Решение № 139 от 21.04.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Шумен, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Георгиева при участието на секретаря В.П.И. като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно наказателно дело № 20263630200015 по описа за 2026 година

Производство по чл.58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 27-2500221/26.11.2025г. на Директор на Дирекция “ИТ” гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.1 от КТ на Профилирана Езикова Гимназия „Никола Йонков Вапцаров“, с ЕИК 000922761, със седалище и адрес на управление **************, представлявана от Я.Ц.Я., с ЕГН ********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 600 /хиляда и шестстотин/ лева за чл.118, ал.1 от КТ. В жалбата си до съда жалбоподателя твърди, че липсват несъмнени доказателства за осъществяване от обективна и субективна страна на описаното нарушение и не е разгледаната пълната фактическа обстановка по случая. В жалбата е пространно е описана фактическа обстановка, според жалбоподателя.

Моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован – явява се представляващ, както и упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата, излага подробни доводи в писмена защита и моли за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна редовно призована изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата. Представя подробни писмени бележки и моли за юрисконсултско възнаграждение в случай, че НП бъде потвърдено, като прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни 1 съображения:

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 23.10.2025г. свидетелката В. В. К. и С.Г.Т. – инспектори в Дирекция „ИТ“ гр. Шумен извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на Профилирана Езикова Гимназия „Никола Йонков Вапцаров“ в гр. Шумен. На 04.11.2025г. за проверката били представени документи от ПЕГ „Никола Йонков Вапцаров“ в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен. Междувременно на 31.10.2025г. В Д“ИТ“ гр. Шумен била входирана жалба от свидетелката С. Б. С., в която било описано, че е получила за месец октомври 2025г. по-малко трудово възнаграждение от това, което било договорено от работодателя ПЕГ „Никола Вапцаров“. От предоставените й документи, свид. В. К. установила, че с последното допълнително споразумение към трудов договор от дата 14.042025г., работодателят ПЕГ „Никола Йонков Вапцаров“ и служителя – свид. С. С. са се споразумели на заплата 2 283 лева. На свидетелката било представено и допълнително споразумение към трудов договор от дата 30.09.2025г, на което пишело, че влиза в сила от 01.10.2025г., но същото не било подписано от служителя – свидетелката С. С.. С допълнителното споразумение от 30.09.2025г., което не било подписано от служителя, трудовото възнаграждение на свид. С. било в размер на 2 198 лв. Тази сума била и изплатена за месец октомври 2025г. на служителя – свид. С.. На 05.11.2025г. била приключена проверката с Протокол № ПР2542307, подписан и връчен на представляващия ПЕГ „Никола Йонков Вапцаров“ гр. Шумен, който го подписал, като изразил несъгласие, че има нарушение на КТ относно договора на С. С.. С протокола за извършена проверка били констатирани няколко нарушения, като в т.2 е визирано, че видно от представения фиш за заплата за м. октомври 2025г. на С. Б. С. е изплатено трудово възнаграждение в размер на 2 102,43 лева, изчислено на основно трудово възнаграждение 2 198,00 лева. Същото се явява по-малко от последно договореното с допълнително споразумение № РД11-978/14.04.2025г. основно трудово възнаграждение в размер на 2 283,00 лева, с което е нарушен чл.128, т.2 от КТ. Представено е допълнително споразумение № РД11-72/30.09.2025г. на основание чл.119 от КТ за промяна на длъжността от „Главен учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап“ на длъжност „Старши учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап“ с промяна на основно трудово възнаграждение в размер на 2 198 лева . Същото не е подписано от С. Б. С., с което не е постигнато споразумение за промяна на трудово правоотношение от 01.10.2025г.

Предвид така констатираното нарушение, на същия ден - 05.11.2025г., свид. В. В. К. съставила срещу Профилирана Езикова Гимназия „Никола Йонков Вапцаров“ гр. Шумен, акт за установяване на административно нарушение № 27-2500221, като вписала, че с горното деяние на 01.10.2025г. е нарушен чл.118, ал.1 от КТ. Актът бил връчен на директора Я.Я., който го подписал със следното възражение: „Не съм съгласен с това, че е нарушен КТ“. В законоустановения срок писмени възражения не били депозирани. Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка 2

Директор на Дирекция “ИТ” гр. Шумен е издал НП № 27-2500221/26.11.2025г., с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.1 от КТ на Профилирана Езикова Гимназия „Никола Йонков Вапцаров“, с ЕИК 000922761, със седалище и адрес на управление **************, представлявано от Я.Ц.Я., с ЕГН ********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 600 /хиляда и шестстотин/ лева, за това, че работодателя е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство с това, че считано от 01.10.2025г. едностранно е възложил на лицето С. Б.

С. да изпълнява длъжността „Старши учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап“ с основно трудово възнаграждение в размер на 2 198 лев, с което работодателя е променил трудовото правоотношение без да е налице писмено съгласие от С.

Б. С. за същото.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели - свид. В. В. К. - участник в проверката и актосъставител, свидетелките С. Б. С. и С.М.И., както и от всички останали събрани по делото, писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на представляващ жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на представляващ жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Административно – наказателната отговорност на ПЕГ „Никола Йонков Вапцаров“ е ангажирана на основание чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.118, ал.1 от КТ.

Разпоредбата на чл.118, ал.1 КТ установява забрана за едностранна промяна в съдържанието на трудовото правоотношение, от която и да е от страните по трудовия договор. По императивен начин законът регламентира стабилност на трудовото правоотношение, гарантира сигурност на страните при осъществяването на трудовите им права и задължения, гарантира спазването на принципа на закрила на труда, формулиран в чл.1, ал.3 от КТ. Едностранната неизменяемост на съдържанието на трудовото правоотношение означава недопустимост да се променя уговореното между страните съдържание на трудовото правоотношение по отношение на характера на работата, мястото на работа, срока на трудовия договор, трудовото възнаграждение или други условия, 3 уговорени в трудовия договор.

Безспорно е установено по време на проверката, че работодателят едностранно е променил основното трудово възнаграждение на свидетелката С. С..

В чл.119 КТ законодателят е формулирал условията, при които е възможно законосъобразно да бъде изменено съдържанието на трудовото правоотношение, а именно с писмено взаимно съгласие между страните по трудовия договор, изразено в писмена форма. По правната си същност промяната в съдържанието на трудовото правоотношение представлява сключване на нов договор между тях, с който те изменят определени елементи от договореното съдържание на трудовото правоотношение, за които законът изисква като форма за действителност писмена такава.

Поради изложеното, съдът намира, че правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на ПЕГ „Никола Йонков Вапцаров“ гр. Шумен за нарушение на чл.118, ал.1 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

Съгласно § 1 т. 1 от ДР към КТ "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

Профилирана Езикова Гимназия „Никола Йонков Вапцаров“ гр. Шумен представлява работодател по смисъла на КТ, поради което правилно е посочен като субект на административно-наказателната отговорност по този текст на закона. Нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционата такава.

По отношение на индивидуализацията на административното наказание, съдът намери, че същото несправедливо е наложено над минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.414, ал.1 КТ. В случая липсват данни за други извършени нарушения на КТ, както и доказателства за отегчаващи отговорността на жалбоподателя, обстоятелства.

Съдът намира, че в случая е неприложима нормата на чл.28 от ЗАНН. Касае се за формално нарушение, при осъществяването на което всякога се засягат обществените отношения, които нарушената разпоредба е призвана да гарантира, а именно правото на работника за стабилност в трудовите отношения и ефективният контрол за спазване на трудовото законодателство. Не се установяват и обстоятелства, които да сочат явна незначителност на обществената опасност или изключително смекчаващо отговорността обстоятелство.

4

Поради изложените съображения, съдът намери, че НП е законосъобразно и обосновано, но с несправедлив размер на наложеното наказание, с оглед на което същото следва да бъде изменено по отношение на санкцията, като се наложи такава в минимален размер.

В същото време обаче, съдът намира, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над минимума, предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока. Следвало е при преценка на размера на имуществената санкция да бъдат изложени мотиви относно степента на обществена опасност на конкретното нарушение, които са мотивирали органа да наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно такава санкция би изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. По делото липсват данни за други извършени нарушения на трудовото законодателство. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ минимум, а именно "имуществена санкция" в размер на 766,94 евро /равностойността на 1 500 лева/. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.