Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260002 от 11.08.2020, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Административно наказателно дело 691/2020
Вид
Решение № 260002
Подписан
11.08.2020
В сила
19.11.2020
Състав
ПЕТРАНКА ПАНАЙОТОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.57, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.74, ал.1 и ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.74, ал.1 и ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.74, ал.2, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.131, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.131, ал.2 · Наказателен кодекс

Р Е Ш

Е Н И Е № 260002/11.8.2020 г. гр. Ямбол, 11.08.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на седми август две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

П. ПАНАЙОТОВА с участието на секретаря М. П., като разгледа докладваното от съдия ПАНАЙОТОВА АНД № 691/2020г. по описа на ЯРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК във връзка със ЗМВР.

Образувано е по жалбата на С.Ж.П. гр. Ямбол, подадена чрез редовно упълномощен защитник – адвокат, против издадената от ответника И.Ж.Ж. ***,

Заповед за задържане на жалбоподателя с рег. № 1679зз-125 от 27.06.2020г.

С жалбата се иска отмяна на заповедта, като се счита, че същата е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган и връченият му екземпляр от нея е нечетлив. Развиват се и доводи за допуснати при издаването й съществени нарушения на процесуалните правила, за противоречието й с материалния закон и за несъответствие с целта на закона.

В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на заповедта по изложените в жалбата съображения, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован, участва лично в с.з. и пледира за отхвърляне на жалбата, като счита, че заповедта е правилна и законосъобразна.

За да постанови решението си, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

От показанията на св. Барбазонов се установява, че около 06:00 часа на 27.06.2020г. по време на съвместен наряд с ответника, двамата били изпратени от ОДЧ пред бар „Валентин“ в гр. Ямбол по сигнал за струпване на хора, като с цел осигуряване безопасното изнасяне на лицата, на място били изпратени общо девет полицйски екипа. Сред събраните пред заведението множество лица с поведението си се откроявал жалбоподателят, който викал, крещял и обиждал. По нареждане на инсп. Л. Донев, св. Барбазонов се придвижил в посока към жалбоподателя и му разпоредил да остане на място, при което последният на висок тон отвърнал: „Гледайте си работата, тъпи ченгета!

Педали!“. След като полицаят го приближил, жалбоподателят посегнал към кобура му със служебното оръжие и му взел шапката, която била закачена до кобура. После започнал да вика: „Взех му пистолета, взех му пистолета“ и изпуснал шапката на земята. Св. Барбазонов посегнал с ръка да я вземе, при което жалбоподателят му нанесъл удар с крак в областта на дланта. Барбазонов изпитал силна болка и се свякъл на земята. Намесили се други полицаи, включително и ответника, които, въпреки оказаната от жалбоподателя съпротива, успели да му поставят белезници и да го задържат.

В последователност, на 27.06.2020г. в 06:10 часа жалбоподателят бил задържан за срок до 24 часа със заповед за задържане рег. № № 1679зз-125 от 27.06.2020г., издадена от ответника И.Ж.Ж., заемащ длъжността „ст. полицай (ВПА)“ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Ямбол при ОД на МВР – Ямбол, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, поради нанасяне на телесна повреда на длъжностно лице по време на работа – престъпление по чл.131, ал.1 от НК.

Видно от отбелязването в заповедта, жалбоподателят е освободен на 27.06.2020г. в 15:30 часа.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин както от показанията на свидетеля Барбазонов, така и от писмените доказателства по делото, които са взаимнодопълващи се и безпротиворечиви и поради това се кредитират изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от лице, което има право да обжалва.

Разгледана по същество, жалбата е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл168, ал.1 от АПК, в рамките на настоящото производство съдът е длъжен да прецени изцяло законосъобразността на оспорения административен акт, и независимо от оплакванията на оспорващия, да изследва наличието на всички основания за оспорване по чл.146 от АПК, а именно, липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.

При преценка съответствието на оспорената заповед с горепосочените основания и с императивните изисквания на чл.74, ал.1 и ал.2 от ЗМВР съдът намери, че същата е издадена от компетентен орган, доколкото ответникът, в качеството си на ст. полицай в РУ – Ямбол, е полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР и е действал съобразно правомощията си по чл.72, ал.1 от същия закон.

Заповедта е издадена в предписаната от закона форма - в писмен вид, съобразно изискванията на чл.74, ал.1 от ЗМВР, и съдържа всички резквизити, изискуеми от разпоредбата на ал.2 на текста.

Спазено е изискването на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР за посочване фактическите и правни основания за задържането. Заповедта е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като е указано в извършването на какво престъпление лицето е заподозряно – „нанасяне на телесна повреда на длъжностно лице по време на работа – престъпление по чл.131, ал.1 от НК“, и същевременно, е налице пълно съответствие между посоченото в заповедта фактическо и правно основание за издаването й.

Заповедта е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, като целта на мярката не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на лицето при извършване на престъплението или да му се попречи да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване.

От показанията на св. Барбазонов е видно, че жалбоподателят е задържан след нанасяне на удар с крак в областта на дланта на полицай, при изпълнение на служебните му задължения по охрана на обществения ред. Или, към момента на задържането е имало данни, че същият е съпричастен към евентуално извършено престъпление по чл.131, ал.2 от НК – причиняване телесна повреда на полицейски орган при изпълнение на службата му, и в този смисъл са били налице изискуемите от закона предпоставки за издаване на заповедта. В този контекст оплакванията в жалбата, че на задържаното лице не е повдигнато обвинение, се явяват ирелевантни, доколкото за прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е поставил изискване да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, или то да е привлечено в качеството на обвиняем. За възникване правото на административния орган да издаде заповедта за задържане е достатъчно единствено наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, при това без да се държи сметка за точната квалификация на деянието или за степента на доказаност.

С оглед на изложеното съдът намери, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие както с материалния и процесуалния закон, така и с целта на закона, поради което жалбата срещу нея се явява неоснованелна.

Предвид изхода на спора, неоснователно е и искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.

Водим от горното, и на осн. чл. 172, ал.2 от АПК, съдът Р Е Ш

И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Ж.П. от гр.

Ямбол, ЕГН **********, против издадената от ответника И.Ж.Ж. ***, Заповед за задържане на лице с рег. № 1679зз-125 от 27.06.2020г., с която жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: