Решение № 15512 от 04.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15512 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110156483 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по искова молба на А. Г. Т., срещу

***************************, с която срещу ответника е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че А. Г. Т. не дължи на *************************** сумите по изпълнителен лист, издаден на 06.07.2016г. по т.д. № 5194/2016г. на СГС, ТО, IV-14 състав, както следва: сумата от 122,71 евро, с равностойност в лева от 240,00 лв., представляваща главница по договор № 4413/21.12.2009г., сумата в размер на 109,55 евро, с равностойност в лева от 214,27 лева, представляваща обезщетение за забава, за периода от 21.12.2009г. до 20.05.2015г., юрисконсултско възнаграждение в размер на 153,39 евро, с равностойност в лева от 300,00 лева, сумата в размер на 23,52 евро, с разностойност в лева от 46,00 лева за арбитражна такса и сумата в размер на 25,56 евро, с равностойност в лева от 50,00 лева за разноски, поради извършено пълно погасяване на вземането на 11.12.2025г.

Ищцата твърди, че срещу нея е издаден горепосочения изпълнителен лист, и въз основа на който е образувано изп.д. № 0337/2017г. по описа на ЧСИ К.П.. Посочва че на 04.11.2025г. и е връчена ПДИ в която е посочено че от нея се претендира за заплащане сума в размер на 1936,22 лева, от която сумата в размер на 810,26 лева за разноски и сума от 1125,94 лева – вземания по изпълнителния лист. Посочва, че на 11.12.2025г. е заплатила по сметка на ЧСИ сума в размер на 1150,00 лева, която счита, че покрива всички вземания по изпълнителния лист. По изложеното моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Възразява 1 по основателността на иска с доводи, че вземането по изпълнителния лист не е изплатено в цялост, като уточнява, че сумата в размер на 1150,01 лева е постъпила по сметка на ****************** на 09.01.2026г. В тази връзка излага, че от ищцата като длъжник е претендирана сума от 1936,22 лева, като посочва, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. По изложеното моли за отхвърляне на иска.

По искане на ответника *************************** и въз основа на Определение № 15112 от 21.04.2026г. на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице – помагач на страната на ответника е конституиран ******************.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на основа на изпълнителен лист, издаден на 06.07.2016г. по т.д. № 5194/2016г. по описа на СГС, А. Г. Т. е осъдена да заплати на ***************************** сумата от сумата от 240 лв., представляваща неплатена главница по Договор № 4413/21.12.2009г., вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 20.05.2015г. до окончателното плащане, сумата от 214,27 лв. – мораторна лихва за периода от 21.12.2009г. до 20.05.2015г., сумата от 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, сумата от 46 лв. – арбитражна такса, както и сумата от 50 лв. – разноски по гражданското дело.

На 03.10.2016г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между ***************************** и ***************************, по силата на който първото дружество е прехвърлило на ответното дружество вземанията си, произтичащи от договори за заем и за потребителски кредити, индивидуализирани в Приложение № 1, в което под № 3753 е посочен договор за кредит № 4413 от 10.09.2014г. с кредитополучател А.

Г. Т..

За удовлетворяване паричното притезание на взискателя – цесионер и въз основа на така издадения изпълнителен титул на 09.02.2017г. е образувано изп. д. № 337/2017г. по описа на ЧСИ К.П. срещу А. Г. Т.. От материалите по изпълнителното дело се установява, че в хода на производството *************************** е заплатила разноски по изпълнението в общ размер на 124,40 лв. с вкл. ДДС, които са, както следва: сумата от 66 лв. вкл. ДДС съгласно Сметка № 0000140021 от 20.03.2017г. за дължими такси по т. 1, т. 3 и т. 5 ТТРЗЧСИ, сумата от 36 лв. вкл. ДДС съобразно Сметка № 0000150653 от 16.06.2017г. за такса по т.9 ТТРЗЧСИ, сумата от 1,40 лв. на 09.10.2018г. – такса към ************************ за изискване на преписи от вписани актове, сумата от 15 лв. на 22.11.2018г. –такса ************************ за вписване на възбрана.

На 04.11.2025г. на А. Г. Т. е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 136493/ 04.11.2025г. В нейното съдържание е отбелязано, че към датата на съставянето общият размер на паричното задължение по изп. д. № 337/2017г. е 1 936,22 лв., от които: 240 лв. – главница, 275,67 лв. – законна лихва за периода от 20.05.2015г. до 18.11.2025г. /датата 2 на изтичане на срока за доброволно изпълнение/, 260,27 лв. – „неолихвяеми вземания“, включващи мораторната лихва за периода от 21.12.2009г. до 20.05.2015г. на стойност от 214,27 лв. и арбитражната такса от 46 лв., 350,00 лв. – присъдени разноски, 100 лв. – разноски по изпълнението, както и сумата от 710,28 лв. – такси по ТТРЗЧСИ. В покана по чл.

428

ГПК е налице уведомяване и относно извършеното между

***************************** и *************************** прехвърляне на вземания.

Установява се, че на 11.12.2025г. в деловодството на съдебния изпълнител е депозирана молба от длъжника, с която е предоставена информация за извънпроцесуално погасяване притезание на взискателя, и е отправено искане за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция. Към искането е представено платежно нареждане за извършено в полза на *************************** плащане в размер на 1 150 лв. с основание „И.Л. 06.07.2016г. А. Г. Т.“. С разпореждане с изх. № 157487/22.12.2025г. изпълнителният орган е отказал прекратяване на изпълнителния процес на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Срещу така постановеното разпореждане е депозирана частна жалба от длъжника. С Решение № 257 от 25.02.2026г. по в.гр.д. № 138/2026г. по описа на Окръжен съд – П. действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в отказ за прекратяване на изп.д. № 337/2016г. са отменени при мотиви, че в хода на изпълнителното производство не са извършвани изпълнителни действия в продължение на 2 години, а делото е върнато на ЧСИ К.П. с указания за неговото прекратяване. Решението е влязло в сила на 27.02.2026г. В изпълнение на съдебния акт с постановление от 04.03.2026г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Действието на съдебния изпълнител по прекратяването на изпълнителния процес е обжалвано от новоконституирания взискател ******************. С определение № 1280 от 13.05.2026г. по в.гр.д. № 908/2026г. на Окръжен съд – П. жалбата е оставена без разглеждане, а производството е прекратено. Липсват данни определението на контролно-отменителния съд да се е стабилизирало.

От събраните писмени доказателства се установява, че междувременно на 28.01.2026г. третото лице – помагач ****************** е депозирало искане до съдебния изпълнител да бъде конституиран като взискател по изп. д. № 337/2016г. с длъжник А. Г. Т. по силата на договор за цесия от 29.10.2025г., сключен с ***************************. В подкрепа на твърденията за настъпилото частно правоприемство е представен въпросния договор за цесия, заедно с уведомление по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, за което липсват данни да е достигнало до знанието на длъжника. В сезиращата молба е налице овластяване на изпълнителния орган с правомощието по чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ да уведоми А. Г. Т. за настъпилото прехвърляне на вземанията. В изпълнение на това възлагане е изготвена призовка с изх. № 23206/02.03.2026г. до длъжника, като според данните от разписката същата му е връчена на 02.03.2026г. на електронен адрес.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

3

Предвид наведените от ответника възражения за недопустимост на исковото производство и с оглед задължението на съда служебно да следи за наличието на процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването и надлежното упражняване правото на иск, настоящият състав намира за необходимо да изложи мотиви досежно допустимостта на предявените искове. Отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК представлява средство за защита на длъжника срещу материално незаконосъобразно принудително изпълнение, като оспори предприето срещу него изпълнение по конкретно изпълнително дело. Защитата е насочена срещу точно определено притезание по конкретно изпълнително дело, образувано въз основа на конкретно изпълнително основание, срещу конкретен субект, който е конституиран като взискател по въпросното дело. От тази особеност на специалния отрицателен установителен иск се налага заключение, че при него не е приложимо правилото, че пасивната процесуална легитимация се определя от въведените в исковата молба твърдения. С разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК са очертани субективните предели на изпълнителния лист, които се разпростират и спрямо частните правоприемници на взискателя, които разполагат с правна възможност да претендират изпълнение въз основа на издадения в полза на техния праводател изпълнителен титул.

Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от цедента. Съобразявайки правната характеристика на цесията, както и правилото на чл. 99, ал. 2 ЗЗД, според което цесионерът придобива вземането в състоянието му към момента на сключване на договора за цесия, се налага извод, че съобщаването на цесията на длъжника по предвидения в закона ред не е елемент от фактическия състав на цесията, но договорът поражда действие спрямо длъжника след уведомяването му. По делото отсъстват данни ищцата да е била уведомена за сключения договор за цесия до подаване на писмения отговор по настоящото дело от ответника. Доколкото уведомяването в случая е настъпило в хода на висящ съдебен процес, образуван по иск с правно основание чл. 439 ГПК, предявен от длъжника, същото следва да се съобрази като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска.

При това положение делото продължава между първоначалните страните при съобразяване с чл. 226 ГПК, като настъпилото частно правоприемство не се отразява на пасивната процесуална легитимация на цедента като ответник /в този смисъл Решение № 243 от 06.08.2017г. по т.д. № 3501/2015г. на ВКС, I т.о./.

Последващото прекратяване на изп. д. № 336/2016г. по описа на ЧСИ К.П. също не се отразява на допустимостта на настоящия иск. Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора /бивш взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство - /в този смисъл Определение № 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д.

4

№ 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, Определение № 410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., Определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г., І т. о., Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о./. Наличието на изпълнителен титул, оспорване на предявения отрицателен установителен иск за дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на правен интерес за ищеца от предприетата защита. Поради тези съображения настоящият състав намира, че са налице всички процесуални предпоставки, обуславящи съществуването и надлежното упражняване правото на иск, поради което повдигнатият правен спор следва да бъде разгледан по същество.

Разпечатката съдържа 29 от 123 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/621fb8e2-a26b-4975-a121-7fc391979804