Решение № 4629 от 24.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4629 гр. София, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20221110112387 по описа за 2022 година

Фирма е предявило срещу Г. С. С. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено, че Г. С. С. дълж и на ищеца следните суми: сумата от 3252.61 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2014 г. до 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № *****, ведно със законна лихва от 06.11.2015 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 180.61 лв. за периода от 30.06.2013 г. до 28.10.2015 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 67876/2015 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.

Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, като в условията н евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски на насрещната страна.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. С. С. е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, като задължено лице до смъртта си през 2014 г. е Ангел Величков БахчИ.нов. Оспорва ползването на топлинна енергия, извършеното дялово разпределение, както и наличието на валиден договор между СЕС и ФДР. Твърди, че Фирма не е имал лиценз за процесния период за дейността „топлинно счетоводство“. Поддържа, че не се установява как е образувана стойността на начислените суми. Счита, че претенциите за лихва са 1 неоснователни. Оспорва извлеченията от сметки. Не оспорва липсата на плащане, начина на отразяване на изравнителните сметки в информационната система на ищеца, начисляването на суми по фактурите, съобразно действащите цени, размера на лихвата. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

Производството се развИ. след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на Фирма. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Настоящият състав намира по отношение на разкритото производство по чл. 193 от ГПК по оспорване на ответника на истинността на подписа положен от Г. С. С. в заявлениедекларация от 04.02.2014 г. за неоснователно. С разкрИ.не на производството съдът е разпределил и доказателствената тежест за установяване на истинността на документа, с оглед на което на ответника по негово искане е допусната съдебно-графологична експертиза. Така допуснатата експертиза не е изготвена по делото, доколкото ответникът, чрез своя процесуален представител изрично е заявил, че се отказва от поисканата експертиза. Доколкото по делото не бяха представени други доказателства нито бяха направени доказателствени искания във връзка с направеното оспорване, то така направеното оспорване от страна на ответника се явява неоснователно.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор № 445-IV от 03.10.2002 г., сключен между Фирма и етажната собственост с адрес /административен адрес/, съгласно който е договорено ФДР да извърша услугата „топлинно счетоводство“.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

2

По делото от представения нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание наследство по завещание № 71 от 07.12.2007 г., том Х III, рег. 38853, дело № 2152/2007 г., се установява, че Г. С. С. е призната за собственик на недвижим имот: апартамент № 41, находящ се в /административен адрес/. В разглеждания случай по делото се установява, че ответникът притежава правото на собственост върху процесния имот, което налага приемането на извод, че през процесния период ответникът е имал качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при настъпване на законоустановения факти, прекратяващи облигационните отношения. Още повече, че по делото е представен и заявление- декларация, в което ответницата е положила подпис като потребител, като така декларираното обстоятелство представлява по своя характер признание на неизгоден за страната факт, който се цени от настоящият състав по реда на чл.

175 от ГПК с оглед останалите данни по делото съдът приема, че то отговаря на истината.

От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия е ответникът по силата на притежаваното от него право на собственост върху процесния недвижим имот. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното възраженията на ответника за липсата на облигационна връзка се явява неоснователно.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че през процесния период не били предоставени отчетни формуляри поради изтекъл срок на съхранение на хартиен носител над 5 години, като за периода от 13/14 отчетът фигурирал в изравнителната сметка, а за периода от 14/15 г. не бил осигурен достъп за отчет на уреда, поради което била начислена служебно ТЕ на радиатора на база инсталирана мощност. Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация била изчислена по формулата приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. на база пълна отопляема кубатура 161 куб. м. Съгласно заключението за процесния период нямало изчислена ТЕ за общи части. В процесния имот имало един брой водомер за топла вода, като за периода от 13/14 отчетът фигурирал в изравнителната сметка,а за периода от 14/15 г., поради неосигурения достъп до имота била начислена ТЕ за БГВ на база двама на брой потребители на топла вода при служебно определен разход от 140 л. на денонощие. Вещото лице е посочило, че изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с действащата Наредба № 16-334/06.04.2007 г.

Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми през периода м.05.2013 г. дом.04.2014 г. възлиза на 3224.08 лв., като при начисляване на сумите за топлинна енергия била спазена нормативната уредба. Съгласно заключението топломера за е преминал през метрологична проверка през две годишен период и при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.

Неоснователни са оплакванията на ответника, че не било установено реално доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира.

При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответника на процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата 3 постъпила топлинна енергия. Същевременно за целия процесен период от ответника не са правени никакви възражения по реда на общите условия. Няма основание да не се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответника топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства, т. ч. и от представените от третото лице помагач главни отчети. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определеното количество. Настоящият състав като съобрази данните от приетата по делото експертиза, както и че исковият период е от 01.01.2014 г. до 30.04.2015 г., намира, че стойността на топлинната енергия за същия възлиза на сумата от 2643.83 лв., в който размер следва да бъдат уважен предявения иск, като за разликата до пълния претендира размер от 3252.61 лв. искът следва да се отхвърли.

Разпечатката съдържа 25 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/621e593f-17df-4d80-9c5c-2476bffdc591