Решение № 82 от 22.05.2026, Окръжен съд - Велико Търново

МОТИВИ към Решение № 82 от 22.05.2026г. по ЧНД № 278/2026г. по описа на Окръжен съд Велико Търново.

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1-8 от ЗПИИРКОРНФС.

В Окръжен съд – Велико Търново е постъпило искане за признаване и изпълнение на Решение № 1062 5422 7258 5509, постановено на 16.09.2025г. несъдебен администратвен орган Gemeente, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 28.10.2025 г., с което на Б. Ю. И., роден на *** г., с постоянен и настоящ адрес в с. В., общ. Г.О., обл. В.Т., ул. „***“ № *, с ЕГН **********, е била наложена финансова санкция за заплащане в размер на 120,00 евро (сто и двадесет евро) за извършено административно нарушение на Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл. 2. Към искането са приложени – попълнено и подписано Удостоверение по образец съгласно приложението към Рамковото решение – на нидерландски език и в превод на български език, Решението, въз основа на което е издадено Удостоверението – на нидерландски език.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище, че искането не следва да се уважи тъй като не са налице визираните в закона основания за това, и в частност трайна установеност на лицето в Р.България.

В съдебно заседание засегнатото лице Б. Ю. И., не редовно призован, не се явява и не се представлява, и не заема становище. Призовката за лицето е върната с отбелязване, че И., към настоящия момент се намира в Кралство Нидерландия.

От съдържанието на приобщената като доказателство по делото справка, издадена от ОД на МВР - В.Търново, не се установяват фиксирани излизания на И. от територията на страната след 24.05.2024г.

Назначеният на Б. Ю. И. служебен защитник Л. Н. - К., заема становище за основателност на направеното искане.

Съдът, обсъждайки приложените по делото доказателства, като взе предвид и доводите на страните, намери за установено следното:

Към разгледаното искане е приложено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, което отговаря на изискванията за съставянето му. В същото е посочено, че се издава въз основа на решение на несъдебен орган във Кралство Нидерландия – Gemeente, от 16.09.2025г., за нарушение на чл. 2 от Кодекс за движението по пътищата, влязло в сила на 28.10.2025г., срещу засегнатото лице Б. Ю. И.. Извършените от И. действия, съгласно националния закон на решаващата държава се 1 преследват като правонарушения. Потвърдено е, че засегнатото лице е имало възможност да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела, както и че за това деяние няма издадено друго решение..

Изложени са фактическите обстоятелства на нарушението, а именно – като водач на МПС, е управлявал същия, в нарушение на знак С 12/20, забраняващ влизането за всички моторни превозни средства в пътния участък, извършено на 12.03.2025г. в 09.30ч., в Кралство Нидерландия. Деянието е санкционирано и влязло в сила, като решението е издадено на 16.09.2025г., и е влязло в сила на 28.10.2025г. По смисъла на нидерландското законодателство това е административно нарушение на чл. 2, от Кодекса за движение по пътищата, санкциониращо се с глоба. Не са изтекли давностните срокове за изпълнение на наказанието.

Посочено е, че с Решението, по отношение на българския гражданин, на Б. Ю. И., роден на *** г., с постоянен и настоящ адрес в с. В., общ. Г.О., обл.

В.Т., ул. „***“ № *, с ЕГН **********, е наложена финансова санкция в размер на 120.00 евро.

Засегнатото лице е български гражданин, с постоянен и настоящ адрес на територията на Р.България, с последна регистрация за настоящ адрес, считано от 09.01.2023г. и компетентен да разгледа делото съобразно чл. 15, ал.

1 от ЗПИИРКОРНФС е Окръжен съд – В. Търново. Обстоятелството, че същият не е бил намерен за призоваване по делото, не променя факта на регистрираното местоживеене в страна. По делото липсват обективни данни за трайно установено обитаване, извън Р. България, което да предпостави негово местообитание, което да е различно от регистрирания от лицето адрес на местоживеене.

На следващо място, промяната на местоживеенето на лицето не попада в основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение на решение за наложена финансова санкция съобразно разпоредбите на чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС.

Финансовата санкция е наложена за извършено от него правонарушение, квалифицирано съгласно законодателството на издаващата държава като административно нарушение по чл. 2, от Кодекса за движение по пътищата.

Предвид това отбелязване, в конкретния случай не се налага проверка за наличието на двойна наказуемост – аргумент от чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, а дори и да се налагаше, то такава всъщност е и налице, тъй като и по българското законодателство проявата е административно нарушение на правилата за движение по пътищата (чл. 183, ал. 4,т. 15 от ЗДВП).

Посочени са достатъчно на брой лични данни за индивидуализиране на засегнатото лице – име и фамилия, дата и място на раждане, адрес по местоживеене в Република България. В Удостоверението е отразено, че производството против засегнатото лице е било писмено като засегнатото 2 лице е бил уведомено относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за това. Посочени са в обобщен вид фактите по извършеното от засегнатото лице правонарушение, довело до налагането на паричната санкция.

В случая не са налице основания за отказ за признаване и изпълнение на постъпилото Решение, обективирано и в Удостоверението по чл. 4 от цитираното Рамково решение. Това е така, защото както вече бе отбелязано и по-горе, постъпилото Удостоверение съдържа всички изискуеми реквизити – пълно е и отговаря на несъдебното Решение, въз основа на което е издадено; в него е посочено, че срещу същото лице за същото деяние няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции в Република България или друга държава, различна от решаващата и изпълняващата; деянието не е подсъдно на българския съд, поради което и не се следи за изтекла давност по българския закон; не са налице данни за имунитет или привилегия, изключващи изпълнение на Решението; Същото не се отнася за деяния по чл. 35, т. 5 от ЗПИИРКОРНФС; размерът на наложената обща финансова санкция е 120.00 евро, който не е по-малък от 70 евро; не са налице основания, изключващи личната наказателна отговорност на засегнатото лице; от отразеното в Удостоверението е видно, че не са налице основанията за отказ по чл. 35, т. 9-11 от ЗПИИРКОРНФС с оглед на проведеното във Кралство Нидерландия писмено производство спрямо засегнатото лице.

Ето защо депозираното Решение на несъдебния орган, следва да бъде признато и следва незабавно да се допусне неговото изпълнение.

Следва признатото Решение на изпращащата държава, ведно с препис от настоящото решение да се изпрати незабавно на ТД на НАП – Велико Търново за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която следва съгласно чл.

36, вр. чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да уведоми ВТОС за предприетите действия по изпълнение на решението.

Следва на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС да се уведоми незабавно компетентният орган на издаващата държава, за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция за изпълнение на компетентния орган – ТД на НАП – Велико Търново, както и за приключване изпълнението на решението.

На основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС копие от уведомлението по чл. 38, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, следва да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

Водим от горните мотиви съдът постанови приложеното решение.

Съдия при Окръжен съд Велико Търново:

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Велико Търново, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕНКО ЦАНКОВ при участието на секретаря Ирена Д. Илиева в присъствието на прокурора Ч. Люб. М. като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Частно наказателно дело № 20264100200278 по описа за 2026 година

Въз основа на данните по делото и закона

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № 1062 5422 7258 5509, постановено на 16.09.2025 г. от Gemeente, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 28.10.2025 г., с което на Б. Ю. И. - роден на *** г., с постоянен и настоящ адрес в с. В., общ. ***, обл. ***, ул. „***“ № **, с ЕГН **********, е била наложена финансова санкция за заплащане в размер на 120,00 евро (сто и двадесет евро) за извършено административно нарушение на Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл. 2.

Признатото Решение на изпращащата държава ведно с препис от настоящото решение ДА СЕ ИЗПРАТИ незабавно на ТД на НАП гр. Велико Търново за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която следва съгласно чл.

36, вр. 22, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението.

ДА СЕ УВЕДОМИ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИАКОРНФС, незабавно компетентният орган на издаващата държава – Сentraal Justitieel Incassobureau, Nederland, за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция за изпълнение на компетентния 1 орган - ТД на НАП Велико Търново, както и за приключване изпълнението на решението.

Да се изпрати, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС, копие от уведомлението по чл. 38, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от днес пред Великотърновския апелативен съд, като обжалването не спира изпълнението.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 2