Определение № 2896 от 28.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2896 гр. С., 28.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502663 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274, ал.1 т. 2 от ГПК.

Образувано е възоснова частна жалба вх. №108881 от 17.08.2026 г. подадена от ищцата в исковото производство, а именно Л. К. Д., чрез адв. Н., срещу Определение № 16971 от 10.08.2026 г., постановено по гр. д. № 5244/2026 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлено искането за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса по делото.

При оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, ищцата настоящ жалбоподател моли атакуваното определение да бъде отменено и да бъде освободена от заплащане на държавна такса.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, която има правен интерес от обжалване, насочена е срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на Л. К. Д., с която против ЗАД „БУЛСТРАД Виена Иншурънс Груп“ е предявила осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение в размер на 15 000 евро, по фактическите твърдения изложени в 1 исковата молба, че е претърпяла неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 19.12.2025 г. по вина на водача на автомобил „Опел Астра“ с рег. № ********, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника.

В исковата молба ищцата е направила нарочно искане за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по делото на основание чл. 83, ал.2 от ГПК, за което е приложила и декларация за семейно и имотно състояние. Ищцата не е бира освободена от задължението за заплащане на държавна такса и след обжалване, въззивната инстанция е върната делото за продължаване на производствените действия (виж.Определение № 2106 от 29.06.2026 г. постановено по гр.д. № 1790 по опис на САС за 2026 г.) При повторното разглеждане на същата молба, съдът е приел, че ищцата е доказала, че е лице, което не разполага с остатъчно доходи и повторно е отказала за я освободи от държавна такса с обжалваното определение.

От фактическа страна: От съдържанието на декларациите подписани от ищцата се установява, че тя е член на семейство, в което заедно със съпруга си отглеждат две непълнолетни лица, имат недвижимо имущество, притежавано в съсобственост и не е са декларирани парични потоци от наеми. Молителката е в работоспособна възраст и е декларирала месечен доход от заплата в размер на 1000 евро. Омъжена е. Притежава идеални части от къща в с. Яна и къща в с. Охрид, община Монтана, като доходите на съпруга й са в размер на 650 евро месечно. В декларацията ищцата е посочила също, че притежава ½ ид. ч. от 60 кв.м. апартамент в гр. С. и е задължена по два ипотечни и два потребителски кредити. Общият приход на парични средства е в размер на 1650 евро месечно, от което следва, че дължимата държавна такса надвишава 1/3 от него, поради което заплащането ѝ би довело до еднократен, но и сериозен дефицит в месечната издръжка на 4 членното семейство.

От правна страна: Освобождаването от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК е привилегия, предвидена в полза на физическите лица - страни в гражданския процес, които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с достатъчно парични средства, за да заплатят изцяло или отчасти дължимата държавна такса.

Преценката за наличие на визираното в чл. 83, ал. 2 ГПК основание се извършва при съобразяване на примерно изброените законови критерии 2

(доходи на лицето и на неговото семейство, притежавано имущество, семейно положение и здравословно състояние, възраст и трудова заетост), както и на други специфични обстоятелства, въз основа на които съдът прави извод дали с оглед размера на дължимата такса страната е в състояние да я заплати без особени затруднения и без да бъде лишена от парични средства, необходими за задоволяване на нормалните й житейски потребности, в който смисъл е Определение № 209 от 09.05.2016 г. по ч. т. д. № 800/2016 г. на ВКС, І т.о. и мн. др.). Когато декларацията за семейно и имотно състояние по чл. 83, ал. 2 ГПК е останала непълна, съдът е длъжен на основание чл. 101, ал. 1 ГПК да констатира, че това процесуално действие не е извършено надлежно и да укаже на страната в какво се състои нередовността и как тя може да бъде отстранена, като определи срок за това. Съгласно чл. 101, ал. 2 ГПК поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му. В настоящия случай, непълнотата на съдържанието на декларацията е отстранено, но липсват мотиви към волята на съда, постанол отказ от освобождаване от държавна такса. Правилността на определението следва да се преценява с оглед фактите изложени в декларацията, като възизвната инстанция следва да изложи самостоятелни мотиви поради липсата на такива от първата. След като първоинстанционният съд, повторно е пристъпил направо към отхвърляне на молбата за освобождаване от държавна такса, вместо да изложи съображения като посочи защо приема, че ищцата разполага с достатъчно средства да плати 600 евро държавна такса, за да поучи защита и съдействие от съд, съдът е постановил необоснован от доказателствата съдебен акт. Видно от съдържанието на декларацията, ищцата не разполага със средства извън минималната издръжка на семейството, в което отглежда две непълнолетни деца, поради което следва да бъде освободена от задължението за заплащане на държавна такса.

Това налага обжалваното определение да бъде отменено и вместо него постановен въззивен съдебен акт по същество на частно парния спор.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ определение № 16971 от 10.08.2026 г. постановено по гр. д.

№ 5244/2026 г. на Софийски градски съд, в частта, в която на основание чл. 83 от ГПК, съдът е отказал да освободи ищцата Л. К. Д. от задължението да внесе държавна такса по сметка на СГС в размер на 600 евро, за предявения иск с цена от 15 000 евро и вместо това, ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА ищцата Л. К. Д. от задължението да заплати държавна такса в размер на 600 евро, определена при цена на предявения иск от 15 000 евро, дължима по сметка на СГС по гр. д. № 5244/2026 г. на Софийски градски съд, на основание чл. 83, ал.2 от ГПК.

ЗАДЪЛЖАВА ищцата Л. К. Д. при промяна в декларираните обстоятелства и получаване на заплата или друг приход в пари в течение на производството пред първата инстанция, незабавно да уведоми съда.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4