Акт от 25.11.2020, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- 978/2020
- Подписан
- 25.11.2020
- В сила
- 26.02.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185 ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- §1 т.41 · Закон за данък върху добавената стойност
Р Е
Ш Е Н
И Е № 260149 гр.
Сливен, 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, І-ви наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МАНЧЕВ при секретаря РОСИЦА
НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 978 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.Д.В. срещу НП № 491422-F527657/21.01.2020 г. на Началник на отдел ”Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185 ал.3 вр. чл. 185 ал.1 от ЗДДС е наложено адм. наказание - имуществена санкция в размер на 100 лв., за нарушение на чл. 25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. от МФ, вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС, с която иска НП да бъде отменено.
В с.з. жалбоподателката иска НП да бъде отменено.
В с.з. въззиваемата страна, чрез своя представител иска НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 15.11.2019 г. в 12:50 ч. инспектори при ЦУ на НАП, извършили проверка на търговски обект - по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС – аптека, находящ се в гр. Сливен, бул. Цар Освободител № 7, неясно защо посочен като находящ се в гр.Ямбол стопанисван от ЕТ „Венета В.“ с ЕИК *********. В 12:45 ч. преди легитимация била извършена контролна покупка на 1 бр. дамски санитарни принадлежности на стойност 3,30 лв., заплатена в брой от проверяващия екип.
За извършената продажба не бил издаден фискален бон от монтираното и работещо в обекта фискално устройство модел ELTRADE А3 KL, ИН на ФУ: ED313976 и ФП № 44313976, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при приемане на плащането и предаване на покупката.
Сумата била заплатена от ИП А.С., а плащането било прието от жалб. М.В., управител на ЕТ „Венета В.“ . След легитимация на органите по приходи, от фискалното устройство, което е с коректни показания за датата и час, е отпечатан КЛЕН за деня 15.11.2019 г. от който било видно, че горепосочената продажба в 12:45 ч. не било регистрирана чрез издаване на фискален бон от работещото фискално устройство, с което жалбоподателката не е изпълнила изискването на Н-ба Н-18/2006 г на МФ и не е изпълнила задълженията си да отразява всяка извършена продажба чрез монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство в търговския обект.
За извършената проверка бил съставен ПИП КД78 № 0339067/15.11.2019 г.
За извършеното против жалбоподателя бил съставен АУАН № F527657/20.11.2019 г., с който било квалифицирано като нарушение на чл.
25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС. Актът бил предявен на жалбоподателката, която след като се запознала със съдържанието му е написала, че подаде своите възражения.
На основание така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП № 491422-F527657/21.01.2020 г., с което било наложено посоченото по-горе наказание.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото актосъставител, тъй като те се подкрепят със събраните по делото други доказателства-протокол за извършена проверка, АУАН и НП.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е основателна.
По делото безспорно е установено, че при извършената проверка на дата 15.11.2019 г. в 12.50 ч. била извършена, покупка на 1 бр. дамски санитарни принадлежности на стойност 3,30 лв., заплатена в брой от проверяващия екип, за която не бил издаден фискален бон от монтираното и работещо в обекта фискално устройство модел ELTRADE А3 KL, ИН на ФУ: ED313976 и ФП № 44313976, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при приемане на плащането и предаване на покупката.
Съгласно Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС жалбоподателя е бил длъжен да регистрира всяка продажба чрез фискален бон от монтираното в обекта ФУ. От това се налага извода, че нарушението е извършено и доказано.
Съдът констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. В съставеният акт и издаденото въз основа на него НП е посочено, че нарушението е извършено в гр. Ямбол, а в ПИП е посочено, че нарушението констатирано в гр.Сливен. Посоченото е грубо нарушение на правото на защита на жалбопод., т.к. не е наясно за какво нарушение е наказан и не би бил в състояние да ангажира адекватна защита. Между другото в НП е посочено, че то подлежи на обжалване пред ЯРС.
От друга страна макар и формално жалбоподателят да е осъществил състава на описаното по горе нарушение деянието е пример за класически маловажен случай. За да е деянието такова, то следва от него да не са настъпили никакви вредни последици, каквито в случая липсват, или неговата обществена опасност да е незначителна.
Едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на засягане на охраняваните от закона обществени отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира, като маловажно е строго индивидуална.
Преценяващият орган следва да изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и от личността на дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения, които се засягат. Необходимо е да се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите водили дееца при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има в обществото. В процесния случай извършеното от жалбоподателя е точно такова.
Касае се за малък обект с явно минимални продажби. Този извод се налага от описа на касовата наличност, от който е видно, че към 13 часа в касата е имало около 580 лв., като разчетената касова наличност е следвало да е 365лв., т.е. имало е около 160 лв. в повече, за което между другото е съставен още един АУАН.
От деянието не са настъпили никакви вредни за фиска последици.
Ето защо административно-наказващият орган след като се е запознал с фактите и обстоятелствата е следвало да квалифицира случая като маловажен и да приложи чл. 28 от ЗАНН. Впрочен АНО въобще не е обсъждал наличието евентуално на малов. случай.
Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол и когато съдът намери, че АНО не е приложил правилно закона, то това нарушение следва да бъде отстранено.
В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по Т.Н.Д. № 1/2007 год. по описа на
ВКС, както и костантната практика на СлАС, напр. КАНД 132/20 г.
Мотивиран от посоченото съдът прие, че следва да отмени атакуваното НП, ето защо:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП №
491422-F527657/21.01.2020 г. на Началник на отдел ”Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на М.
Д. В. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание от ГЛОБА в размер на 100 лв. на осн. чл.185 ал.3 вр. ал.1 от ЗДДС като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Сливен в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: