Решение № 3879 от 03.11.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 18115/2021
- Вид
- Решение № 3879
- Подписан
- 03.11.2024
- В сила
- 21.11.2024
- Състав
- Надежда Маринова Александрова
Цитирани разпоредби
- чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Закон за собствеността
- чл. 98 · Закон за собствеността
- чл. 203, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 38, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 40, ал. 1 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 3879 гр. Варна, 03.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20213110118115 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 346 и следващите от ГПК - втора фаза на делбата.
С влязло в сила решение № 971/22.03.2023 год. на ВРС по делото са допуснати до делба между Д. Д. А., ЕГН **********, Л. Д. Т., ЕГН ********** и М. С. Т., ЕГН **********, следните недвижими имоти:
-поземлен имот № *****, включен в УПИ I*****, в кв. ******по действащия план на с.
С****, общ. А*****, обл. В****одобрен със Заповед № *******от *********г. на К* на община А****, изменена дворищна със заповед № ****/*********., целият с площ *****кв.м., при граници: улица, поземлени имоти: **** и ****ведно с изградените в него постройки, обозначени на изготвената по СТЕ скица /л.101/ от делото/ в черен контур без задраскване, която скица съдът обявява за неразделна част от настоящото решение, като 1.
Масивно жилище /МЖ/ - баня с площ 8 кв.м.; 2. Полумасивно жилище /ПМЖ/ - тоалетна с площ 2,5 кв.м. и 3. Полумасивна сграда /ПМС/ - селскостопанска постройка с площ 25 кв.м., между съсобственици и при квоти, както следва:
- 1/6 ид.ч. за Д. Д. А. ЕГН **********
- 1/6 ид.ч. за Л. Д. Т. ЕГН **********
- 4/6 ид.ч. за Л. Д. Т. ЕГН ********** и М. С. Т. ЕГН ********** в режим на СИО, както и
-изградена в поземлен имот № ********, включен в ************-*********, в кв.
***********по действащия план на с. С**********, общ. А*********, обл. В**********, 1 одобрен със Заповед № *********от *********. на К* на община А********, изменена дворищна със заповед № *******/********., целият с площ *******кв.м., при граници: улица, поземлени имоти: *******, **********, ******и ******, двуетажна масивна жилищна сграда /2МЖ/ с РЗП *********кв.м., обозначена на изготвената по СТЕ скица /л.101/ от делото/ в черен контур без задраскване с 2МЖ, която скица съдът обявява за неразделна част от настоящото решение, между съсобственици и при квоти, както следва:
- 1/2 ид.ч. за Д. Д. А. ЕГН **********
- 1/2 ид.ч. за Л. Д. Т. ЕГН **********.
Във втората фаза на делбеното производство ищецът чрез процесуалня си представител сочи, че двуетажната масивна жилищна сграда е поделяема. Вещото лице приема, че е неподеляема.
След преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства, заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа и ценова експертиза, доводите и становищата на страните, ВРС намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За да могат да бъдат обособени два самостоятелни жилищни етажа, те трябва да отговарят на изискванията на чл. 40, ал. 1, чл. 38, ал. 1 от ЗУТ и чл. 203, ал. от ЗУТ.
Спорът е относно това съставляват ли преустроените и ползвани като жилище помещения в полуподземния етаж самостоятелен жилищен обект и следва ли да се допуснат до делба като такъв или като помещения, обслужващи жилището. От данните по делото и приетата в производството съдебно- техническа експертиза се установява, че за изградената жилищна сграда в *******I***- ******, в кв. *****по действащия план на с. С******, общ.
А***********, обл. В*******има следните издадени следните документи:
-Виза проектиране от ********* г. за изграждане на жилищна сграда на един етаж и изба.
- Строително разрешение № ****/********г.
- Одобрен проект на ******* г.
По проект е предвидено да се изгради жилищна сграда на един етаж и изба. На място е изграден един жилищен етаж и избен етаж (полуподземен етаж), като в избения етаж са изградени помещения под целия жилищен етаж. В проекта е записано: „ Избени помещения има под част от етажното разпределение, но по желание на инвеститора могат да се изкопаят и останалите." В жилищния етаж по проект са предвидени: входно антре, дневна с ниша и килер, две спални, баня - клозет и дрешник. На място са изградени: коридор, дневна с кухня, две спални. Не са изградени баня - клозет и дрешник. Прозорците в жилищния етаж са с размери 1.50/1.25 м, а светлата височина на този етаж е 2.60 м.
Клозетът е външен, изграден е в двора. Банята, която също се намира извън сградата, към момента на огледа не е довършена и няма инсталация.
Полуподземният етаж се състои от: коридор, три помещения и складово помещение.
2
Светла височина на избения (полуподземен) етаж е 2.20м Прозорците в избения етаж към улицата са с размери 1.20/1.20 Прозорецът на складовото помещение в избения етаж е с размери 1.80/0.60 м.
При тези данни съдът приема, че независимо от функционалното обособяване на избените помещения като жилищни не може да се приеме, че отговарят на законовите изисквания за жилище - чл. 38, ал. 1 ЗУТ и чл. 40, ал. 1 ЗУТ. Независимо от извършеното преустройство на принадлежащите към първия етаж складови помещения в жилищни, същите не са придобили статут на самостоятелен обект на правото на собственост - жилище, тъй като се намират в полуподземния етаж, а съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗУТ жилищата се изграждат в надземните етажи на жилищната сграда. Следователно помещенията, изградени в полуподземния етаж, поради несамостоятелния им статут, макар и да са използвани за живеене по твърдения на ищеца, представляват принадлежност към жилището на първия етаж, а не самостоятелно жилище. По своята същност складовите помещения представляват принадлежност към жилището - чл. 37 ЗС и поради това следват собствеността на главната вещ - чл. 98 ЗС.
Понятието “жилище” има законова дефиниция в нормата на пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, който го определя като съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.
Съгласно чл. 203, ал. 1 от ЗУТ съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи.
Съдът не приема аргументите на ищцовата страна, изразени в становище с вх. № 80867/10.10.2024 год., че банята и дворната тоалетна се ползват съвместно от съделителите и това е основание да се приеме, че всеки един от етажите представлява самостоятелен обект.
Това би било вярно, ако във всеки от етажите имаше обособени санитарни възли и санитарни помещения за всеки от тях, както и ако и двата етажа бяха надземни, каквото е изискването на чл. 38, ал. 1 от ЗУТ.
Съдът счита, че процесният недвижим имот е неподеляем между страните при спазване на изискванията на ЗУТ, съобразно квотите, при които е допусната делбата, и не може да бъде поставен в един от дяловете, и следва с решението си поради невъзможността за реална подялба да изнесе допуснатия до делба имот на публична продан, като страните в делбата могат да участват при наддаването.
В представено по делото компетентно изготвено заключение на вещото лице по съдебно- техническата и ценова експертиза, експертът сочи, че имотът е неподеляем, при спазване на изискванията на чл. 40, ал. 1 и чл. 203, ал. 1 от ЗУТ и определя справедлива пазарна стойност на допуснатите до делба поземлен имот и изградените в него баня , тоалетна и селскостопанска постройка на 62 100.00 лева, а на изградената в имота жилищна 3 сграда- 134 000.00 лева, като припадащата се идеална част от поземлен имот и изградените в него баня, тоалетна и селскостопанска постройка на Л. Т. е на стойност 10 350.00 лева на Л. и М. Т.и в режим на СИО- 41 400.00 лева и на Д. А.- 10 350.00 лева. Припадащите се идеални част от изградената в имота жилищна сграда на Л. Т. и на Д. А. са на стойност от по 67 000.00 лева за всеки.
С оглед тези обстоятелства, на основание чл. 71, ал. 1 от ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните следва да заплати в полза на държавния бюджет по сметката на В.районен съд държавна такса в размер на 4% върху стойността на полагащия й се дял от недвижимият имот, която, изчислена за всеки от съделителите, е както следва:
-Л. Т.- 3094.00 лева /414.00 лева за припадащата се идеална част от поземлен имот и изградените в него баня, тоалетна и селскостопанска постройка и 2680.00 лева за припадащите се идеални част от изградената в имота жилищна сграда/;
-Л. и М. Т.и- 1656.00 лева за припадащата се идеална част от поземлен имот и изградените в него баня, тоалетна и селскостопанска постройка в режим на СИО и -Д. А.- 3094.00 лева /414.00 лева за припадащата се идеална част от поземлен имот и изградените в него баня, тоалетна и селскостопанска постройка с погрешно посочена в експертизата стойност 871 лева вместо 9000 лева и 2680.00 лева за припадащите се идеални част от изградената в имота жилищна сграда/.
На основание чл. 77 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на 308.00 лева, тъй като в дадения в открито съдебно заседание на 03.10.2024 год. срок не е сторил това, въпреки указанията на съда.
Така мотивиран и на основание чл. 235, вр. чл. 348 от ГПК, съдът РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН поземлен имот № ***, включен в **** **************, в кв. ******по действащия план на с. С*********, общ. А*********, обл.
В**********, одобрен със Заповед № *******от ************. на К****** на община А********, изменена дворищна със заповед № ******/*******., целият с площ *******кв.м., при граници: улица, поземлени имоти: *****, ********, *****и ********ведно с изградените в него постройки, обозначени на изготвената по СТЕ скица /л.101/ от делото/ в черен контур без задраскване, която скица съдът обявява за неразделна част от настоящото решение, като 1 . Масивно жилище /МЖ/ - баня с площ 8 кв.м.; 2.
Полумасивно жилище /ПМЖ/ - тоалетна с площ 2,5 кв.м. и 3. Полумасивна сграда /ПМС/ селскостопанска постройка с площ 25 кв.м., както и изградената в поземлен имот № *********, включен в **********-******, в кв. *******по действащия план на с.
С*********, общ. А******, обл. В*а, о************добрен със Заповед № *******от *********. на К* на община А**, изменена дворищна със заповед № ******/******., целият 4 с площ *********кв.м., при граници: улица, поземлени имоти: ***, ******, *******и *****, двуетажна масивна жилищна сграда /2МЖ/ с РЗП 150 кв.м., обозначена на изготвената по СТЕ скица /л.101/ от делото/ в черен контур без задраскване с 2МЖ, която скица съдът обявява за неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА Д. Д. А. ЕГН **********, съдебен адрес: гр. В******, ул.
*********Х****** № *********, представляван от адвокат Д. Б******, да заплати държавна такса върху стойността на дела си по сметка на ВРС в размер на 3094.00 лева.
ОСЪЖДА Д. Д. А. ЕГН **********, съдебен адрес: гр. В*****, ул. П**** Х******* № ********да заплати по сметка на ВРС окончателен депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 308.00 лева.
ОСЪЖДА Л. Д. Т. ЕГН **********, съдебен адрес: гр. В****бул. В**** В********к № *****, ет. ******, офис *********, АД Г. и партньори държавна такса върху стойността на дела си по сметка на ВРС в размер на 3094.00 лева.
ОСЪЖДА Л. Д. Т. ЕГН и М. С. Т. ЕГН ********** да заплатят държавна такса по сметка на ВРС върху стойността на дела си в режим на СИО в размер на 1656.00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5