Решение № 196 от 24.07.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Враца, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно гражданско дело № 20261400500426 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 48240/23.06.2026 г., подадена от В. М. Г., длъжник по изпълнително дело № 20268990400907 по описа на ЧСИ И. Ц., рег. № 899, с район на действие Окръжен съд – Враца, срещу действията на съдебния изпълнител по насочване на принудителното изпълнение върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо – наложен запор върху пенсията и трудовото възнаграждение и извършваните върху тях удръжки.

Производството по изпълнително дело № 20268990400907 по описа на ЧСИ И. Ц. е образувано на 08.04.2026 г. по молба на взискателя „Ти Би Ай Банк" ЕАД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 26.03.2026 г. от Районен съд – Горна Оряховица по ЧГД № 1183/2026 г. на основание заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу длъжника В. М. Г.. При извършените на 17.04.2026 г. справки съдебният изпълнител е установил, че длъжникът получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 650,46 €, както и трудово възнаграждение при работодателя Община Ботевград, поради което е изпратил покана за доброволно изпълнение до постоянния адрес на длъжника в гр. Мездра и е наложил запор върху пенсията чрез запорно съобщение до ТП на НОИ – Враца. С уведомление от 28.04.2026 г.

НОИ е определил удръжка от пенсията в размер на 407,35 € на основание чл.

446, ал. 1 ГПК и Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС.

Впоследствие, по молба на длъжника за намаляване на удръжката съдебният изпълнител с Разпореждане № 1724/08.05.2026 г. е отказал да я намали и е 1 изпратил нова покана за доброволно изпълнение, като след няколко неуспешни връчвания на 16.06.2026 г. поканата е получена лично от длъжника.

С жалбата си длъжникът заявява, че не оспорва вземането, но възразява срещу законосъобразността на действията на съдебния изпълнител на две основания. На първо място се твърди липса на надлежно връчване на призовка, като жалбоподателят оспорва отразеното в Разпореждане № 1724/08.05.2026 г. обстоятелство, че документите са му изпратени на 17.04.2026 г., и поддържа, че не е получавал покана за доброволно изпълнение по надлежния ред, а всички книжа по делото са му връчени за първи път едва на 15.06.2026 г. на местоработата му в Община Ботевград, въпреки което принудителните удръжки са започнали още през месец април, с което е бил лишен от възможност за доброволно изпълнение и защита. На второ място се навежда довод за незаконосъобразен размер на удръжките, като се сочи, че при месечни доходи от пенсия в размер на 650,46 € и трудово възнаграждение в размер на 446,13 € извършваната удръжка от 407,36 € нарушава правилата за несеквестируемост по чл. 446 ГПК и оставя длъжника без средства за съществуване и за жизненоважни лекарства предвид тежко белодробно заболяване. С жалбата се иска извършване на проверка от Камарата на частните съдебни изпълнители, санкциониране на съдебния изпълнител, преизчисляване на удръжките и възстановяване на надвзетите суми.

По повод постъпилата жалба съдебният изпълнител е издал Уведомление с изх. № 26406/23.06.2026 г., с което е оставил жалбата без движение и е указал на жалбоподателя да уточни дали депозираното представлява жалба против запор на имущество, което счита за несеквестируемо. В изпълнение на дадените указания длъжникът е отстранил нередовностите и е конкретизирал, че депозираната жалба е именно жалба против запор на имущество, което счита за несеквестируемо по смисъла на чл.

446 ГПК, като оплакванията за ненадлежно връчване на покана за доброволно изпълнение не се поддържат.

В депозираните на основание чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви съдебният изпълнител излага, че жалбата е допустима, но неоснователна. Съдебният изпълнител приема, че длъжникът получава общ нетен доход в размер на 1096,59 €, като относно твърдението, че удържаната от пенсията сума от 407,35 € е несеквестируема, същото било неоснователно, тъй като удръжката е изчислена от ТП на НОИ съобразно чл. 446 ГПК и Тълкувателно решение № 2 от 2015 г., а несеквестируемият доход е оставен на разположение на длъжника.

Като неоснователни се преценяват и възраженията за липса на надлежно връчване и за лишаване от право на доброволно изпълнение, доколкото са направени многократни опити за връчване на поканата за доброволно изпълнение и на 16.06.2026 г. длъжникът лично е получил такава, а съгласно чл. 507 ГПК запорното съобщение до третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, като до датата на изготвяне на мотивите длъжникът не е предприел действия за 2 доброволно погасяване на задължението. С оглед изложеното съдебният изпълнител моли Окръжен съд – Враца да остави без уважение като неоснователна жалбата и да потвърди действията по изпълнително дело № 20268990400907 като законосъобразни.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

Жалбата е процесуално допустима. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК длъжникът разполага с правото да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо. В съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване подлежи именно насочването на изпълнението върху имущество, за което се твърди, че е несеквестируемо (изцяло или частично), а не отделното изпълнително действие, което нарушава несеквестируемостта, като отмяната на последното е последица от уважаването на жалбата. Жалбата е подадена в законоустановения срок (изпратена по пощата на 19.06.2026 г. след като поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника на 16.06.2026 г.. С оглед на изложеното жалбата изхожда от легитимирано лице, насочена е срещу подлежащо на обжалване действие и е подадена в срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради нарушена частична несеквестируемост по следните съображения:

Съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само определена от закона част, като при доход между еднократния и двукратния размер на минималната работна заплата за длъжник без деца се удържа една трета част (чл. 446, ал. 1, т. 1 ГПК). От решаващо значение за настоящия спор е разпоредбата на чл. 446, ал. 2 ГПК, съгласно която месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. С други думи, секвестируемата, съответно несеквестируемата, част се изчислява върху нетния размер на възнаграждението, а не върху брутния.

По делото е налице писмено доказателство за нетния размер на полученото от длъжника трудово възнаграждение – справка (извлечение) от банковата сметка на длъжника, от която е видно, че полученото по сметката нетно трудово възнаграждение от работодателя Община Ботевград възлиза на 446,13 €. Наред с това, за определянето на нетното възнаграждение съдът не се нуждае и от специални знания, доколкото размерът на дължимите задължителни осигурителни вноски и данъци, които подлежат на приспадане от брутния доход, е нормативно определен в Кодекса за социалното осигуряване и установим.

При определяне на секвестируемата част в разглеждания случай следва да се съобрази, че длъжникът получава едновременно два дохода – трудово 3 възнаграждение и пенсия. Тези доходи следва да бъдат сумирани, като върху общия месечен нетен доход се определи една трета съгласно чл. 446, ал. 1, т. 1 ГПК. В конкретния случай месечният нетен доход на длъжника се формира от нетното трудово възнаграждение в размер на 446,13 € и пенсията в размер на 650,46 €, или общо 1096,59 €. Една трета от този размер възлиза на 365,53 €, до която сума съдебният изпълнител законосъобразно може да насочи принудителното изпълнение.

От материалите по делото и от самите мотиви на съдебния изпълнител обаче се установява, че удръжките не са изчислени по посочения начин. Видно е, че съдебният изпълнител е определил удръжка от пенсията в размер на 407,35 €, като по същество изпълнението е насочено върху сбор, при чието формиране е взето предвид брутното, а не нетното трудово възнаграждение.

Това е така, доколкото при изчисляване на една трета от сбора на пенсията 650,46 € и брутното възнаграждение от 571,58 € (1222,04 €) се получава резултат от именно 407,35 €. По този начин е нарушена разпоредбата на чл.

446, ал. 2 ГПК, доколкото секвестируемата част е следвало да се изчисли върху нетното, а не върху брутното възнаграждение, и е засегната несеквестируемата част от доходите на длъжника за горницата над законосъобразно определения размер от 365,53 €.

При определената по реда на чл. 446, ал. 1, т. 1 ГПК секвестируема част от 365,53 € напълно се съблюдава и абсолютно несеквестируемият минимум по закон и съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д.

№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като за длъжника остава на разположение доход в размер на 731,06 € (1096,59 € − 365,53 €), който надхвърля размера на минималната работна заплата от 620,20 €.

Съгласно задължителните разяснения по т. 13 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които:

„Когато по сметка на длъжника, наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, постъпват и плащания по други (секвестируеми) вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите (секвестируеми) постъпления.“ С оглед на изложеното, налагането на запор и извършването на удръжки за сумата над 365,53 € месечно засяга несеквестируемата част от доходите на длъжника и се явява незаконосъобразно, поради което в тази част жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а действията на съдебния изпълнител в частта над законосъобразно определения размер – отменени.

Както се каза, оплакването на длъжника за ненадлежно връчване на поканата за доброволно изпълнение не следва да се разглежда от съда, тъй като от една страна не се поддържа от длъжника, а и е безпредметно към настоящия момент. Ето защо съдът дължи произнасяне единствено по въпроса секвестируем ли е имущественият обект и в какъв размер.

4

Воден от горното и на основание чл. 437 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразни действията на ЧСИ И. Ц., рег. № 899, с район на действие Окръжен съд – Враца, по изпълнително дело № 20268990400907, изразяващи се в налагане на запор и насочване на принудително изпълнение върху доходите на длъжника В. М. Г., ЕГН ********** (трудово възнаграждение и пенсия), за сумата над 365,53 € (триста шестдесет и пет евро и петдесет и три евроцента) месечно.

Решението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5