Решение № 548 от 13.10.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 548 гр. Благоевград, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20231200500844 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.463, ал.1 във вр. с чл.278 от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от Н. Т. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Петрич, ул. „адрес“ №6, против разпределение на суми, извършено с протокол за разпределение по чл.460 ГПК от 02.02.2023 г. по изп.д.№955/19г. по описа на ЧСИ Б.В., рег.№890 на КЧСИ, с район на действие ОС-Благоевград.

В жалбата е посочено, че по процесното изпълнително дело е изнесен и продаден на публична продан 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Петрич, с площ от 429 кв.м., находящ се в гр.Петрич, ул.“адрес“ №8 за сумата в размер на 4711 лв. Твърди се, че вследствие на постъпилата сума ЧСИ е извършил разпределение на сумата съгласно разпоредбата на чл.136 ЗЗД. Навежда се, че разпределената от ЧСИ сума в размер на 203, 33 лв., която било предвидено да се удържи за ЧСИ на основание т.26 ТТР към ЗЧСИ и разпределената за ТД на НАП сума в размер на 1868, 04 лв. са незаконосъобразно разпределени. Посочва се, че от приложеното към жалбата разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл.225 ДОПК се установявало, че 1 сумата от 1025, 57 лв. е погасена по давност, т.е. размера на задължението на жалбоподателката към НАП не е 1868, 04 лв. Навежда се, че след като задължението на жалбоподателката към ТД на НАП-София не е в размер на 1868, 04 лв., то и таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ не следва да е в размер на 203, 33 лв. Твърди се още, че не била спазена и процедурата по чл.462, ал.1 ГПК, изискващ съдебният изпълнител да предяви разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден. Моли се за отмяна на атакуваното разпределение на суми.

Взискателите не са изложили предоставената възможност за това. становище по жалбата, въпреки

В мотивите си ЧСИ оспорва жалбата като неоснователна и поддържа законосъобразността на действията си, което подробно аргументира.

С оглед доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Депозираната жалба е редовна и процесуално допустима. Същата изхожда от длъжника по изпълнителното дело и е насочена срещу извършено разпределение на суми в изпълнителното производство. Ето защо е налице както обжалваем акт по смисъла на чл.463 ГПК, така и процесуална легитимация у оспорващия за иницииране на съдебен контрол.

Спазен е също така и срокът за обжалване на разпределението. По арг. от чл.462, ал.2 ГПК срокът за обжалване на така извършеното разпределение е тридневен от деня на предявяването му. В случая разпределението е предявено на 26.05.2023 г. (видно от протокола на л.609 от изп.д.), а жалбата срещу него е подадена по куриер на 29.05.2023 г. (видно от приложената към жалбата обратна разписка), поради което следва да се приеме, че същата е подадена в установения законов срок. Освен това, жалбата отговаря и на формалните изисквания за редовност, формулирани в чл.436, ал.4 във вр. с чл.260 и чл.261 от ГПК. Ето защо, жалбата следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството по изпълнително дело №955/19г. по описа на ЧСИ Б.В. е било образувано по искане на взискателя Т.М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Петрич, ул.“адрес“ №6, чрез пълномощника му А. Т. М., ЕГН **********, 2 от гр.Петрич, ул.“адрес“ №6, против длъжниците: К. Х. П., ЕГН **********, Г. К. П., ЕГН ********** и Н. Т. П., ЕГН **********, и тримата с адрес: гр.Петрич, ул.“адрес“ №6, ет.1, с предмет принудително събиране на паричните вземания по изпълнителен лист от 23.12.2015г., издаден по НЧХД №289/14г. по описа на РС-Петрич.

Според представения изпълнителен лист от 23.12.2015г. по НЧХД №289/14г. по описа на РС-Петрич: длъжниците К. Х. П. и Г. К. П., са осъдени солидарно да заплатят сумата от 1600 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, за престъпление по чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК и сумата от 100 лв. за възнаграждение на вещо лице; длъжниците К. Х. П., Г. К. П. и Н. Т. П., са осъдени да заплатят поравно сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение, сумата от 12 лв. за образуване на делото, както и сторените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 400 лв.

Впоследствие като взискател по делото е конституиран А. Т. М. въз основа на договори за цесия, сключени с Елена Борисова М.а и Т.М. М..

Липсва спор по делото, че по изпълнителното дело е постъпила сумата от 4711 лв. от публична продан на недвижим имот, а именно: 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: обл.Благоевград, общ.Петрич, гр.Петрич, ул.“адрес“ №8.

Получената от продажбата сума в общ размер на 4711 лв. е предмет на извършеното на 02.02.2023 г. от ЧСИ Б.В., предявено на страните с протокол от 26.05.2023г. Така сумата от 4711 лв. е предвидена по протокола да бъде разпределена по следния начин:

I. Първи ред, съгласно чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД:

I.1. Вземания за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл.134 и 135 ЗЗД – от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски:

I.1.1. 36 лв. с ДДС – в полза на ЧСИ на основание т.5 от ТТР към ЗЧСИ за изготвяне и предявяване на разпределението;

I.1.2. 1248 лв. с ДДС – в полза на ЧСИ на основание т.5 от ТТР към ЗЧСИ за изготвяне и връчване на 52 броя уведомления до страните;

3

I.1.3. 203, 33 лв. с ДДС – в полза на ЧСИ на основание т.26 от ТТР към ЗЧСИ съобразно удовлетвореното вземане на взискателя НАП-гр.София;

I.1.4. 800, 21 лв. – в полза на взискателя А. Т. М., ЕГН **********, която сума представлява разноски, свързани с принудителното изпълнение по изпълнителното дело, а именно разноски за такси по т.31, т.1, т.5, т.20 и т.10, заплатени авансово от взискателя и адвокатски хонорар в размер на 250 лв.;

II. Втори ред, съгласно чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД:

II.1. Вземания на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство – от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори:

II.2. Няма.

III. Трети ред, съгласно чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД:

III.1. Вземания, обезпечени със залог или ипотека – от стойността на заложените или ипотекирани имоти:

III.2. Няма;

IV. Четвърти ред, съгласно чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД:

IV.1. Вземания, заради които се упражнява право на задържане – от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т.3:

IV. Няма;

V. Пети ред, съгласно чл.136, ал.1, т.5 ЗЗД:

V. Вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения и вземания за издръжка:

V.1. Няма.

VI. Шести ред, съгласно чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД:

VI.1. Вземанията на държавата, освен тия за глоби;

VI.2. 1868, 04 лв. за ТД на НАП-гр.София, съгласно Удостоверение с изх.

№010372300237057/20.01.2023г.

Останалата сума, след отделянето на суми за изплащане на вземанията, 4 които се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по реда на ЗЗД, се разпределят, както следва:

VIII.1. 555, 42 лв. – за взискателя А. Т. М., ЕГН **********.

В разпределението е посочено още, че взискателят А. Т. М., ЕГН **********, следва да внесе сумите, необходими за изплащане на съразмерните части на другите взискатели съгласно разпоредбата на чл.495 ГПК, като приспадне сумата, разпределена за същия.

В разпределението е посочено, че А. Т. М., наред с вземанията за разноски (подробно посочени), има и вземане по изп.д.№954/19г. по описа на съдебния изпълнител, служебно присъединено по делото, в размер на 2016, 20 лв.

В представеното по изпълнителното дело Удостоверение изх.

№010372300237057/20.01.2023г. на НАП-гр.София е посочено, че Н. Т. П. има задължения към НАП по изп.д.№8556/15г. в общ размер на 1868, 04 лв.

От представеното с жалбата разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение по чл.225 ДОПК с изх.№С230001035-0065608/17.03.2023г. на публичен изпълнител е видно, че производството по принудително изпълнение на публични вземания по изп.д.

№1150008556/2015г. срещу Н. Т. П., с адрес: гр.Петрич, ул. „адрес“ №6, е било прекратено за сумата в размер на 1025, 57лв., в това число: главница 15 лв., лихва 10, 57 лв., нелихвоносна главница 1000 лв., на основание чл.225, ал.1, т.7 вр. с чл.168, т.3 ДОПК, поради погасяване по давност на публичното вземане в горепосочения размер. Така посочения факт на частично прекратяване на изпълнителното дело следва да се отчете при преценка законосъобразността на атакуваното разпределение.

При така посоченото съдът намира, че жалбата е основателна.

Разпределението е акт (постановление) на съдебния изпълнител, с което той следва да определи подлежащите на удовлетворяване вземания (на взискателя, както и на присъединените взискатели – по право или тяхно искане), да отграничи привилегированите вземания и ред на привилегиите, установен в чл.136 ЗЗД и други закони, да подреди по реда на привилегиите привилегированите вземания, а накрая – и вземанията на хирографарните кредитори, както и да разпредели подлежащите на разпределение суми (първо 5 на привилегированите – в съответната последователност, а ако останат суми – на хирографарните притезания).

Съобразно приетото в т.1 от ТР №2/22.11.22 г. по т.д.№2/21 г. на ОСГТК на ВКС, при проверка по реда на чл.463 от ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение, съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява, дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели.

По заявените оплаквания в жалбата, по които съгласно т.1 от ТР № 2/2021 от 22.11.2022 г. по тълк. дело № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът дължи произнасяне, съдът намира следното:

На първо място, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е спазено изискването на чл.462, ал.1 ГПК, според което съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден. В случая, видно от съобщенията на л.589-601 и на л.606-608 от изп.д. се установява, че за предявяване на разпределението са уведомени всички взискатели и длъжника, поради което доводите за неспазване на чл.462, ал.1 ГПК са неоснователни.

Основателен е обаче доводът, че държавата не следва да участва в разпределението като присъединен по право взискател със сумата от 1868, 04 лв. От представеното с жалбата разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение по чл.225 ДОПК с изх.

Разпечатката съдържа 60 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/621e24d7-be36-4ba5-b72c-d421435dfc0c