и непропорционално на извършеното нарушение.

В съдебното заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована за същото съдебно заседание, също не изпраща процесуален представител. Представила е писмени бележки, с които моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно, като излага съображения в тази насока.

1

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и доказателствени средства, достигна до следните изводи:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На 05.11.2025 г. в 14:55 часа на път АМ Хемус км О +200 на отбивна площадка с посока на движение от гр. София към гр. Елин Пелин, С. Й. Щ. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси, с две управляеми оси марка ,,***'' с рег. № ,,***'', като същият бил спрян за проверка от св. А. А., главен инспектор в АПИ.

В хода на проверката било установено, че С. Щ. извършва превоз на товар - фракция над 22 мм промит чакъл. При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118844 и ролетка № 1302/18/5 м/, било констатирано, че при измерено разС.ие между осите 1.42 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 28.520 т, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата, като превишаването било с 9.520 т.

От измерените параметри на превозното средство се установило, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Органите на АПИ приели, че с поведението си С. Щ. е извършил нарушение на 139, ал. 1, т.

2, пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Поради това на 05.11.2025 г. А. М. А., главен директор на дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, издал срещу него акт за установяване на административно нарушение № 0011147/05.11.2025 г. Видно от приложена по делото разписка, С. Щ. получил препис от акта в деня на съставянето му.

В законоустановения срок срещу АУАН не са постъпили възражения от нарушителя.

Въз основа на гореописания АУАН, при сходни фактически и правни изводи, В.Б.А., началник на отдел „Оперативен контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, издала наказателно постановление № 9730/02.12.2025 г. Препис от него бил връчен на С. Щ. на 12.12.2025 г. На 16.12.2025 г. той подал жалба срещу НП.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на св. А. А. и писмените доказателства пощенски плик с пощенско клеймо, обратна разписка (известие за доставяне от „Български пощи” ЕАД), кантарна бележка и кантарен билет, разписка от 05.11.2025 г., малък талон на МПС, 2 бр. заповеди на председателя на УС на АПИ.

Описаните доказателства и доказателствени средства са относими към предмета на доказване, събрани са по надлежен процесуален ред, като спомагат за установяването на 2 времето, мястото, начина на извършване на деянието, неговия автор, компетентността на органите, издали АУАН и НП, както и датата на връчване на НП и датата на подаване на жалбата. Тези доказателствени източници са непротиворечиви, еднопосочни, като съдът не намира, че са налице основания за съмнение в тяхната достоверност, поради което ги кредитира изцяло.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление, в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок и от правнолегитимирана страна – санкционираното лице. Поради това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда за това са следните:

Видно от представените по делото два броя заповеди, издадени от председателя на Управителния съвет на АПИ, АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи, в кръга на службата им. Същите са издадени в предвидената от закона писмена форма. Съдът взе предвид датата на извършване на нарушението, съответно датите на съставяне на АУАН и НП, и достигна до извода, че при съставянето на последните два са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. АУАН и НП съдържат реквизитите по чл. 42 респ. 57 от ЗАНН, като нарушението е описано достатъчно ясно както от фактическа страна, така и от правна страна. Ето защо съдът намира, че възраженията за допуснати процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, наведени в жалбата, са неоснователни.

Предвид изложеното, съдът достигна до извода, че в производството по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП като незаконосъобразно. По отношение на приложението на материалния закон, съдът намери следното:

С. Щ. е санкциониран за административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

Съгласно с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е 3 за сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато рaзС.ието между осите е от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t).

В настоящия случай от материалите по делото се установи от обективна страна, че на 05.11.2025 г. в 14:55 ч. на път АМ Хемус км О+200 на отбивна площадка с посока на движение от гр. София към гр. Елин Пелин, жалбоподателят С. Щ. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси, с две управляеми оси марка ,,***'' с peг. № ,,***'', като в процеса на извършената проверка било установено, че водачът извършва превоз на фракция.

При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118844 и ролетка № 1302/18/5 м/, било констатирано, че при измерено разС.ие между осите 1.42 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 28.520 т, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с 9.520 т.

Предвид изложеното, съдът намира, че С. Щ. е осъществил от обективна страна състава на административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б.

„в” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

От субективна страна жалбоподателят е действал виновно, доколкото съзнавал, че натоварването на ос е по-голямо от допустимото и въпреки това е извършил превоза.

За извършеното нарушение на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3000,00 лева. Съгласно актуалната редакция на тази разпоредба (в сила от 7.09.2025 г.), наказва се с глоба 3000 лева водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Тази разпоредба предвижда наказание в абсолютен размер, като нито административнонаказващият орган, нито съдът може да измени наказанието, като го намали или увеличи. Поради това съдът намира, че наложеното на С. Щ. наказание е правилно определено.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че неправилно той като водач на процесното ППС е санкциониран, вместо собственика или превозвача на същото, доколкото разпоредбата на чл. 177 ЗДвП предвижда наказание именно за водача на ППС.

Неоснователни са и възраженията за прекомерност и непропорционалност на наказанието, тъй като описаните в жалбата доводи не са относими към предмета на делото.

Не са налице условия за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като липсват обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид.

Въз основа на горното, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

4

ПО РАЗНОСКИТЕ

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. По тази причина следва да бъде уважена претенцията на въззиваемата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото и предвид обстоятелството, че същото е се е развило в рамките на едно съдебно заседание, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размера - 130,00 лева/66,47 евро.

Въз основа на горното, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 130-ти състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 9730/02.12.2025 г., издадено от началника на отдел „Оперативен контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на С. Й. Щ., ЕГН: **********, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 3000,00 (три хиляди) лева/1533,88 (хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем цента) за административно нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б.